на враговете си към магьосниците, които помагат само на Мадженди. Мадженди вярват в небесните връзки със света на духовете.
Мъжете на площада изтеглиха късите мечове и ги подредиха на земята. Върховете им сочеха към жената в центъра. Всички коленичиха с наведени глави.
— Жената, която удря камбаната, е водач на Мадженди. Кралицата-майка е свързана с женските духове и е символ на плодородието на този свят. Нейното облекло символизира вместилището на божественото семе, което изтича от света на духовете.
Танцуващите жени се подредиха в редица и тръгнаха към Ричард и Сестрата.
— Кралицата-майка изпраща своите представители да те отведат за жертвоприношението. — Сестра Вирна го погледна, после дръпна края на пелерината си. — Имаме късмет. Това означава, че разполагат с човек за жертвоприношението. Ако дойдем и нямат жертва, трябва да чакаме, докато пленят някой враг. Понякога това може да продължи седмици и дори месеци.
Ричард не каза нищо. Сестра Вирна се обърна с гръб към приближаващите жени и го погледна.
— Ще те отведат на едно място, където държат пленника си. Там ще ти бъде направено предложение да дадеш благословията си. Не я ли дадеш, първата жертва ще си ти. Отказът означава сигурна смърт. Благословията се дава, като целунеш свещения нож, който ще ти бъде предложен. Не е нужно да убиваш пленника със собствените си ръце. Трябва само да целунеш ножа, което ще означава, че си дал благословията си, че си дал благословията на духовете. Мадженди сами ще извършат убийството. Но ти трябва да гледаш, за да могат духовете да видят жертвоприношението чрез твоите очи. — Тя хвърли поглед през рамо към приближаващите жени. — Вярванията на тези хора са покварени. — Тя въздъхна примирено и извърна лице към Ричард, който я стрелна с гневен поглед. — Знам, че това не ти е по вкуса, Ричард, но то запази мира между Сестрите на светлината и Мадженди през последните три хиляди години. Макар да звучи парадоксално, по този начин бе спасен животът на мнозина. На повече, отколкото можеш да си представиш. Диваците, с които Мадженди враждуват, са врагове и на Сестрите. Дворецът и цивилизованите хора от Стария свят неведнъж са били обект на свирепите им нападения.
Нищо чудно, помисли си Ричард, но не каза нищо.
Сестра Вирна пристъпи встрани и застана плътно до него, докато жените в черно образуваха около тях полукръг. Всички бяха възрастни, почти старици. Всички бяха с внушителни осанки, огромните черни дрехи покриваха всичко, дори косите им. Оставаха да се виждат само набръчканите им лица и ръцете им от китките надолу. Едната от тях посегна с разкривените си пръсти и придърпа грубия черен плат по-плътно към брадичката си. След това се поклони на Сестра Вирна.
— Добре дошла, мъдра жено. Нашите съгледвачи ни предупредиха още вчера за твоето приближаване. Радваме се да те видим сред нас, тъй като дойде време да направим жертвоприношение за сеитбата. Макар да не те очаквахме, за духовете ще бъде голяма чест жертвоприношението да бъде благословено.
Старата жена, която стигаше едва до гърдите на Ричард, го изгледа от глава до пети и след това отново се обърна към Сестра Вирна:
— Да не би това да е мъжът с дарбата? Не е момче.
— Никога досега не сме водили в Двореца на мъдрите жени толкова възрастен мъж — каза Сестра Вирна, — но той притежава дарбата, също както другите преди него.
Старицата се вгледа в очите на Ричард, който й отвърна с безстрастен поглед.
— Той е твърде стар, за да даде благословия.
Сестра Вирна настръхна.
— Но въпреки това притежава дарбата.
Жената кимна към Сестра Вирна.
— Но е твърде стар, за да направят жертвоприношението вместо него. Трябва да го направи сам. Трябва да извърши нашето жертвоприношение със собствените си ръце. — Тя направи знак на една от жените зад нея да се приближи. — Заведете го до мястото на жертвоприношението.
Протегнала ръка, жената тръгна напред, показвайки му, че трябва да я последва. Сестра Вирна го хвана за ръкава на ризата. Ричард усети магията, която струеше от пръстите й. Тя премина през ръката му и потъна във врата му, оставяйки неприятно гъделичкане под Рада’Хан.
— Ричард — прошепна тя, — да не си посмял този път да си размахваш брадвата. Внимавай да не ги предизвикаш.
Ричард я погледна и се обърна, след това тръгна, без да каже нито дума. Едрата старица го поведе по кална улица. Вървяха дълго покрай старци, насядали пред вратите, които ги изпращаха с поглед. Накрая спряха пред ниска порта. Ричард трябваше да се наведе, за да мине през нея. Подът бе покрит с килими със сложни фигури в скучни цветове. Нямаше други мебели освен няколко ниски, покрити с кожа сандъци, върху които бяха оставени газени лампи. От двете страни на вратата, покрита с тежка завеса, по-скоро приклекнали, отколкото седнали на малките рогозки, имаше по двама мъже с бръснати глави. На коленете си държаха къси копия с остри върхове, оформени като листа. Под необикновено високия таван се бе насъбрал дим от лула. Мъжете станаха и се поклониха на старицата, тя им кимна и блъсна Ричард напред.
— Това е човекът с дарбата. Понеже е мъж, а не момче, Кралицата-майка реши, че духовете ще пожелаят да получат жертвоприношението от неговите ръце.
Мъжете кимнаха в знак на съгласие с мъдрото решение и я помолиха да предаде на Кралицата-майка, че нареждането й ще бъде изпълнено. Жената им пожела успех в изпълнението на задачата, след което излезе.
Щом останаха сами, мъжете започнаха да се смеят и да удрят Ричард по гърба, сякаш за да му покажат, че вече е под тяхно покровителство. Единият от мъжете извърна глава към завесата на вратата и отзад лъсна бръснатият му тил, под който се виждаше гъста козина. Той прегърна Ричард през раменете и го стисна здраво.
— Имаш голям късмет, приятелю. Ще ти хареса онова, което сме ти приготвили — Мазната му усмивка разкри един липсващ зъб. — Хайде, да вървим. Наистина ще ти хареса, приятелю. — Той се изкикоти гърлено. — Ако още не си станал мъж, днес ще имаш възможност да го сториш.
Другите трима се разхилиха заедно с него, след което взеха една от газените лампи и повдигнаха завесата. Последният удари Ричард по гърба, подканвайки го да тръгва. И четиримата се заливаха от смях.
Стаята, в която влязоха, беше съвсем същата като предишната, само дето нямаше дим. Продължиха през дълга поредица от стаи, всичките празни, само с килимите, нахвърляни по подовете. Най-накрая стигнаха до последната врата и с мечовете си повдигнаха завесата, за да го пуснат да мине. Противните усмивки не слизаха от лицата им.
— Сега внимателно, приятелю, не бъди нетърпелив. Бъди разумен и ще имаш достатъчно време за тази дивачка. — Те се изкикотиха отново и бутнаха Ричард напред.
Малката квадратна стая, в която се озова, имаше гол, мръсен под и висок поне пет метра таван. През един прозорец високо горе се прокрадваше слаба светлина. Миришеше на урина от гърнето, оставено встрани. В далечния ляв ъгъл лежеше свита на кълбо гола жена. Щом видя мъжете, тя се опита да се свие още повече в ъгъла. Стисна още по-здраво скръстените си около коленете ръце. Цялото й тяло бе покрито с мръсни петна, рани и драскотини. Мърлявото й лице бе обрамчено от дълга, къдрава, отдавна невчесана черна коса. Тъмните й очи заискриха с ненавист, когато погледна към четиримата мъже. Ако се съдеше по хитрите им усмивки, тя очевидно вече бе имала случай да се срещне с тях. Около врата й се виждаше масивна метална яка, свързана със стената чрез тежка верига.
Четиримата мъже влязоха в стаята и застанаха на различни места, облегнали гърбове в стената, като не отпускаха хватката около късите си копия, забити в земята. Ричард направи като тях и облегна гръб на стената вдясно от жената.
— Искам да говоря с духовете — каза той.
Мъжете примигнаха срещу него.
— Трябва да ги попитам как предпочитат да го направя.
— Има само един начин — каза мъжът с липсващия зъб. — Трябва да отрежеш главата й. Сега, след като на врата й има метална яка, това е единственият начин да се свали — като й отрежеш главата. Главата й трябва да бъде отделена от тялото.
— Дори и да е така, трябва да знам какво точно искат духовете. Трябва да говоря с тях. Трябва да знам
