източните стълби, по тъмносивата гранитна стена срещу прозорците се плъзнаха първите слънчеви лъчи. Сърцето й биеше бясно. Спусна се насам като вятър в мига, в който Джебра й каза, че е мярнала светлинка в един от прозорците на Магьосническата кула. Което означаваше, че Зед се е върнал.
Припомни си усещането да тичаш с дълга коса: да усещаш тежестта й, начина, по който се развява зад теб в ритъма на стъпките ти. Сега не изпита нищо подобно. Но все едно. Сърцето й бе изпълнено единствено с невероятно щастие от мисълта, че Зед се е завърнал. Чакаше го толкова отдавна. Тичаше нагоре и крещеше името му.
Втурна се в читалнята и задъхано спря. Зед стоеше пред маса, отрупана с книги и ръкописи. Тя бе видяла същите книги, разхвърляни по същия начин на масата, когато бе идвала в Кулата преди няколко месеца. Малката стая бе слабо осветена от няколко свещи. Имаше един-единствен прозорец, гледащ към мрачното небе на запад.
Едър мъжага с гъсти вежди, прошарена коса и обветрено, набръчкано лице вдигна поглед от един бастун, който внимателно оглеждаше. На един стол встрани седеше Ейди. Тя извърна глава по посока на шума. Зед погледна Калан с любопитство.
— Зед! — извика тя. — О, Зед, толкова се радвам да те видя.
— Зед ли? — Той се обърна към едрия мъж. — Зед?
Мъжагата кимна.
— Повече ми харесва Рубен.
— Зед, толкова ми е нужна помощта ти!
— Кой е тук? — Ейди стана от стола си.
— Ейди, аз съм, Калан.
— Калан ли? — Тя обърна глава към Зед. — Коя е тази Калан?
Зед сви рамене.
— Симпатично момиче с къса коса. Изглежда, ни познава.
— Какви ги говориш! Зед, имам нужда от помощта ти! Ричард е в голяма беда. Имам нужда от теб!
Зед озадачено сбърчи чело.
— Ричард… като че ли съм чувал това име. Струва ми се…
Калан побесня.
— Зед, какво ти става? Не ме ли познаваш? Моля те, Зед, имам нужда от теб! Ричард има нужда от теб!
— Ричард… — Той потърка голобрадото си лице. — Ричард…
— Твоят внук! Велики духове, нима не познаваш собствения си внук!
Той гледаше масата втренчено.
— Внук… нещо май си спомням… не, не мога да кажа, че наистина си спомням.
— Зед! Слушай ме! Сестрите на светлината го хванаха. Отведоха го!
Калан млъкна за миг, опитвайки се да си поеме дъх. Мътните очи на Зед бавно се вдигнаха към нейните. Лицето му изгуби любопитното си изражение, а веждите се надвесиха ниско над очите му.
— Сестрите на светлината са хванали Ричард?
Калан беше виждала разгневени магьосници, но никога досега в очите на никой магьосник не бе виждала изражение като това в очите на Зед.
— Да — каза тя и изтри потните си длани в дрехите, гледайки как стената зад него се разцепва. — Дойдоха и го отведоха със себе си.
Зед сложи ръце на масата и се наведе към Калан.
— Това е невъзможно. Не могат да го отведат, докато не му сложат на врата онази проклета яка. Ричард за нищо на света не би я сложил.
Коленете на Калан се разтрепериха.
— Той я сложи.
Зед изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да възпламени всичко около себе си.
— И защо го е направил, Изповедник?
— Защото — каза тя тихо — аз го накарах.
Свещите върху масата изведнъж се разтопиха и восъкът се събра на локвички на пода. Железните свещници увиснаха надолу като цветя, които имат нужда от вода. Едрият мъжага отстъпи към стената.
Гласът на Зед прозвуча като зловещ шепот.
— Какво си направила, Изповедник?
За миг стаята потъна в тишина. След това Калан каза с треперещ глас.
— Той не искаше. Но аз трябваше да го накарам. Казах му, че трябва да го направи, за да докаже любовта си към мен.
Калан усети как нещо я блъсна към стената. Малко след това осъзна, че лежи на пода, без да знае как се е озовала там. Повдигна се на треперещите си ръце. Простена, когато нещо изведнъж отново я вдигна нагоре и я запрати към стената.
Дивият поглед на Зед бе на милиметри от лицето й.
— Причинила си това на Ричард?
Главата на Калан се завъртя. Едва чуваше собствения си глас.
— Ти не разбираш. Трябваше да го направя. Зед, имам нужда от помощта ти. Ричард каза да те намеря и да ти кажа какво съм направила. Моля те, Зед, помогни му.
Зед яростно я зашлеви през лицето. Тя се строполи на каменния под, но веднага след това той отново я изправи на крака и я зашлеви още веднъж.
— Не мога да му помогна! Никой не може! Глупачка такава!
От очите й потекоха сълзи.
— Но защо? Зед, ние трябва да му помогнем!
Тя прикри лицето си с ръце, когато видя, че той отново замахва да я удари. Не й помогна особено. Главата й отново се удари в стената. Стаята се завъртя. Калан започна да се тресе. Никога не бе виждала толкова побеснял магьосник. Разбра, че той ще я убие заради онова, което бе причинила на Ричард.
— Глупачка такава! Долна глупачка! Никой не може да му помогне!
— Моля те, Зед. Ти можеш. Моля те, помогни му!
— Дори и аз не мога. Никой не може да стигне до него. Не мога да мина през Кулите. Ричард е загубен завинаги за нас. Всичко, което имах на този свят, е загубено.
— Какво искаш да кажеш, как така е загубен за нас? — С треперещи пръсти тя изтри кръвта от ъгъла на устата си. — Той ще се върне. Той трябва да се върне.
Зед повече не я погледна, само клатеше безнадеждно глава.
— Може и да се върне, но тогава никой от нас няма да е жив. Дворецът на пророците е обгърнат от заклинание за времето. Ричард ще остане там през следващите триста години, докато го обучават. Ние никога повече няма да го видим. Той е загубен за този свят.
Калан поклати глава.
— Не! Велики духове, не. Това не може да бъде. Ние ще го видим. Това не може да е истина.
— Истина е, Майко Изповедник! Ти го изпрати там, където никой не може да му помогне. Никога повече няма да видя внука си. Ти никога повече няма да го видиш. Ричард няма да се върне в този свят през следващите триста години. Заради теб. Защото си го накарала да докаже любовта си към теб с тази яка. — Той се обърна с гръб към нея.
Калан се свлече на колене.
— Нееее! — Тя заудря с юмруци по земята. — Велики духове, защо ми причинявате това? Ричард, моят Ричард!
— Какво е станало с косата ти, Майко Изповедник? — попита Зед със заплашителен глас.
Калан се сви на земята. Какво значение имаше сега косата й.
— Съветът ме осъди за предателство. Трябваше да ме екзекутират. Да ме обезглавят. Всички бяха съгласни с присъдата. Искаха да гледат изпълнението й. Но аз успях да избягам.
Зед кимна.
— Народът ще получи онова, което е поискал. — Той я хвана за косата и я помъкна из стаята. — Ще бъдеш обезглавена за това, което си направила.
