— Сестро, ние служим на Създателя, за да дадем възможност на всички да се научат как да живеят в неговата светлина. В името на дълга ни към Създателя, какво значение има някакъв безсмислен договор с невежи магьосници.
Вирна занемя.
„Велики Създателю, толкова харесвам тази жена. Моля те, дай ми сили, за да я пречупя.“
Натан бе поставил своята снежинка, тя също трябваше да го направи.
— Бях изпратена на двадесетгодишно преследване, чийто смисъл дори не знаех. Бях измамена, двете ми спътнички умряха, едната от собствената ми ръка, беше ми забранено да използвам силата си, за да изпълня дълга си…
— Да не мислиш, че ти забраних да използваш силата си от някакъв каприз? Това ли те тревожи, Вирна? Е, добре тогава. Щом искаш да знаеш причината, ще ти я кажа. Направих го, за да ти спася живота.
Вирна застана нащрек.
— Доколкото си спомням от годините, когато се обучавах, има само една причина подобни ограничения да спасят живота ми.
Ан се усмихна вътрешно. Вирна искаше да го чуе от устата й.
— Наистина е така. Ричард притежава Субстрактивна магия.
— Ти си го знаела? Поставила си яка на врата на човек, който притежава Субстрактивна магия? Поела си този риск? Довела си го в Двореца? — Вирна отпусна ръце и леко се наведе напред. — Но защо?
Ан задържа погледа й.
— Защото в Двореца има Сестри на мрака.
Тя не трепна. Знаеше. Поне подозираше.
„Благословена бъди, Вирна, ти наистина си умница. Прости ми за това, което трябва да направя.“
— Тази стая преградена ли е с въздушни щитове? — попита Вирна с равен глас.
— Разбира се.
Прелатът не допълни, че тези щитове не могат да бъдат пречка за Сестрите на мрака.
— Имаш ли доказателства за подобни обвинения, Прелате?
— Точно сега не са ми нужни доказателства, защото този разговор е поверителен. Ти няма да кажеш на никого за него. Освен ако не искаш да пострадаш. Кажеш ли на някого, аз, естествено, ще отричам. И ще обясня, че една ядосана Сестра се е опитала да обвини Прелата в богохулство за лична изгода. И тогава ще трябва да те обесим. Никой от нас не го иска, нали така?
Вирна остана безмълвна за известно време, след малко проговори:
— Да, Прелате. Но какво общо има това с Ричард, с причината, поради която го доведохме тук?
— Когато една къща е пълна с плъхове, единственото, което може да се направи, е да бъде пусната котка.
— Тази котка мисли всички ни за плъхове. И вероятно с право. Човек би казал, че си довела не котка, а стръв. Ричард е добър човек. И не ми се нрави мисълта, че го превръщаш в жертва.
— Знаеш ли защо беше избрана да отидеш да го търсиш?
— Винаги съм мислила, че е защото имаш доверие в мен.
Ан сви рамене.
— Да, така е, в известен смисъл. Макар да не съм сигурна, че в Двореца има Сестри на мрака и нямам представа кои са те, ако наистина ги има, трябваше да приема, че ако е вярно, то щом Сестра Грейс и Сестра Елизабет са първи в списъка, би било логично те да са Сестри на мрака. От едно пророчество, което са виждали единствено моите очи, знам, че Ричард вероятно владее Субстрактивната магия. И че ще откаже предложенията на първите две Сестри. Знаех, че първите две Сестри ще умрат. Ако и последователите на Безименния го знаеха, щяха да пожелаят третата Сестра също да е от техните. Аз използвах влиянието си като Прелат и избрах третото име.
— Избрала си ме, защото си знаела, че не съм от тях?
Онова, което Ан искаше да й каже, беше: „Познавам те от дете, Вирна, познавам бързата ти мисъл, сърцето ти, чистата ти душа. Ти сред всички Сестри беше тази, на която вярвах безпрекословно. Знаех, че в твоите ръце Ричард ще бъде на сигурно място.“
Но не можеше да го каже.
— Избрах те, Вирна, защото беше много назад в списъка на Сестрите. И защото си не особено забележителна.
Стаята потъна в тишина за дълго време. Вирна преглътна.
— Разбирам.
Ан се опитваше външно да изглежда напълно непроницаема. Вътре сърцето й се обливаше в сълзи.
— Не ми се вярваше да си от тях. Ти си с нищо незабележима личност. Сигурна съм, че Сестрите Грейс и Елизабет са си прокарали път до първите места в списъка, защото онзи, който стои начело на Сестрите на мрака, е преценил, че може да ги пожертва. Аз стоя начело на Сестрите на светлината. Избрах те поради същата причина.
Има Сестри, които са много ценни за нашата цел. Не бих рискувала някоя от тях за подобна работа. Момчето може да е важно за нас, но не повече от някои други неща в Двореца. Той може да помогне. Това бе една възможност, която не исках да изпускам. Ако се бяха появили проблеми и никой от вас не се бе завърнал… е, смятам, че разбираш, един генерал не би искал да загуби най-добрите си войници в незначителна битка.
Вирна очевидно едва си поемаше дъх. Личеше по гласа й.
— Разбира се, Прелат Аналина.
Ан погледна нетърпеливо към книжата пред себе си.
— Чака ме важна работа. Това ли беше всичко, Сестро?
— Да, Прелате.
Когато вратата се затвори, Ан скри лице в треперещите си ръце. По листата покапаха сълзи.
Тя го гледа дълго и изпитателно в очите. Ричард нямаше представа дали отговорът й ще бъде да или не. Но за да я накара да се съгласи да изслуша молбата му, трябваше да й каже голяма част от наученото току-що. Нямаше право на провал. Нуждаеше се от помощ. Трябваше да се довери някому.
— Добре, Ричард. Ще ти помогна. Ако и половината от това, което казваш, е истина, съм длъжна да ти помогна.
Ричард въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Лилиана. Никога няма да забравя жеста ти. Ти си единствената в Двореца, която ме изслуша. Можем ли да го направим сега? Няма никакво време.
— Сега? — прошепна тя дрезгаво. — Тук? Ричард, ако е вярно, че притежаваш Субстрактивна магия, няма да е лесно да свалим яката от врата ти. Ще ми е необходим един магически предмет, охраняван строго от Сестрите. Това е помощ, която увеличава силата. Може би с него и с твоите усилия ще успеем да свалим яката. Освен това обаче, ако наистина е забъркан Безименният, не знаем чии уши или Хан могат да слухтят наоколо.
— Тогава кога? Къде? Трябва да стане скоро.
Тя потърка замислено очи.
— Ами, вероятно ще успея да се сдобия с този предмет още днес, така че можем да опитаме през нощта. Но къде? В Двореца е невъзможно. Може да се окаже прекалено опасно.
— В Блатистите гори — каза Ричард. — Там никой не ходи.
Лилиана го погледна.
— Ричард, не говориш сериозно. Там също е много опасно.
— Не и за мен. Вече ти казах как усещам приближаването на сбързовете. Там ще бъдем на сигурно място и няма да се тревожим за никакви Сестри, нито пък за Паша. За никого, който може да ни се натресе, докато се опитваме да махнем това проклето нещо от врата ми.
Тя въздъхна примирено.
— Добре тогава, нека бъде в Блатистите гори. — Тя го хвана за ръкава и го погледна в очите. —
