нападателя.
Ричард се огледа.
— Ако тези хора направят опит да го хванат, то ще ги избие до крак.
Двамата стъпиха в осветената част на пътеката.
— Калан, не мога да допусна това да се случи. — Той хвърли поглед надясно, към една групичка ловци, които приближаваха с факли в ръце. — Иди при тях. Скрий се.
— Ричард, няма да те…
Той я сряза по средата на думата.
— Прави каквото ти казвам! Веднага!
Тонът му я накара да подскочи и да отстъпи назад с неохота. Ричард стоеше неподвижен, огрян от лунна светлина. Стискаше с две ръце меча, чийто връх опираше в земята. Вдигна поглед към висящия от стената смехавец, който отново започна да се смее, сякаш внезапно разпознал фигурата пред себе си.
Съществото отпусна ноктите си и тежко тупна на земята.
Калан видя гневно стиснатите челюсти на Ричард, който се бе втренчил в неясната тъмна фигура, носеща се насреща му, потънала в облак прах. Върхът на меча не се помръдваше от земята.
„Не, това не се случва в действителност, помисли си тя, просто е невъзможно. Не и след като най-после всичко си дойде на мястото. Та това нещо тук може да убие Ричард.“ Наистина можеше да го убие. И всичко да рухне. От тази мисъл дъхът й спря. Кървавата й ярост на Изповедник се надигна. Цялото й тяло потръпна.
Смехавецът скочи към Ричард. Върхът на меча се стрелна напред, пронизвайки носещата се във въздуха черна фигура. Калан видя как от гърба на съществото изхвръкна почти половин метър от стоманеното острие на меча, проблясващо на лунната светлина. Смехавецът отново нададе ужасяващия си смях. Ноктестите му пръсти се впиха в меча и започнаха да се плъзгат напред. Ричард замахна с всичка сила. Смехавецът се свлече надолу и се удари в стената. В следващия миг обаче бе отново на крака и веднага скочи към Ричард, който вече замахваше с меча. Калан почувства как я облива вълна от паника, примесена с гняв. Без да осъзнава какво прави, тя вдигна ръка и насочи юмрука си срещу нещото, което се опитваше да убие Ричард — мъжа, когото тя обичаше; единствения, когото някога щеше да обича. Смехавецът почти го бе докопал, мечът бе завършил движението си. Калан усети огромен прилив на сила. Невероятна сила. Освободи я. От юмрука й се стрелна призрачна синя светлина, от която всичко наоколо потъна в ослепително светлосиньо. Мечът и сините светкавици, освободени от юмрука на Калан едновременно се стовариха върху смехавеца. Той се взриви и наоколо се посипа дъжд от безкръвни черни парчета плът. Калан беше виждала Меча на истината да прави това и друг път. Сега обаче не бе съвсем сигурна кое бе причинило експлозията — мечът или синята светкавица, излязла от пръстите й.
След трясъка на гръмотевицата, последвала светкавицата, настъпи гробна тишина, в която тя усети как ушите й зазвъняха.
Изтича към Ричард и го прегърна. Той се бе навел и едва си поемаше въздух.
— Добре ли си?
Той я прегърна със свободната си ръка и кимна. Тя остана в прегръдките му един безкраен миг, докато ловците не ги наобиколиха с факлите си. Всички се радваха и говореха нещо на висок глас. Ричард прибра меча в ножницата. На светлината на факлите тя видя дълбок прорез върху ръката му, близо до рамото. Откъсна парче от ризата му и превърза кървящата рана.
Обърна се към ловците, които стискаха здраво в ръце лъковете и стрелите си.
— Всички ли са добре?
Чандален застана в осветеното от факлите пространство и каза на Калан:
— Знаех си, че пак ще ни създадете неприятности.
Тя го погледна изпитателно, след това просто благодари на хората, задето се опитаха да им помогнат.
— Калан, какво беше това? — попита Ричард, като все още едва дишаше. — И какво, по дяволите, направи ти?
Тя го прегърна през кръста.
— Мисля, че се казва смехавец. А що се отнася до това, какво направих, мисля, че не съм съвсем сигурна.
— Смехавец ли? Какво е…
Ръцете му се стрелнаха нагоре към слепоочията, очите му рязко се затвориха. Падна на колене. Калан не можа да го удържи. Савидлин, който стоеше до него, протегна ръце да го хване, но преди да успее да го задържи, Ричард падна по очи пред краката му. Нададе болезнен вик.
— Савидлин, помогни ми да го отнесем в къщата на духовете и изпрати някой да доведе Нисел. Моля те, кажи да побързат.
Савидлин извика на един от хората си да изтича за лечителката. Самият той с помощта на двама други ловци повдигнаха Ричард. Подпрян на копието си, Чандален не помръдваше от мястото си.
Осветената от факли процесия тръгна обратно към къщата на духовете. Савидлин и другите двама, които носеха Ричард, влязоха вътре. Калан не се отделяше от тях. Сложиха Ричард да легне срещу огнището и пъхнаха под главата му сгънатото одеяло. Савидлин нареди на мъжете да излязат, но самият той остана при Калан.
Тя коленичи до Ричард и с треперещи ръце докосна челото му. Беше леденостудено и плувнало в пот. Ричард като че бе изпаднал в безсъзнание. Тя прехапа устни и се опита да не заплаче.
— Нисел ще му помогне — каза Савидлин. — Ще видиш. Тя е добра лечителка. Ще знае какво трябва да се направи.
Калан едва успя да кимне с глава. Ричард бълнуваше и главата му се мяташе насам-натам, сякаш търсеше положение, в което болката да не е толкова силна.
Двамата се умълчаха. Савидлин пръв наруши тягостната тишина.
— Майко Изповедник, какво беше онова, което направи? Откъде се появиха тези светкавици?
— Не съм съвсем сигурна. Знам само, че беше част от магията ми. Нарича се Кон Дар.
Савидлин я погледна изпитателно, след това сви колене и ги обгърна с ръце.
— Не знаех, че Изповедниците могат да хвърлят светкавици.
Тя също го погледна.
— И аз самата го разбрах едва преди няколко дни.
— А какво беше онова черно нещо?
— Мисля, че най-вероятно е създание от отвъдния свят.
— Оттам, откъдето преди дойдоха хората-сенки ли?
Калан кимна.
— Какво търси тук?
— Съжалявам, Савидлин, не мога да ти отговоря на този въпрос. Но ако се появят още като него, кажи на хората, че трябва да се отдалечат от него. В никакъв случай да не стоите на едно място, нито пък да тичате. Само вървете и елате да ме извикате.
В настъпилата тишина той се замисли върху думите й.
Вратата най-сетне се отвори и в стаята влезе прегърбена фигура, придружавана от двама мъже с факли.
Калан скочи на крака и се спусна да я посрещне. Стисна ръцете й.
— Нисел, благодаря ти, че дойде!
Нисел се усмихна и я потупа по рамото.
— Как е ръката ти, Майко Изповедник?
— Напълно излекувана, благодарение на теб. Нисел, нещо не е наред с Ричард. Има ужасни главоболия…
Нисел се усмихна отново.
— Знам, дете. Ей сега ще видим какво става.
Един от мъжете, които дойдоха с Нисел, й подаде платнена торба, а тя коленичи до Ричард. Нещо в торбата изтропа, когато Нисел я пусна на земята. Тя каза на мъжете да държат факлите по-близо до Ричард. Свали окървавената превръзка и натисна с палците си раната, за да я отвори. Погледна лицето на
