съм половин сестра на Кралица Сирила и принц Харолд.
През тълпата премина учуден шепот. Без да сваля очи от Мозъл, тя вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.
— Но това няма значение. Вие сте войници. Ваш дълг е да изпълнявате заповедите на вашите командири и тези на Кралицата, а тя следва заповедите на Централния съвет на Средната земя. Съветът на Средната земя се подчинява на заповедите на Майката Изповедник.
Сега аз изпълнявам тази длъжност. Аз принадлежа на същата династия като вашата Кралица и също съм Амнел, но най-важното е, че в жилите ми тече Изповедническа кръв и че в момента аз съм Майката Изповедник на Средната земя. Ако ви наредя да марширувате в езерото, ваш дълг ще е да го направите, докато не се нагълтате с вода и не видите рибите да плуват покрай вас. Ясно ли е, войници?
Неколцина мъже зад Мозъл се раздвижиха, насърчавайки го да продължи с оплакванията си.
— Това означава, че можеш да ни заповядваш, но не означава, че разбираш от тези неща!
Калан го изгледа и отметна назад един напоен с кръв кичур коса от лицето си.
— Днес няма време да ти разказвам през какви тренировки съм преминала, нито пък за битките срещу всевъзможни врагове, в които съм участвала, и за мъжете, които е трябвало да убивам на бойното поле. Ще ти кажа само, че снощи отидох сама в лагера на Императорския орден, за да спася живота ви. Мъжете от Ордена, войниците от Д’Хара, се страхуват от мрака и духовете и водят със себе си магьосник, който да ги защитава от тях. Каквото и да бяхте предприели в битката, магьосникът щеше да разбере намеренията ви и щеше да използва магия, за да ви унищожи.
Самонадеяното изражение на Мозъл не се промени, но зад гърба му долетя тревожен шепот. Да се биеш срещу стомана е едно, а да се изправиш срещу магия — съвсем друго.
Капитан Райан направи една крачка напред.
— Майката Изповедник е убила магьосника — каза той с гордост. Сред мъжете се чуха въздишки на облекчение. — Без нейния опит утре щяхме да тръгнем към собствената си гибел, без дори да имаме възможност да се бием стомана срещу стомана. Аз имам намерение да изпълня онова, в което съм се клел — да остана верен на родината и Кралицата си, на Средната земя и Майката Изповедник. Ние ще спрем заплахата срещу Средната земя, като останем верни на клетвата си. Ще тръгнем в боя под заповедите на Майката Изповедник.
— Аз съм войник от армията на Галеа — Мозъл очевидно ставаше все по-упорит, — а не войник от някаква си армия на Средната земя! Аз ще се бия за Галеа, но не и за да защитавам земи като Келтон.
Калан погледна към една група мъже, които явно бяха съгласни с думите му.
— Тази армия на Императорския орден, както те сами се наричат, се е насочила към границата. Келион е граничен град и една част от него е от другата страна на реката, в Келтон. Мнозина от неговите граждани са Келтонци. Защо ние трябва да умираме за Келтонци?
Мъжете в тълпата започнаха да спорят помежду си. Лицето на капитан Райан стана червено.
— Мозъл, ти си позор за…
Калан вдигна ръка, за да го спре.
— Не, войникът Мозъл каза само онова, което мисли, аз самата го помолих. Вие всички трябва да ме разберете. Не ви заповядвам да правите това. Моля ви да се биете, за да защитите невинните хора на Средната земя. Десетки хиляди ваши другари войници умряха вече в тази битка. Не искам да ви убеждавам да дадете живота си за неща, в които не вярвате. Повечето от онези, които ще се включат в битката, ще загинат. Решението да останете или не си е ваше. Няма да ви заповядам да го направите. Но веднъж решили първото, ще трябва да ми се подчинявате безусловно. Не искам между нас да има хора, които не вярват в това, което правим. Трябва сега да решите дали оставате или си тръгвате. Който реши да си тръгне, може да го направи веднага, защото и бездруго няма да е от никаква помощ на другарите си. — Гласът й стана студен като зимно утро: — Който реши да тръгне с мен в тази война, ще трябва да се подчинява на заповедите на своите началници. В Средната земя няма човек с по-висок ранг от моя. Който не се подчинява на моите заповеди безпрекословно, ще бъде безмилостно наказан. Ако ви наредя да направите нещо, ще трябва да го направите, дори да сте сигурни, че отивате на сигурна смърт, защото така ще бъде спасен животът на хиляди други. Аз никога не давам необмислени заповеди и отделям достатъчно време за разяснения. Ваш дълг е да вярвате на командирите си и да правите онова, което ви е наредено. — Тя вдигна ръка и я плъзна бавно над главите на мъжете. — А сега избирайте. С нас или не. Изборът ви ще е окончателен.
Калан прибра ръцете си в топлата пелерина и мълчаливо изчака споровете да утихнат. Чуваха се гневни възгласи и сърдити клетви. Около Мозъл се събра група мъже, други се дръпнаха настрани.
— Тогава напускам — извика Мозъл и размаха юмрук във въздуха. — Няма да вървя след жена в боя, без значение коя е тя! Кой тръгва с мен?
Около него се бяха събрали шестдесет-седемдесет мъже, които изказваха гласно подкрепата си.
— Тогава вървете — заповяда Калан, — преди да се окажете във вихъра на битка, в чиято цел не вярвате!
Мозъл и другите мъже я изгледаха презрително. Той излезе наперено напред.
— Ще тръгнем, щом сме готови. Нямаме намерение да се разтичаме само защото така си казала.
Тълпата се сгъсти около него. Преди да се стигне до сблъсък, Калан вдигна ръка.
— Спрете! Оставете ги! Те направиха своя избор. Нека си съберат нещата и си вървят.
Мозъл се обърна и тръгна през множеството, последван от своите нови другари. Когато напуснаха тълпата, Калан внимателно ги преброи. Шестдесет и седем. Шестдесет и седем, които искат да си тръгнат. Тя огледа отново тълпата.
— Други? Има ли други, които искат да ни напуснат?
Никой не помръдна.
— Всички ли искате да участвате в тази битка?
Войниците отговориха в един глас.
— Така да бъде! Повече никого няма да питам! Сърцето ми скърби за онези от вас, които ще умрат. Знам, че нито един от тези, които сега си отиват, няма никога да забравят вашата саможертва за тях и за хората от Средната земя!
С крайчеца на окото си Калан гледаше шестдесет и седемте мъже, които се движеха около каруците, вадеха провизии и всичко, от което си мислеха, че ще имат нужда.
— А, сега към това, което трябва да се направи! — Тя бавно поклати глава. — Вие всички трябва да сте наясно с онова, което искам от вас. Това не е славна битка, както вероятно си мислите, в която ще се придвижвате като фигури по шахматна дъска. Няма да използваме тънки бойни тактики. Няма да се изправим лице с лице срещу врага, а ще го избиваме по всякакви други начини.
— Но, Майко Изповедник — чу се плах глас. — В принципите на войнишката чест е заложено излизането в открит бой. Войникът трябва да загине в честна битка.
— Няма нищо честно в това да се биеш на война. Единствено честно е да се живее в мир. Всяка война има ясна цел — да се убива. Трябва добре да разберете това, защото от него зависи вашето оцеляване. Няма слава и чест в убийството, без значение по какъв начин е извършено. Мъртвият си е мъртъв. На война убиваш врага, за да защитиш живота на онези, за които се биеш. Няма да го направиш по-добре, ако убиеш в бой меч срещу меч, отколкото ако изненадаш врага, докато спи. В първия случай обаче рискът е много по- голям. Ние не правим това за чест и слава. Това е мръсна работа. Няма да позволим да се стигне до открит бой, където да мерим силите си. Нашата цел е да унищожим врага. За да се убедите колко проста е тази цел, помислете какви са войниците, с които ще се биете. Помислете дали те спряха да размислят, преди да изнасилят майките и сестрите ви. Помислете за всички онези жени в Ебинисия, за това как са били измъчвани, изнасилвани и убивани.
Думите й накараха смълчаните мъже да потръпнат. Калан с мъка се въздържа да не предизвиква повече ужас в очите им, макар пред погледа й все още да се носеха лицата на младите жени в двореца.
— Ние трябва да действаме по друг начин. Ако нападнеш врага си с нож, той няма да разполага нито с време, нито с разстояние, за да ти отговори с копието си. От разстояние, с копие или стрела, той е много по-силен. Трябва да ги изненадаме, докато тъпчат храна в устата си, защото тогава няма да могат да вдигнат тревога. Ако спят — още по-добре, тогава няма да могат да ни ударят с мечовете си.
Снощи конят ми разби главата на един от онези войници и в това нямаше нищо славно, но аз знам, че
