— Паша, моля те, само ме чуй. Заблудили са те. Моля те, чуй ме. Прелатът не е мъртва. Мога да те заведа при нея.
— Ти искаш да убиеш и мен. Това е всичко, за което говориш — за убийства! Ти ни оскверни! Как съм могла да те обичам? — Тя стисна дакра и с крясък се хвърли срещу него. Ричард някак си успя да изтегли меча, замъгленото му съзнание се запита коя от двете Паши пред него е истинската. Гневът, магията дадоха сила на ръката му. Той вдигна оръжието си срещу насочената към него дакра. Образите на Паша се сляха в един.
Мечът не я докосна. Миг по-късно тя с крясък се преметна през парапета. Паша продължаваше да пищи, докато летеше надолу. Ричард затвори очи, когато чу удара на тялото върху каменните плочи.
Отвори очи. В рамката на вратата стоеше смаяният Уорън. Ричард си припомни как Джедидайа беше полетял по стълбите.
— О, духове, не! — прошепна той. С едно око погледна надолу. От всички страни заприиждаха хора. Уорън също искаше да се наведе над парапета, но Ричард го спря.
— Не, Уорън, не гледай.
От очите на магьосника потекоха сълзи. Ричард го прегърна през раменете. „Защо го направи, мислеше си той, можех да се справя и сам. Щях да го направя. Но ти не трябваше.“
Над рамото на Уорън Ричард видя Сестра Вирна.
— Тя уби Пери — каза Уорън. — Чух я да си признава. Щеше да убие и теб.
„Аз трябваше да го направя, продължаваше да мисли Ричард, не ти.“
— Благодаря ти, Уорън. Ти ми спаси живота.
— Паша щеше да те убие — проплака той, заровил глава в рамото на Ричард. — Защо искаше да го направи?
Сестра Вирна сложи ръка върху рамото на Уорън.
— Подлъгаха я Сестрите на мрака. Пазителят може да накара и най-добрите да се вслушат в шепота му. Ти направи нещо много смело, Уорън!
— Тогава защо се срамувам толкова? Аз я обичах и я убих!
Уорън заплака неудържимо, Ричард само го държеше в прегръдката си, без да каже нито дума. Сестра Вирна ги накара да влязат в стаята. Каза на Ричард да се наведе, за да може да види раната на главата му. По пода закапа кръв.
— Някой трябва да се погрижи за това. Не е в моите възможности.
— Аз ще се заема — каза Уорън. — Мога да се справя.
Когато Уорън свърши, Сестра Вирна накара Ричард да отидат в банята, където го изми с гореща вода. Уорън седеше на един стол, подпрял главата си с ръце. Ричард си помисли, че приятелят му ще повърне всеки момент.
Когато Сестрата приключи, Уорън вдигна глава.
— Разбрах онова правило, за което ми говори. Хората биха повярвали на лъжа, защото искат тя да е истина или защото се страхуват, че може да е така. Точно както Паша повярва в лъжата. Нали?
Ричард се усмихна.
— Точно така, Уорън.
Уорън опита да му върне усмивката.
— Сестро Вирна, можеш ли да свалиш яката от врата ми?
Сестра Вирна се колебаеше.
— Ще трябва да преминеш през изпитанието за понасяне на болка, Уорън?
— Сестро — каза Ричард, — какво мислиш, че направи Уорън току-що?
— Какво искаш да кажеш?
— Младите магьосници, които преминават обратно през Долината, успяват, защото нямат достатъчно сила, за да привлекат заклинанията върху себе си. Защото не са завършени магьосници. Зед ми е казвал, че магьосникът трябва да е преминал изпитанието за болка. Сестрите от хилядолетия подлагат магьосниците на изпитание за физическа болка. Мисля, че грешат. Мисля, че изпитанието, през което Уорън току-що премина, му причини много повече болка, отколкото която и да е Сестра би могла за му причини. Така ли е, Уорън?
Той кимна, лицето му отново стана бяло като платно.
— Нищо не би могло да ми причини по-голяма болка.
— Сестро, помниш ли, че веднъж ти разказвах за това как успях да нажежа до бяло острието на Меча и да убия онази жена. Успях да го направя, защото я обичах. Може би това също е било изпитание за понасяне на болка. Знам какво е.
Тя разтвори невярващо ръце.
— Нима мислиш, че човек с дарба трябва да убие своето любимо същество, за да премине изпитанието за болка? Ричард, това е невъзможно.
— Не, Сестро, не е нужно да убива любим човек. Трябва да може да докаже, че е способен да взема правилно решение. Ще бъде ли роденият с дарба верен слуга на този ваш Създател, на надеждата за живот, ако живее единствено за себе си? Да причиняваш някому болка, както правят Сестрите, не доказва нищо друго, освен че жертвата им не умира. Не би ли трябвало служенето на светлината на живота, на любовта към живота да изисква човек да може да избира, воден от свободната си воля. Да избере тази светлина на живота и любовта към хората?
— Велики Създателю! — прошепна тя. — Нима сме грешали през цялото това време? — Ръката й се вдигна към устата. — И сме си мислили, че даряваме тези момчета със светлината на Създателя.
Сестра Вирна застана пред Уорън и сложи ръцете си върху яката му. Въздухът започна да вибрира, Рада’Хан издаде странен звук и се разтвори.
— Какво ще правиш сега, Уорън? — попита Ричард. — Ще напуснеш ли Двореца?
— Може би. Но бих останал още известно време долу, имам да прегледам още някои книги. Ако Сестрите ми позволят, разбира се.
— Ще ти позволят — каза Сестра Вирна. — Аз ще се погрижа за това.
— След това може би ще отида до Ейдиндрил, за да потърся в Магьосническата кула други книги. Да видя пророчествата, за които си ми говорил.
— Звучи доста мъдро, Уорън. Сестро, време е да вървим.
— Уорън — каза тя. — Защо не дойдеш с нас до Долината? Сега си свободен. — Тя погледна към балкона. — Мисля, че за теб ще е добре да се махнеш оттук за известно време и да мислиш за други неща. А и може би ще сме от помощ на Ричард.
— Наистина ли? Колко бих искал!
Докато тримата вървяха към конюшнята, видяха, че към тях тичат трима войници — Кевин, Уолш и Болесдън.
— Струва ми се, че ги открихме, Ричард — каза задъхано Кевин.
— Струва ти се? Какво имаш предвид? Къде са?
— Ами, снощи „Лейди Сифа“ е отплавала. Разбрахме, че хората на пристанището са видели няколко жени, по всяка вероятност Сестри, да се качват на борда. Повечето потвърдиха, че жените са били шест и че са се качили на борда по тъмно, точно преди „Лейди Сифа“ да отплава.
— Да отплава! — изръмжа Ричард. — Какво е „Лейди Сифа“?
— Кораб. Голям кораб. Вдигнал е котва късно снощи. Вече имат голяма преднина. Чувал съм, че в пристанището няма кораб, който да може да настигне „Лейди Сифа“ или да отплава толкова надълбоко в морето.
— Не можем да тръгнем след тях, имаме по-важна работа — каза Сестра Вирна.
Ричард премести раницата на другото си рамо.
— Права си. Ако наистина са те, засега ги изпуснахме. Но знам накъде са тръгнали. Поне Дворецът на пророците е спасен. Точно сега ни чакат по-важни дела. Да вземем конете и да тръгваме.
Шестдесет и седма глава
Калан тичаше през тъмните каменни коридори и мъртвите зали. Докато се изкачваше по една от
