какво точно искат да направя, за да… им доставя удоволствие.
Те се замислиха над думите му. Мъжът с липсващия зъб дори изду бузата си с език от напрежение. Накрая се оживи.
— Кралицата-майка и нейните жени пият джука, за да разговарят с духовете. Мога да ти донеса малко и тогава ти също ще можеш да го правиш.
— Добре тогава, донеси ми от тази джука, за да мога да разговарям с духовете и да разбера какво точно искат от мен. Не бих искал да допусна някаква грешка и да проваля жертвоприношението ви за сеитба.
Четиримата се съгласиха, че молбата му е разумна, като се има предвид, че сам ще извършва жертвоприношението, вместо само да даде благословията си. Един от тях излезе забързан от стаята. Другите трима зачакаха мълчаливо, като от време на време хвърляха похотливи погледи към жената. Тя лежеше свита в ъгъла, опитвайки да се прикрие с ръце и коси. Единият от мъжете извади от джоба си лула и кесийка тютюн, натъпка я и я запали на пламъка на лампата, след което запуши срещу жената, изпъчил важно брада. Тя не го погледна. Димът бързо изпълни малката стая. Ричард приклекна, облегнат на стената, скръстил ръце в скута си така, че да не се вижда дланта му, най-небрежно отпусната до дръжката на меча. Мъжът се върна с глинена стомна в ръце. Отгоре се виждаше малък отвор, а от двете страни бяха изрисувани с бяло знаци.
— Кралицата-майка и другите жени се съгласиха и ти изпращат джука, за да можеш да говориш с духовете. Когато изпиеш това, духовете ще дойдат при теб. — Той сложи стомната пред Ричард, после свали от колана ножа си и му го подаде. Върху зелената малахитова дръжка бяха издялани фигурки в непристойни пози. — Това е свещеният нож, който трябва да използваш, за да извършиш жертвоприношението.
Когато Ричард взе ножа и го пъхна в колана си, мъжът се отдръпна и застана до стената като останалите трима. Мъжът, който беше най-близо до жената, очевидно бе много доволен, че Кралицата- майка е изпратила джука. Намигна на Ричард съучастнически. После повдигна върха на копието си към лицето на жената.
— Този мъж дойде, за да те предложи в жертва на духовете. — Той се усмихна окуражително на Ричард. — Но първо би желал да те дари със семето си, което е получил като дар от духовете.
Тя не помръдна. Мъжът удари копието си в мръсния под и усмивката му се превърна в зловещ съсък.
— Не смей да обиждаш духовете! Ти ще приемеш техния дар! — гласът му премина в ръмжене. — Веднага.
Без да сваля очи от него, жената покорно се отпусна по гръб на пода. Разтвори крака и хвърли на Ричард дързък поглед. Очевидно бе наясно с последствията, ако откажеше на мъжете да направи каквото искат от нея.
Мъжът се спусна към нея и заби копието си в бедрото й. Тя изпищя и се дръпна назад.
— Добре знаеш какво трябва да направиш. Няма да ти позволя да ни оскърбяваш. За глупаци ли ни вземаш? Направи го както трябва!
Пръстите на Ричард се свиха около дръжката на меча, но иначе остана напълно неподвижен. Жената не направи опит да спре кръвта от раната в бедрото си, а вместо това застана на колене и лакти, вирнала задник във въздуха.
Мъжете се изкикотиха към Ричард.
— Няма да ти хареса да легнеш с тази лице срещу лице — каза онзи с липсващия зъб. — Хапе!
Останалите закимаха в знак на съгласие, очевидно убедени в думите му от личен опит.
— Яхни я така и я дръж здраво за косата. По този начин няма да може да те хапе и ще можеш да правиш каквото си искаш.
Мъжете чакаха. Нито Ричард, нито жената помръдваха.
— Нима не виждате, глупаци такива? — каза накрая тя. — Той не иска да ме яхне като куче пред вас. — С лице, заровено в мръсотията на пода, тя се извърна към Ричард и му се изхили подигравателно. — Срамежлив е. Не иска да видите колко късичка е магическата му пръчица.
Всички бяха вперили очи в него. Кокалчетата на Ричард бяха побелели около дръжката на меча. Напрегна се, за да изглежда лицето му безизразно над яростта, изливаща се от магията на меча. С мъка успяваше да се удържи. Знаеше, че не би постигнал нищо, ако допуснеше магията да се развихри тук вътре.
Единият от мъжете ръгна другия с лакът и се захили.
— Може би тя е права. Тоя е младок. Може да не е свикнал да го гледат как го прави.
Още миг и нишката на самоконтрола му щеше да се скъса. Съсредоточи се върху това да накара свободната си ръка да се движи плавно и грациозно. Повдигна стомната, пълна с джука, и им я показа. Положи усилие гласът му да звучи спокойно:
— Духовете искат да говорят с мен за нещо много важно.
Усмивките изчезнаха. Знаеха, че пред тях стои човек с дарба, но не като момченцата, които бяха свикнали да виждат. Нямаха представа за силата му, но явно бяха започнали да се притесняват от нея, гледайки спокойното му, непроницаемо лице.
— Да го оставим да изпълни дълга си — каза един от мъжете. — Трябва да го оставим насаме с духовете и да му дадем възможност да си достави удоволствие с тази дивачка, преди да направи жертвоприношението. — Той наведе бръснатата си глава пред Ричард. — Оставяме те на мира. Ще те чакаме там, където ни завари първия път.
С тържествени лица четиримата забързаха навън. Когато се убеди, че са достатъчно далеч, жената се изплю към Ричард. Изви гърба си като котка.
— Сега вече можеш да ме яхнеш. Като куче, каквото си. Ела, магьоснико, докажи, че можеш да яхнеш жена, която е вързана с верига за стената. Не можеш да ми направиш нищо по-лошо от другите кучета. — Тя отново се изплю. — Всички сте кучета!
Ричард протегна крак към нея и погали бедрото й.
— Не съм като тези мъже — каза той.
Тя се изтърколи по гръб. Разтвори ръцете и краката си и го погледна предизвикателно.
— Значи искаш да го направиш така, за да докажеш, че си нещо повече от тях.
Ричард скръцна със зъби.
— Я, престани. Не съм тук за това!
Тя млъкна и вдигна брадичката си, а в очите й проблесна внезапен ужас.
— Тогава значи искаш веднага да ме принесеш в жертва?
Ричард осъзна, че все още стиска здраво дръжката на меча. Беше забравил да успокои изражението на лицето си. Отпусна ръка и бликащата ярост на магията се уталожи. Жената чакаше, Ричард изсипа джуката на мръсния под.
— Дошъл съм да те изведа от тук. Казвам се Ричард. А ти?
Тя присви очи.
— Защо искаш да знаеш?
— Дошъл съм да те спася. Трябва да знам как се казваш. Не мога да те наричам „жено“!
Тя го изгледа мълчаливо.
— Аз съм Ду Чайлу.
— Как да те наричам — Ду или Чайлу? Или Ду Чайлу?
Тя сбърчи чело в недоумение.
— Ду Чайлу — това ми е името.
Ричард й се усмихна.
— Добре тогава, значи Ду Чайлу. Кой е твоят народ? Как се нарича?
— Ние сме Бака Бан Мана.
— И какво означава Бака Бан Мана?
Брадичката й отново се повдигна нагоре.
— Тези, които нямат господари!
Ричард се усмихна.
