Калан изведнъж осъзна, че е превела думите на Веселан, без изобщо да е вникнала в смисъла им. Усети как ушите й пламват. Вместо да погледне Ричард, за когото превеждаше, тя се наведе ниско над паницата си и усърдно загълта кашата си. Радваше се, че поне косата скриваше ушите й.
Савидлин погледна Ричард с многозначителен мъжки поглед.
— Скоро ще разбереш, че жените също обичат да разказват истории.
Калан отчаяно търсеше нова тема за разговор. Нищо не можа да измисли. За щастие се намеси Савидлин. Той се наведе назад и погледна през вратата.
— Скоро ще трябва да тръгваме.
— Откъде знаеш кога трябва да тръгнем?
Савидлин сви рамене.
— Аз съм тук, ти си тук, някои от другите мъже също. Когато се съберат всички, значи е време да тръгваме.
Савидлин отиде до ъгъла на стаята и взе един лък, по-голям от онзи, който Калан обикновено го виждаше да носи. Това бе лъкът на Ричард. Той го видя и грейна в усмивка. Каза на Савидлин, че това е най-добрият лък, който е използвал някога. Савидлин засия от гордост и му подаде колчан със стрели.
Ричард го прецени най-напред на тежина, след това опъна тетивата.
— Откъде знаеше точно колко да го опънеш, за да ми е добре? Направил си го съвсем като за мен.
Савидлин посочи брадата си.
— Спомних си колко силно изрази уважението си към силата ми, когато се срещнахме за пръв път. За мен е твърде тежък, но прецених, че за теб ще е добре.
Калан се изправи до Ричард.
— Сигурен ли си, че искаш да отидеш? Как е главата ти?
— Ужасно. Но нали имам още от листата; поне те ми помагат. Мисля, че всичко ще бъде наред. Савидлин с такова нетърпение очаква днешния ден. Не искам да го разочаровам.
Тя го стисна за рамото.
— Искаш ли да дойда с теб?
Ричард я целуна по челото.
— Не мисля, че ще ми е нужен преводач, за да ми каже колко лошо съм се представил и как всички са ме победили. Пък и не искам да давам повод на хората на Чандален да ме унижават повече, отколкото вече са го сторили.
— Зед ми каза, че си добър. Всъщност точните му думи бяха, че си повече от добър.
Ричард погледна крадешком Савидлин, който потягаше лъка си.
— Доста отдавна не съм стрелял с лък. Зед сигурно просто се е опитвал да се измъкне от някаква ситуация.
Ричард използва момента, че Савидлин не ги гледа, и бързо целуна Калан. След това двамата мъже излязоха. Калан се облегна на вратата, като все още усещаше допира на устните му върху своите, и го изпрати с поглед.
Без да издава чувствата си, Чандален вдигна глава от стрелите си, които почистваше. Приндин и Тосидин се усмихваха тайничко. С нетърпение очакваха да видят какво ще стане. Ричард се огледа наоколо, разменяйки си погледи с всички мъже, покрай които минаваше. Никой не издържа на погледа му. Беше по- висок от всички. Мъжете от селото изглеждаха като рояк деца, пъплещи зад възрастен. Но в ръцете си тези деца държаха отровни стрели и някои от тях не изпитваха към Ричард никакви топли чувства. Изведнъж Калан установи, че това не й харесва.
Веселан стоеше до нея и също се загледа в отдалечаващите се мъже.
— Савидлин ми каза, че ще пази гърба на Ричард. Не се грижи. Чандален няма да прави глупости.
— Притеснявам се, защото не знам мерките на Чандален за глупост.
Веселан избърса ръцете си в една кърпа и се върна обратно в стаята, за да държи под око Сидин. Детето беше поискало да излезе навън и сега седеше, ровейки с пръст в земята. Изглеждаше сърдит, защото майка му се възпротиви и каза, че трябва да си остане в къщи. Веселан се изправи до него и не можеше да му се нагледа. Той вдигна очи. Държеше брадичката си в ръка. Тя го цапна лекичко с кърпата.
— Хайде, върви да играеш — въздъхна тя, а Сидин излетя през вратата с въодушевени крясъци. Тя поклати глава. — Децата нямат представа колко скъп е животът. И колко крехък.
— Може би точно затова всички искаме отново да сме деца.
Веселан кимна.
— Може би. — Загорялото й от слънцето лице грейна в усмивка. Тъмните й очи заискриха. — Какъв цвят искаш да бъде сватбената ти рокля?
Калан отметна с две ръце тежката си коса и се замисли за миг.
— Любимият цвят на Ричард е синьото.
Веселан сключи пръсти.
— О, чудесно, имам точно каквото ни трябва. Пазех го за нещо специално.
Тя потъна в малката им спалня и след малко се върна с един вързоп. Седна на пейката до Калан и внимателно го разгъна в скута си. Платът беше фин, наситено син, с избродирани светлосини цветя. Калан си помисли, че от този плат ще стане великолепна рокля.
Прокара ръка върху него.
— Прекрасен е. Откъде го имаш?
— Размених го. — Тя приглади косата си. — С едни търговци от север. Те харесаха съдовете ми. И направихме сделката.
Калан можеше да разпознае качествения плат. Този тук струваше много от съдовете на Веселан.
— Не бих се чувствала удобно в рокля от този плат, Веселан. Ти си работила толкова много, за да се сдобиеш с него. Той си е твой.
Веселан внимателно повдигна краищата на плата, преценявайки го с поглед.
— Глупости. Вие двамата дойдохте в селото ни и ни научихте да правим покриви, които не текат. Спасихте Сидин от онези сенки, като заедно с това ни отървахте от един стар глупак, чието място сред старейшините зае Савидлин. Никога през живота си не е бил по-щастлив. Когато Сидин беше отвлечен, пак вие го намерихте и ни го върнахте. Унищожихте човека, който искаше да ни пороби. Вие сте закрилниците на нашия народ. Какво е на фона на всичко това едно парче плат? За мен ще е голяма чест Майката Изповедник на цялата Средна земя да носи на сватбата си рокля, ушита от мен. Аз, обикновената жена. За теб, приятелко от далечната земя, с всички онези чудни неща, които никога няма да видя. По този начин ти не само че не вземаш нещо от мен. Напротив — даряваш ме с нещо.
Очите на Калан се напълниха със сълзи. Долната й устна потрепери.
— Не можеш да си представиш с каква радост ме изпълваш, Веселан. Да бъдеш Изповедник, означава да плашиш хората. През целия ми живот хората са се страхували от мен и са ме отбягвали. Никой досега не се е отнасял към мен като с обикновена жена. За всички съм била единствено Изповедник. Никой преди Ричард не се е държал с мен като с човек. Никоя жена преди теб не ме е канила в къщата си, нито ми е разрешавала да подържа в ръце децата й. — Тя избърса сълзите от бузата си. — Това ще е най- прекрасната рокля, която някога ще имам, най-ценната за мен. Ще я нося с гордост, защото ще е ушита за мен от приятелка.
Веселан я изгледа от главата до петите.
— Когато мъжът ти те види в тази рокля, ще поиска да си направите свое дете.
Калан плачеше и се смееше, и прегръщаше Веселан едновременно. Никога преди не беше и мечтала, че някога може да й се случи нещо подобно. Не си бе представяла, че ще дойде ден, когато няма да бъде само Изповедник.
Калан и Веселан останаха цялата сутрин над новата дреха. Веселан беше толкова въодушевена, че шие роклята, колкото и Калан, че ще я носи. Шивачките от Ейдиндрил не превъзхождаха с нищо Веселан, с нейните фини костени игли. Двете измислиха модела и направиха нещо като кройка.
На обяд хапнаха по парче хляб и паница пилешка супа. Веселан каза, че ще продължи с роклята по- късно и попита Калан какво мисли да прави следобед. Калан отвърна, че с огромно удоволствие би сготвила нещо.
