— Малцина от вас ще останат, за да си спомнят лицата, които виждат днес. Помнете и скърбете! Останалите — ако се впуснете в тази битка — няма да имат тази възможност. Те ще загинат в клането.
В ледената тишина Калан чу далечно цвърчене на катеричка, после и то замлъкна. По някои лица отново се появиха усмивки.
— Императорският орден се ръководи и е изграден предимно от войници от Д’Хара — войници, които са обучавани дълги години. Те са се били много пъти, погазвали са бунтове и въстания, не само са учили военни тактики, а са ги упражнявали ден след ден. Те познават единствено живота в битките, във всичките му форми. Пред мен са се изповядвали не един и двама такива войници. Повечето от тях не знаят дори значението на думата мир. От пролетта насам, откакто Мрачният Рал ги изпрати срещу Средната земя, те правят онова, което умеят най-добре — война. Вървят от битка към битка. Унищожават всеки, който се изправи насреща им. Те обичат сраженията, изпитват наслада от тях. По-безстрашни са от всеки друг. Винаги начело, винаги първите, които ще прободат врага, първите, които ще бъдат посечени. — Тя изгледа младите лица. — Вие сте уверени в знанията си, във военните тактики, на които сте обучавани, нали така?
Лицата закимаха, споглеждайки се усмихнато. Калан посочи едно момче, очевидно сержант, ако се съди по униформата му.
— Кажи ми тогава, ако сега си на бойното поле след края на битката, когато сте отблъснали удара на тези мъже, но изведнъж те се върнат и нападнат отново. Ти отговаряш за стрелците с лъкове и за копиеносците. Ето, врагът идва, многоброен, море от крещящи и тичащи мъже, дошли да ви надвият, да обърнат в бяг цялата ви армия. Те са въоръжени с тежки копия с дълги и тънки остриета, наричани от тях аргон. Ако такова копие те прониже, е почти невъзможно да бъде издърпано от тялото ти. Раните от него са ужасни, в повечето случаи смъртоносни. Ето ги, идват, въоръжени със своите аргони. Хиляди мъже. Каква ще бъде твоята тактика?
Младият мъж вирна разбиращо брадичката си.
— От копиеносците ще направя клин, който ще предпазва стрелците с лъкове. Мъжете с копията ще вървят отпред, скрити зад щитовете си и ще се изправят пред врага като непробиваема стена. Щитовете ще пазят копиеносците, които от своя страна ще защитят стрелците с лъкове. Стрелците ще ги разбият, преди да са се доближили достатъчно, за да могат да използват копията си. Много малко от тях ще съумеят да използват копията. Те ще загубят голяма част от най-добрите си войници и вероятността да нападнат отново ще бъде нищожна.
Калан кимна, сякаш впечатлена от отговора му.
— Добре казано.
Той засия. Мъжете около него се усмихнаха, горди със своите познания във военните дела.
— Виждала съм едни от най-калените в битки и с най-голям опит армии в Средната земя да използват съвсем същата тактика, когато войската на Д’Хара дойде за първи път миналата пролет, след премахването на границата.
— Тогава знаеш — каза мъжът — как ще загубят срещу стрелците ни.
Тя му се усмихна с крайчеца на устните си.
— Авангардът на Д’Хара, мъжете, за които ви говорих — най-силните, най-едрите, най-свирепите, онези, които са си спечелили правото да нападат първи? Нима мислите, че те нямат своите специални тактики, с които да излязат срещу вашите. Първо, те имат щитове, така че когато тичат, са защитени от ударите на стрелите. Мисля, че забравих да ви кажа още нещо за техните аргони. Тези копия са покрити целите с метал и това се прави с една-единствена цел. Докато враговете настъпват към вас, в повечето случаи незасегнати от стрелите ви, те ще забият копията си в телата ви.
— Ние имаме щитове — посочи мъжът. — Протегнат ли напред своите аргони, ще ги промушим с върховете на копията си.
Тя скръсти ръце и кимна към него.
— Авангардът, онези бойци, спечелили си правото да застанат най-напред в боя, се състои от изключително едри мъже. Съмнявам се, че ръката на най-дребните от тях е по-малко от два пъти по-дълга от ръката на някой от вашите войници. Копията им са остри като игли. Изхвърлени от тези мощни ръце, те безпроблемно ще се забият в щитовете ви. Имат извити краища, които не позволяват да бъдат издърпани обратно.
Уверените усмивки една по една започнаха да угасват, докато тя движеше поглед от лице на лице.
— Да си представим, че копията им са забити здраво във вашите щитове. Хвърляте своите, за да извадите мечовете, с които да отстраните тежестта от щитовете си. Но копията на враговете ви са от желязо и не се посичат лесно. Те са тежки и тежестта ги прилепва към земята. Войниците на Д’Хара тичат със скоростта на копията си.
Ако ви настигнат в този момент, ще скочат върху копията, забити в щитовете ви и ще ви съборят на земята. След миг вече ще сте в краката им. И тогава ще извадят тежките си брадви. — Все още със скръстени ръце, тя се наведе напред. — Виждала съм хора, разсечени на две половини от челото до петите с тези тежки брадви.
Мъжете започнаха да се споглеждат, увереността им бе разколебана. Калан кимна и отпусна ръце.
— Това не е предположение. Виждала съм войските им да повалят по този начин пет пъти по- многоброен от вас противник. В рамките на един час битката се обръща от опасна за тях в смъртоносна за враговете им. Копията им са почти толкова унищожителни, колкото и класическата им кавалерия, само че доста по-многобройни. А кавалерията им, от друга страна, е всичко друго, но не и обикновена. Едва ли бихте искали да знаете с подробности какво представлява тя. И още — тези мъже са загубили половината от силите си в клането в Ебинисия, а тази вечер ги видях как пеят и пият най-невъзмутимо в лагера си. Мислите ли, че ако вие загубите всеки втори свой другар, ще имате сърце да се забавлявате? Знам, че вярвате, че можете да спечелите битка срещу сила, която е десет пъти по-многобройна от вас и дори съм убедена, че подобно нещо е възможно. Но тези войници, опитни в битки и сражения, не биха ви се дали, ако използвате познатите бойни тактики. Моля ви, повярвайте, не се съмнявам във вашата смелост, но на бойното поле не сте равностойни. Не още. Не бихте могли да победите дори половината от тяхната армия, ако битката се води по техните правила. Това не означава, че е невъзможно да ги победите. Но трябва да го направите по друг начин. Вярвам, че това може да стане и ще ви кажа как да постъпите. Ще застана до вас по време на първата битка. Императорският орден не е непобедим. Те също имат своите слаби места. От днес нататък никога повече няма да ви наричам „момчета“. От днес нататък вие сте мъже. Вие си мислите, че сте войници на своята родна земя, на Галеа. Но не сте. Не сте само това. Вие сте войници, мъже на Средната земя. Не само Галеа е застрашена, а цялата Средна земя, тези мъже трябва да бъдат спрени. Аз ще ви помогна да го сторите.
Гъстата тълпа от войници се раздвижи, възпламенена от думите й, чуха се възгласи, че са готови да направят всичко, което е нужно. Тя наблюдаваше изпод вежди как изразяват искрената си готовност да се бият докрай. Някъде отдясно се чу гневен шепот. Мъжете жестикулираха един към друг и спореха. Някои искаха да говорят, а други се опитваха да им попречат.
— Ако решите да се включите в тази битка, ще трябва да го направите, без да задавате никакви въпроси — каза тя. — Но тъй като днес ви е за пръв път, ви се разрешава да изразите свободно мнението си. Само този път. Ако имате нещо да кажете, нека всички го чуем още сега. Не го ли кажете сега, ще трябва да го отнесете в гроба си.
Един мъж се освободи от ръката на другаря си, който се опитваше да го спре. Хвърли й гневен поглед.
— Ние сме мъже, няма да следваме в битките една жена!
Калан го изгледа.
— Вие се подчинявахте на Кралица Сирила!
— Тя е наша Кралица, ние се бием за нея. Но тя не ни предвожда в битките. Това е мъжка работа.
Калан присви очи.
— Как се казваш?
Мъжът се обърна и изгледа другарите си, след това вирна брада.
— Аз съм Уилям Мозъл. Обучаван съм от самия принц Харолд.
— А аз — каза Калан — съм обучавана от неговия баща, крал Уиборн. Крал Уиборн беше и мой баща. Аз
