Отново се сети за младите жени от двореца в Ебинисия. Лицата им за пореден път изплуваха пред очите й. Толкова много й се искаше да отмъсти за тях. Нямаше да остави на мира Императорския орден, без да са си платили всичко. Утре сутринта още веднъж щеше да поведе своите войници срещу врага. Така щеше да отмъсти за момичетата и за всички останали.
Ако не бяха се опитали да спрат Императорския орден, още много невинни хора щяха да бъдат подложени на клане. Магията, независимо добра или лоша, заедно с всички нейни създания щяха да изчезнат завинаги.
У Ричард имаше магия.
Мисълта й отлетя към Ричард. И тогава се разплака. От очите й закапаха сълзи, изпълнени с надежда, че може би той не я мрази заради онова, което тя му причини. Молеше се да е разбрал защо тя трябваше да го направи, да й е простил. Тя би направила всичко за него, за да го спаси, за да запази живота му. Сълзите й капеха, но трябваше да се успокои. За пръв път през този ден мисълта й беше заета с нещо друго освен с кръв, убийства и битки.
Изведнъж се замисли за други неща извън Ордена. За неща, които също бяха много важни. За Мрачния Рал. За онзи, който беляза Ричард. Сестрите на светлината взеха Ричард при себе си. За да му помогне, трябва да стигне до Ейдиндрил и да намери Зед, който знае…
Ричард трябва да спре Пазителя.
Калан се намръщи в мрака, сгушена в кожената си наметка. Воалът към отвъдния свят все още не е възстановен. А тя губи ценно време да се бие с ордите на Д’Хара.
В главата й зазвуча отново смехът на Мрачния Рал.
Докосна врата си и напипа разкъсаната кожа. Изглежда, е било истина. Изправи се. Какво да прави? Трябва да помогне да бъде попречено на Пазителя. Шота беше казала, че воалът е разкъсан. Същото твърдяха и Мрачният Рал и Дена. Дена беше заела мястото на Ричард до Пазителя, за да може той да живее и да възстанови воала към отвъдния свят.
Трябва да отиде при Зед. Не бива да стои повече тук и да си играе на войник!
Но след като Императорският орден още не е спрян…
Но след като воалът е разкъсан…
Трябва да стигне до Ейдиндрил. Трябва да намери Зед. Тези мъже могат да се бият и без нея. Нали това им е работата. Тя е Майката Изповедник. Не може повече да рискува живота си, когато Средната земя — светът на живите — е в опасност. Затова Мрачният Рал се беше присмял на нейната лудост.
Калан отпи глътка чай и хвана чашата с две ръце, за да усети топлината в пръстите си. Тя беше вождът на Средната земя и трябваше да действа именно като вожд. Допи чая си, от горчивия вкус смръщи чело.
Беше точно това — вожд на Средната земя. Трябва да стигне до Ейдиндрил, да събере Съвета и да изпрати силите му срещу насилниците. Без нея няма да обърнат внимание на заплахата и всичко ще е загубено.
Освен това Ричард също разчита на нея, за да намери помощ. Само тя може да повика Зед. Без нея Ричард и всички живи са загубени.
Нищо чудно, че Мрачният Рал й се присмива. Беше допуснала врага да победи здравия й разум. Забрави дълга си и даде на Пазителя време да изпълни плановете си.
Но сега разбра какво трябва да направи.
Галеанските войници вече знаеха достатъчно, за да продължат сами войната. Това, което направи, беше правилно, но вече е време да ги остави да си вършат работата. А тя да се заеме със своята.
Трябва да стигне до Ейдиндрил. Реши. Въпреки че Ричард не беше с нея физически, той й помогна да открие истината в цялата бъркотия, да намери правилния път, по който трябва да се тръгне, и да види по- ясно дълга си.
Погледна чашата си — беше празна. Главата й се замая. Очите й не можеха да стоят повече отворени. Беше толкова изморена.
Отпусна се назад и се запита къде ли е сега Ричард. Може би Сестрите го учат как да управлява дарбата си. Помоли се на добрите духове да му помогнат да разбере колко много го обича.
Ръцете й изведнъж натежаха, тя се отпусна съвсем и чашата се изтърколи настрани.
Заспа мъртвешки. Без сънища.
Четиридесет и шеста глава
Тя потъна в празнота, в нищото на една безмилостна чернота, лишена от каквото и да е чувство за време и място. Престана да съществува за света. Попадна в тъмнина, преминаваща отвъд всички граници на човешкия разум или представа за уют.
Докато се носеше в дълбините на тази празнота, изведнъж почувства нещо. Това й даде искрица надежда — надежда, че ще може да избяга от проклятието. С това предчувствие тя се вкопчи яростно в надеждата като удавник за сламка. Усилието да се противопостави на всепоглъщащата тъмнина наоколо възвърна усещанията в тялото й. Изплува обратно, главата й пулсираше болезнено. Все още не съвсем на себе си, Калан се опита да разбере какво точно става с нея. Някой я повика. „Майко Изповедник“, викаха. Не, това не е нейното име. Изведнъж се сети. Калан. Така се казва. Нечии ръце я разтърсиха. Някой я викаше и я разтърсваше.
Тя се завърна от много далеч.
Отвори очи и светът се завъртя пред погледа й. Капитан Райан се бе надвесил над нея, викаше името й и разтърсваше раменете й. Тя въздъхна дълбоко и дробовете й се изпълниха със студен въздух. Изскубна се от него, но веднага след това трябваше да се подпре на земята с ръце, за да не се строполи. Капитанът я гледаше загрижено.
— Майко Изповедник, добре ли си?
— Аз… аз… — тя се огледа около себе си. Тосидин също беше тук. Тя седна и допря студени пръсти до челото си. — Главата ми! Колко е часът?
— Скоро ще изгрее слънцето. — Той загрижено хвърли поглед към Тосидин. — Дойдохме да те събудим, както ми нареди. Войниците с мечове са готови да тръгнат.
Калан отметна кожената пелерина.
— Само секунда да се оправя и можем да…
Изведнъж в главата й изплува снощното решение да тръгне за Ейдиндрил. Да намери Зед. Да намери помощ за Ричард. Ако воалът към отвъдния свят наистина е разкъсан…
— Майко Изповедник, не изглеждаш добре. Преживя доста, не бе спала от много дни, едва ти се събраха няколко часа сън тази нощ. Струва ми се, че имаш нужда от още поне толкова.
Да, наистина беше така. Макар да усещаше, че силата й се е върнала, определено не се чувстваше напълно отпочинала. Отпусна ръка върху неговата.
— Капитане, трябва да тръгна за Ейдиндрил. Трябва…
Той й се усмихна.
— Почини си. Не си отпочинала достатъчно, за да можеш да пътуваш. Остани тук и си почивай. Когато се върнем, вече ще си добре и ще можеш да тръгнеш.
Тя кимна, все още подпирайки се на ръката му.
— Да. Веднага след това трябва да тръгвам. Много мислих за това тази нощ. Трябва да стигна до Ейдиндрил. Ще си почина, докато се върнете, а след това трябва да тръгвам. — Тя се огледа наоколо. Видя само Тосидин и капитана. — Къде са Чандален и Приндин?
— Брат ми отиде да провери постовете на съгледвачите им, за да сме сигурни, че не са сложили нови, които ще вдигнат лагера под тревога.
— Чандален атакува с копиеносците — каза капитан Райан. — Трябва да го посрещна с моите хора и да продължим атаката с мечовете.
Калан докосна ранената си устна.
— Тосидин, кажи на Чандален, че когато атаката свърши, трябва да тръгваме. Вие тримата внимавайте. Трябва да ме заведете до Ейдиндрил. — Едва държеше очите си отворени. Едва говореше. Знаеше, че все още не е в състояние да пътува. — Ще си почина, докато се върнете.
