— В пророчеството казва ли се, че ти си изпратен, за да ме спреш?
Натан въздъхна.
— Какво искаш да направя?
— Как мога да мина през бариерите? Яката ме спира.
— Какво те кара да мислиш, че знам?
Ричард направи няколко стъпки към стария магьосник.
— Натан, не си играй игрички с мен. Не съм в настроение, това, което ти казвам, е много важно. Не може да не знаеш някакъв начин. Ти си ходил с Ан в Ейдиндрил, за да вземете една книга от Магьосническата кула, помниш ли?
Натан смъкна навитите си ръкави.
— Проста работа. Сестра Вирна също би могла да го направи. Ще й обясня как.
— Ами Долината на изгубените? Ще мога ли да мина оттам?
Очите на Натан потъмняха и той поклати глава.
— Вече имаш прекалено много сила в себе си. Благодарение на яката. Ще предизвикаш заклинанията. Сестра Вирна не може да мине отново, тя вече го е правила два пъти. Освен това притежава силата на други две Сестри. Значи за нея е невъзможно.
— Тогава ти как си минал три пъти? Ти си от Д’Хара, за да дойдеш тук, си минал през Долината веднъж. После си ходил в Новия свят с Ан и си се върнал обратно тук. Това прави три пъти. Щом ти си го направил, значи е възможно.
На устните му се появи хитра усмивка.
— Не съм минавал три пъти през Долината, а само веднъж. — Той вдигна ръка, за да спре възражението на Ричард. — Двамата с Ан не минахме през Долината. Заобиколихме я. По вода. Покрай полето на действие на заклинанията, много навътре в морето. Така стигнахме до Западната земя. Пътуването беше доста дълго и не съвсем леко, но успяхме. Малцина са го правили.
— По море? — Ричард погледна Сестра Вирна. — Нямам толкова време. Зимното слънцестоене е само след седмица. Ще трябва да мина през Долината.
— Ричард — каза Сестра Вирна, — разбирам чувствата ти, но ще ти е нужна една седмица само за да стигнеш до Долината. Дори и да намериш начин да я прекосиш, няма как да отидеш където трябва за толкова кратко време.
Ричард едва овладя гнева си.
— Нямам опит като магьосник, не мога да разчитам на дарбата си, дори не ме интересува дали някога изобщо ще се науча да я използвам. Но аз съм и Търсач. И като такъв, Сестро Вирна, не съм чак толкова неопитен. Нищо няма да може да ме спре. Нищо! След като съм обещал на Калан да я защитавам, ще го направя, пък дори ако трябва да отида в отвъдния свят и да се бия с Пазителя.
Лицето на Натан помръкна.
— Предупредих те, Ричард. Ако това пророчество се сбъдне, Пазителят ще погълне нашия свят. Не се опитвай да променяш нещата. Ако сбъркаш, ще дадеш на Пазителя света на живите.
— Това е само поредната гатанка — каза Ричард разочаровано.
Натан го погледна с типичен за един Рал поглед, какъвто понякога се виждаше и в очите на Ричард.
— Ричард, смъртта е свързана с живота. Създателят е направил нещата така. Ако сбъркаш, живите ще платят цената на твоето упорство. Не забравяй и онова, което ти казах за Камъка на сълзите.
— Камъкът на сълзите ли? — Гласът на Сестра Вирна беше изпълнен с подозрение. — Какво общо има Ричард с Камъка на сълзите?
Ричард й обърна гръб.
— Само си губим времето. Отивам да си събера багажа. Трябва да тръгваме, и то веднага.
— Ричард! — спря го Натан. — Ан е заложила всичко на теб. Остави те да получиш любовта на семейството си, за да можеш по-добре да разбереш истинските стойности на живота. Не забравяй това, когато дойде моментът да направиш своя избор.
Ричард го погледна.
— Благодаря ти за помощта, Натан, но няма да оставя жената, която обичам, да умре само заради някакви си гатанки от стара книга. Надявам се пак да се видим. Имаме да си говорим за толкова много неща.
Преди да прибере другите си вещи, Ричард изсипа купата със златни монети на дъното на раницата си. Оправда постъпката си с мисълта, че ако златото може да му помогне да спаси Калан, това би било най- малкото, с което Дворецът да компенсира всичкото зло, което му бе причинил. Досега златните монети винаги бяха успявали да приспят вниманието и бдителността на хората в Двореца и да ги направят мързеливи. Златото наранява човечността на човека, както се изрази Натан. Може би именно за злато се бе продал Джедидайа на Пазителя.
Ричард се съмняваше, че сред младите магьосници съществува поне един — освен Уорън, — който да се е залавял с някаква работа от пристигането си в Двореца насам. Тоест откакто е получил достъп до неограничени количества злато. Още един начин, по който Дворецът на пророците унищожава живота. Запита се колко ли деца на магьосници са се пръкнали благодарение на това злато.
Преди да тръгне, излезе на балкона да огледа двора. Навсякъде обикаляха стражи. Виждаха се и много Сестри, които внимателно претърсваха всяко кътче. Те трябваше да намерят някакъв начин да се справят с онези шест. Макар Ричард да не можеше да си представи как точно ще стане това.
Когато чу да се отваря вратата в преддверието, си помисли, че е Сестра Вирна. Беше време да тръгват. Обърна се и погледна, но не му остана време да отреагира.
Към него като буреносен облак се носеше Паша. Вдигна ръце и балконската врата изхвръкна от пантите си и след малко се разби в каменната настилка на десет метра по-надолу.
Мощната въздушна струя отмести Ричард назад. Ако не беше парапетът на балкона, щеше да последва полета на вратата. Дробовете му останаха без въздух. Почувства остра болка, която не му позволяваше да диша. Докато се опитваше да мине по-навътре на балкона, последва втори удар, който прасна главата му в каменния парапет. Преди да се строполи на пода, видя как по камъка потича кръв.
Паша крещеше от ярост. Отначало думите й достигаха до него като някакво неясно жужене. Успя да се понадигне, подпирайки се на ръце. От главата му течеше кръв. На пода се бе образувала цяла локвичка. Облегна се на една страна. След това успя да се повдигне още малко и да опре гръб в перилото.
— Паша, какво…
— Затвори си гадната уста! Не искам да чуя нито дума от теб!
Тя стоеше до вратата и притискаше с юмруци роклята си. Ричард видя познатия блясък на сребърната дакра в ръката й. По бузите й течеха сълзи.
— Ти си изчадие на Пазителя! Ти си един от неговите най-покварени ученици! Единственото, което умееш, е да убиваш.
— Кой ти е наговорил такива неща?
— Сестра Улиция ми каза. Каза ми, че служиш на Пазителя. Че си убил Сестра Лилиана!
— Паша, Сестра Улиция е Сестра на мрака…
— Тя ми каза, че ще отговориш точно така. Каза как си използвал магията си, за да убиеш Сестра Финела и Прелата. Ето защо толкова искаше да влезеш в нейния кабинет. Ти уби човека, който ни водеше към светлината. Ти си едно нищожество! — Думите й кръжаха във въздуха около него.
— Паша… това не е истина!
— Само хитрините на Пазителя те спасиха вчера. Ти си дал сакото, което толкова обичах, на друг, за да ме унижиш. Сестра Улиция ми каза как Пазителят ти го е прошепнал в ухото! Трябваше да те убия още когато те видях на моста и всичко това нямаше да се случи! Но аз, глупачката, си помислих, че ще мога да те измъкна от ноктите на Пазителя! Сестрите и Прелатът щяха да бъдат живи, ако си бях свършила работата. Не успях да направя нищо в името на Създателя, ти отново ме излъга и уби Пери, но сега вече нищо няма да те спаси. Твоите отвратителни номера от отвъдния свят няма да могат да ти помагат.
