Ричард, за да разбере дали е усетил нещо. Не беше.
— Ще се погрижа най-напред за раната.
Тя я почисти и се приготви да я шие, а Калан и тримата мъже я наблюдаваха в пълна тишина. Факлите пукаха и съскаха, осветявайки вътрешността на почти празната къща с потрепващата си светлина. Черепите на предците, подредени на полицата край камината, наблюдаваха Нисел заедно с останалите.
Като мърмореше нещо сама на себе си, тя приключи с шевовете, намаза раната с мехлем, който миришеше на борова смола, и я превърза с бинт. Порови в торбата си, след това отпрати мъжете, които я придружаваха. На минаване Савидлин докосна Калан по рамото съчувствено и каза, че ще се видят сутринта.
След като мъжете си тръгнаха, Нисел вдигна глава от торбата си и погледна Калан.
— Чувам, че ще се омъжваш за него.
Калан кимна.
— Мислех, че не можеш да имаш любим, защото си Изповедник, защото силата ти ще го унищожи… когато ще създавате деца.
Калан се усмихна на възрастната жена.
— Ричард е много специален човек. Той притежава магия, която го предпазва от силата ми.
Двамата бяха обещали на Зед, че никога няма да разкриват истината. Никой не биваше да знае, че любовта му към нея е онова, което го пази от силата й.
Нисел се усмихна, а старческата й длан докосна ръката на Калан.
— Радвам се за теб, дете.
Тя отново се наведе над торбата си, докато най-накрая извади оттам една шепа малки глинени бутилчици, запушени с тапи.
— Често ли получава такива главоболия?
— Каза ми, че понякога главата го боли много, но този път било различно, боли го повече, сякаш нещо се опитва да излезе от главата му. Никога досега не бил изпитвал подобно чувство. Мислиш ли, че можеш да му помогнеш?
— Ще видим.
Нисел отпуши няколко от шишенцата и ги поднесе под носа му едно след друго. Едно от тях най-накрая успя да го събуди. Нисел го подуши, за да види кое е. Кимна и промърмори нещо, след което отново заровичка в торбата си.
— Какво става? — избоботи Ричард.
Калан се наведе и го целуна по челото.
— Нисел ще се опита да направи нещо за главоболието ти. Само си лежи спокойно.
Ричард изви гръб и отново стисна очи, сякаш опитвайки се да изгони болката. Притисна треперещите си юмруци до двете си слепоочия.
Лечителката натисна брадичката му надолу с пръсти, принуждавайки го да си отвори устата. След това с другата си ръка сръчно напъха вътре няколко листенца.
— Кажи му да дъвче. Да не спира да дъвче.
— Нисел казва да дъвчеш листата; ще облекчат болката.
Ричард кимна и превивайки се от болка, падна на една страна, като същевременно се опитваше да дъвче листата. Калан прокара пръсти през косата си, чувствайки се напълно безпомощна. Щеше й се да можеше да направи нещо повече за него. Непоносимо й бе да го гледа как се мъчи.
Нисел изсипа някаква течност от един мях в широка купа и започна да бърка, изсипвайки вътре прах от друг буркан. Двете с Калан помогнаха на Ричард да седне и да изпие сместа. Когато свърши, той легна обратно. Дишаше тежко и неравномерно, но продължаваше да дъвче листенцата.
Нисел се изправи.
— Отварата ще му помогне да заспи.
Калан също стана и Нисел сложи в ръката й малка торбичка.
— Ако пак го заболи силно, дай му да дъвче още от тези листенца. Ще го облекчат.
Калан се приведе леко напред, за да не стърчи много над старицата.
— Нисел, знаеш ли какво му е?
Лечителката отвори малкото шишенце и подуши съдържанието му, после го поднесе под носа на Калан. Миришеше на люляк и женско биле.
— Духът — каза тя просто.
— Духът ли? Какво искаш да кажеш?
— Това е болест на духа му. Не на кръвта, не на тялото, нито пък на дишането. На духа.
Калан нямаше представа какво означава всичко това, но знаеше, че не е нещо, което би искала да чуе.
— Ще се оправи ли? Ще могат ли твоите билки и листенца да го излекуват?
Нисел се усмихна и я потупа по ръката.
— Много би ми се искало да присъствам на сватбата ви. Няма да се откажа. Ако това не помогне, ще опитам и друго.
Калан я хвана за ръка и я поведе към вратата.
— Благодаря ти, Нисел.
Калан видя, че Чандален стои до ниската стена пред къщата. Някои от неговите хора стояха наблизо в тъмнината. Приндин беше най-близо до къщата на духовете. Тя отиде при него.
— Би ли изпратил Нисел до къщата й, моля?
— Разбира се — каза Приндин и като хвана почтително лечителката под ръка, двамата се изгубиха в нощта.
Калан и Чандален си размениха по един дълъг поглед, след това тя се приближи към него.
— Оценявам онова, което ти и твоите хора направихте тази вечер за нас. Благодаря ти.
Той продължи да я гледа с безизразно лице.
— Не пазя вас, а своя народ от вас. От това, което бихте могли да му причините за в бъдеще.
Калан изтупа раменете си.
— Дори и така да е, ако се появи нещо подобно, не се опитвайте да го убивате сами. Не искам никой от Калните хора да загине. Включително и ти. Ако видите нещо подобно, не бива да стоите на едно място или да тичате. Направите ли го, сте мъртви. Единственият изход е да дойдете да ме извикате. Не се опитвайте да се справите сами. Разбра ли? Елате да ме извикате.
Лицето все още беше безизразно.
— И ще хвърляш още светкавици?
Калан го изгледа хладно.
— Ако се наложи.
Тя се запита дали би могла да го направи отново. Нямаше никаква представа как стана първия път.
— Ричард Избухливият не се чувства добре. Може би утре няма да е в състояние да стреля заедно с теб и хората ти.
Той се усмихна самодоволно.
— Така и предполагах, че ще се опита да си намери някакво извинение.
Калан стисна здраво зъби и си пое дълбоко въздух. Нямаше намерение да стои тук и да си разменя обиди с този глупак. Искаше да се върне вътре при Ричард.
— Лека нощ, Чандален.
Ричард все още лежеше по гръб и дъвчеше листата. Тя седна до него и с радост установи, че изглежда малко по-свеж.
— Тези неща започват да стават по-вкусни.
Калан погали челото му.
— Как се чувстваш?
— Малко по-добре. Болката ту се появява, ту отшумява. Мисля, че листата помагат. Само дето от тях ми се вие свят.
— По-добре е да ти се вие свят, отколкото да те боли, нали така?
— Да. — Той отпусна длан на ръката й и затвори очи. — С кого говори?
