Той й помогна да седне. В оскъдната светлина видя, че Приндин лежи до нея по гръб. Ножът от костта на Чандаленовия дядо стърчеше от гърдите му. Успяла е да забие ножа в Приндин, когато той се хвърли върху нея! Но как? Спомни си колко беше безпомощна, спомни си как отровата бавно проникваше в тялото й, накрая изобщо не можеше да се помръдне. Спомни си преживения ужас. Но не можеше да си спомни как е забила ножа. Гласът й трепереше.
— Толкова съжалявам, Чандален. — Тя покри уста с пръсти. — Толкова съжалявам, че убих приятеля ти!
Чандален погледна тялото.
— Той не ми е приятел. Моите приятели никога не са се опитвали да ме убият. — Сложи ръка върху рамото й, за да я успокои. — Приндин беше изпратен от великия черен дух на смъртта. Сърцето му беше в плен на злото.
Калан дръпна ръкава му.
— Чандален, големият черен дух на смъртта се е опитал да избяга през воала на отвъдния свят. Иска ние всички да го последваме в света на мъртвите.
Чандален я гледаше много внимателно.
— Вярвам ти. Трябва да отидем в Ейдиндрил, така ще помогнем, за да го спрат.
Тя въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Чандален. Благодаря ти, че ме разбираш и за това, че ме спаси с еленовата квасия. — Калан стисна ръката му. — Войниците! Приндин сложи капан на войниците! Колко е часът?
— Когато капитан Райан дойде при нас с Тосидин, попитах го къде си. Знаех, че искаше да тръгнеш с тях. Той ми каза, че си болна. Че не можеш да се събудиш. Това ми прозвуча като банду. Капитан Райан каза, че не можеш да ядеш и си изпила само чая, приготвен от Приндин. Веднага разбрах, че нещо се е случило, че си отровена и причината е в чая. Двамата с Тосидин здравата се изплашихме за теб. Той тръгна да проверява дали врагът е променил разположението си. Видяхме, че изчакват атаката. Дадох разпореждания на войниците и се върнах веднага тук. Знаех, че Приндин ни е предал, но Тосидин мислеше, че има някакво друго обяснение. Вярваше на брат си и не искаше да приеме, че злото се е вселило в него. Плати за доверието и за грешката с живота си.
Калан го огледа. Смръщи чело срещу него.
— А стрелата? А раната на главата ти? Трябва да се погрижим за нея!
Чандален разтвори ризата си и й показа превръзката на рамото си.
— Мъжете се върнаха през нощта. Зашиха главата ми. Не е толкова зле, колкото изглежда. Извадиха и стрелата. — Той примигна, когато покриваше отново превръзката си с ризата. — Добре съм обучил Приндин. Използвал е стрела със специално острие, което причинява повече болка, когато го изваждат, отколкото когато се забива. Един от мъжете, които се грижат за ранените, я сряза и ме заши. Беше се ударила в костта и това й е попречило да проникне по-навътре. Сега ръката ми е обездвижена и известно време няма да мога да я използвам.
Калан попипа крака си. Под панталона й имаше превръзка.
— Той ли заши и моя крак?
— Не, не беше необходимо. Само те превързахме. Аз го направих. За теб Приндин беше използвал стрела с кръгъл връх. Не както съм го учил. Не мога да си обясня защо го е направил?
Калан почувства присъствието на тялото до себе си.
— Искаше да може да я извади от мен, след като ме удари — каза тя с тих глас. — Не искаше да му пречи. Преди да ме предаде на врага, имаше намерение да ме изнасили.
Чандален погледна тялото, тъй като не смееше да вдигне очи към нея. Каза, че се радва, че това не се е случило.
Калан докосна лявата му ръка.
— А аз се радвам, че те е уцелил в рамото, а не в гърлото.
Той се намръщи.
— Знам как стреля Приндин. Никога не би пропуснал гърлото ми от това разстояние. Не мога да си обясня какво се е случило?
Калан сви рамене, за да покаже, че нищо не знае.
— Чандален, защо тялото му е още тук? Защо не го изнесе навън?
Той размърда превързаната си ръка.
— Защото ножът от дядо ми е забит в гърдите му. — Чандален я погледна с много сериозен поглед. — Ти си използвала помощта на дядовата кост, неговия дух, за да се спасиш, за да получиш нов живот. Духът на дядо ми сега е свързан с теб. Вече никой не може да докосне ножа. Той е твой и само ти можеш да го извадиш.
Калан за миг се замисли дали няма да е по-добре да заровят тялото заедно с ножа. Може би ножът също би искал да бъде оставен на мира. Но веднага след това отхвърли тая мисъл. За Калните това бе могъща магия. Би обидила Чандален, ако откаже да вземе ножа. Освен това си помисли, че може да обиди и духа на дядото, ако зарови ножа с трупа на Приндин. Вече не беше съвсем сигурна дали именно духът на ножа не бе убил Приндин, за да я спаси. Не можеше да си обясни как се бе озовал в ръката й. Тя се протегна и обви пръсти около кръглата дръжка, която стърчеше от гърдите на Приндин. Докато го измъкваше от тялото му, се чу всмукващ звук. Избърса го в еловите клонки на пода. След това го вдигна пред лицето си и леко го целуна.
— Благодаря ти, дух, че спаси живота ми!
Кой знае защо й се стори, че точно това трябва да направи. Чандален се усмихна, когато тя отново завърза ножа под мишницата си.
— Ти си добър Кален човек. Знаеш какво трябва да се направи, без да ти го казвам. Сега вече духът на дядо ми вечно ще бди над теб.
— Чандален, трябва да стигнем до Ейдиндрил. Воалът към отвъдния свят е разкъсан. Не знам дали можем да помогнем на тези момчета с още нещо. Но е време да се заема със своята работа. И то още сега.
— Когато намерихме тези мъже, аз ти казах, че не трябва да оставаме с тях. Исках да стоим настрани от техните битки, за да бъдеш на сигурно място. — Чандален гледаше с невиждащ поглед. — Но в един момент забравих всичко и също поисках да се бия с врага.
— Знам — прошепна тя. — Това се случи и с мен. Забравих защо съм тръгнала, мисля, че и това беше работа на великия черен дух на смъртта. Воалът е разкъсан. Може би по този начин се е опитал да ни откъсне от целта.
— Мислиш, че сме забравили задълженията си именно защото воалът е разкъсан, така ли? Затова сме поискали да убиваме?
— Чандален, не мога да ти отговоря на тези въпроси. Трябва да стигна до Ейдиндрил. Магьосникът сигурно знае какво трябва да се направи. Ричард има нужда от помощ. Тук прекарахме достатъчно време. Не трябва да губим повече нито миг. Трябва да поговорим с мъжете и след това да тръгваме. Навън ли са всички?
Той кимна.
— Тогава да вървим.
Калан се опита да се надигне, но той протегна здравата си ръка и я спря.
— Чакаха отпред цяла нощ. Не ги пуснах вътре. — Той дръпна ръката си, като че търсеше подходящите думи. — Страхувах се, че тази нощ ще умреш. Не знаех дали съм ти дал от еленовата квасия навреме. Приндин явно отдавна ти дава отрова, без да разберем. Ти почти бе пътник към света на мъртвите. Ако беше умряла, никога нямаше да мога да се върна при своя народ. Но не затова се радвам, че си жива. Радвам се, защото ти си добър Кален човек. Ти си защитник на нашия народ, също както и Чандален. Всеки от нас се бори по свой начин. — Той повдигна вежда. — Напоследък се биеш добре, почти като Чандален. Наистина си добра, но е по-добре да оставиш това на мен и да се бориш по твоя начин.
Калан се усмихна.
— Прав си. Благодаря ти, че си стоял цяла нощ с мен. Приятно ми е, че си бил наблизо. И съжалявам, че си ранен.
Той сви рамене.
