с ръце, без да може да си поеме дъх. Обзе я паника. Ричард се сви на кълбо, извъртайки се настрани.
Калан се наведе над него и го прегърна през раменете.
— Отивам да извикам Нисел. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Той успя само да кимне.
Калан изхвърча през вратата в спокойната нощ. Накъсаното й дишане разхвърля странни рисунки в черния леден въздух. Погледът й отскочи към ниската стена до прага. Лунната светлина хвърляше върху нея сребристи отблясъци.
Кокошките ги нямаше.
Отзад дебнеше нещо черно и неподвижно.
То леко се раздвижи и под лунната светлина за миг проблеснаха искрящи златисти очи.
Седма глава
Черното нещо показа глава и започна да драска с нокти по стената. Изкикоти се тихичко със смях, от който по цялото тяло на Калан преминаха ледени тръпки. Тя се вцепени. Въздухът застина в гърлото й. То представляваше черно пространство, открояващо се на лунната светлина. Очите му проблеснаха за миг, след което потънаха в морето на нощта.
Мозъкът й работеше трескаво, мъчейки се да свърже онова, което вижда, с онова, което би могла да знае за някакво подобно същество. Искаше й се да побегне, но не знаеше накъде. Към Ричард или надалеч от Ричард? Макар вече да не виждаше очите, чувстваше присъствието им като леден полъх върху лицето си. От гърлото й се изтръгнаха едва доловими звуци. Черната фигура с виещ смях скочи върху стената.
Тежката врата зад нея се отвори и се удари силно в стената на къщата на духовете. В същия миг Калан чу характерния звук от изваждането на Меча на истината. Черната глава се обърна към Ричард. Очите отново засвяткаха. Ричард сграбчи Калан за ръката и я бутна обратно в къщата. След това трясна вратата.
Калан чу виещ смях, след това нещо се блъсна с трясък във вратата. Тя скочи на крака и извади ножа си. Чуваше се свистенето на меча, шумът от борещи се тела, блъскащи се от време на време в къщата. Също и ужасния виещ смях.
Калан блъсна вратата с рамо и се изтърколи навън. Докато се изправяше на крака, видя как нещо черно и дребно се спуска към нея. Замахна с ножа си, но не улучи. То летеше към нея, но преди да успее да я стигне, Ричард го ритна така, че нещото отхвръкна назад и се стовари върху ниската стена. Мечът на истината разсече лунната светлина. Острието се вряза в стената. Във въздуха изригна фонтан от тухлени отломки и хоросан. Черното същество виеше от смях. Ричард дръпна Калан и в същия миг нещото прелетя покрай нея. Този път тя успя да го намушка с ножа си и усети как разсича нещо с твърдината на кокал. Един нокът се стрелна на милиметри от лицето й. След него се чу и свистенето на меча. Не улучи.
Ричард дишаше тежко, взирайки се в тъмнината. Сянката се появи внезапно, изникна от празното пространство и го повали на земята. В прахта се претърколиха две черни фигури. Калан не можеше да различи Ричард и нападателя му. Изпод ноктите на съществото бълваше прах, загребван от земята в опитите да се докопа до Ричард.
Ричард изпъшка и запрати съществото в стената. То скочи бързо отгоре й и застана неподвижно, очите му хвърляха златисти отблясъци на лунната светлина. Отвратителният кикот не спираше. Двамата заотстъпваха. Съществото изведнъж замлъкна, гледайки ги как се движат заднишком.
Във въздуха се посипа дъжд от стрели. Само за секунда десетина се забиха в черното тяло. Нито една не пропусна. След още миг последва нова серия. Съществото едва си поемаше дъх от смях. Бе застанало до стената, цялото надупчено като черен игленик.
Калан ахна, като видя как то хвана цял сноп стрели, стърчащи от гърдите му и ги издърпа. След това се озъби и отново избухна в клокочещ смях. Калан не можеше да разбере защо то стои неподвижно върху стената. В черното му тяло се заби нова серия стрели, на които то изобщо не обърна внимание и най- спокойно скочи на земята.
Една черна фигура с копие в ръка изтича напред. Скрито в сянката на стената, съществото изведнъж се нахвърли върху бягащия човек, който го видя и изпрати по него копието си. С невъзможна бързина съществото се хвърли настрани и улови летящото във въздуха копие със зъби. Смеейки се, го счупи на две. Ловецът бързо отстъпи назад, а съществото сякаш в същия миг изгуби интерес към него и отново се извърна към Ричард и Калан.
— Какво, по дяволите, прави това нещо? — прошепна Ричард. — Защо спря? Защо само ни наблюдава?
Тя изведнъж прозря отговора на въпросите му и от това я побиха тръпки.
— Това е смехавец — прошепна повече на себе си, отколкото на него. — О, нека добрите духове ни закрилят, това е смехавец. — В същия миг закрещя към ловците: — Махайте се! Веднага! Но вървете! Не тичайте!
Те отвърнаха на виковете й с още един безсмислен залп от стрели.
— Да тръгваме, хайде! — каза Ричард. — Между къщите, където е тъмно.
— Ричард, това нещо вижда в тъмното по-добре, отколкото ние с теб през деня. То идва от отвъдния свят.
Той не изпускаше от поглед смехавеца, който стоеше в огряното от лунна светлина пространство край къщата на духовете.
— Добре, какво да правим?
Тя поклати глава.
— Не знам. Но не тичай и не стой на едно място. Това привлича вниманието му. Мисля, че единственият начин да го убием е да го разсечем на парчета.
Той й хвърли бърз поглед, очите му искряха от гняв на лунната светлина.
— Какво мислиш се опитвах да направя?
Калан огледа тясната пътеката, към която се бяха насочили.
— Може би все пак наистина е по-добре да минем оттук. Може би ще успеем да му се измъкнем. Ако ли не, поне ще го отведем далеч от другите.
Смехавецът ги гледаше как се отдалечават, но не след дълго заподскача след тях, като едва си поемаше дъх от смях.
— Нищо на този свят не се постига лесно — промърмори Ричард.
Минаха заднишком по тясната пътечка между гладките хоросанени стени. Смехавецът ги следваше по петите. Калан видя тъмната група на ловците, които не ги изпускаха от очи, чу бесния ритъм на сърцето си.
— По-добре да беше останала в къщата на духовете. Защо не ме послуша, там щеше да си на сигурно място?
Тя разпозна гневните нотки в гласа му, извиращи от магията на меча. По ръката й, вкопчена в ризата му, се стече нещо горещо и влажно. Тя погледна надолу и видя, че ръката му е обляна в кръв.
— Защото те обичам, глупчо. И да не си посмял никога повече да искаш от мен подобно нещо.
— Ако се измъкнем живи оттук, ще те науча да ме слушаш.
Те продължиха заднишком по виещата се пътека.
— Ако се измъкнем живи оттук, може и да опиташ. Какво стана с главоболието ти?
Ричард поклати глава.
— Не знам. В един миг едва си поемах дъх от болка, в следващия всичко отмина. Веднага след това почувствах присъствието на онова нещо. Чух отвратителния му смях.
— Може би просто си си внушил, че усещаш присъствието му, защото си го чул да се смее?
— Не знам. Може и така да е било. Но беше най-странното усещане, което някога съм изпитвал.
Тя го дръпна за ръкава и го поведе по една странична пътека. Стана още по-тъмно. Луната огряваше ярко стената от лявата им страна. Калан изведнъж видя тъмната фигура на чудовището да се изкачва по обляната в лунна светлина стена като огромен черен бръмбар. Сърцето й спря да бие.
— Невероятно! — прошепна Ричард.
Тя не можа да каже нищо. Зад тях се появиха факли. Ловците се приближаваха. Опитваха се да оградят
