При предишните си идвания в селото на Калните Калан никога не приемаше предложеното й месо, защото знаеше, че те ядат човешка плът. Калните изяждаха неприятелите си, за да придобият знанията им. За да не обиди домакините си, тя винаги бе казвала, че не яде месо. Предната вечер Ричард беше реагирал особено при вида на месото. Така че Калан на драго сърце прие предложението на Веселан да приготвят нещо вегетарианско.
Двете нарязаха малко тава, червени корени, каквито Калан не бе виждала по-рано, чушки, фасул, няколко ядки куру и накрая прибавиха в голямата тенджера на огнището сушени гъби. Веселан сложи няколко цепеници в огъня и каза на Калан, че мъжете вероятно няма да се върнат преди мръкнало. Предложи да отидат в общата кухня на селото при другите жени и да изпекат малко хляб от тава.
— С удоволствие — каза Калан.
— Ще поговорим за сватбата с останалите. Разговорът за нечия сватба винаги е приятен. — Тя се усмихна. — Особено когато няма мъже наоколо.
Калан се зарадва, че младите жени вече разговаряха с нея. По-рано се срамуваха от нея и я избягваха. По-възрастните искаха да говорят за сватбата, по-младите се интересуваха от далечните страни. Разпитваха я вярно ли е, че всички мъже се подчиняват на заповедите й, че правят онова, което им нареди.
Всички я зяпнаха с широко отворени очи, когато им разказа за Централния съвет и за това как е защитавала интересите на малки народи, както народа на Калните хора, за да не ги грози заплаха от чужди нахлувания. За да могат и малките народи да живеят спокойно и според обичаите си. Обясни им, че макар и да има властта да управлява хората, го прави единствено защото е призвана да служи на всички народи. Когато я попитаха дали командва армии от мъже в бой, Калан обясни, че това не става така; че онова, което тя се опитва да направи, е да помогне на различните страни да се разбират по-добре, за да не се стига до войни. Попитаха я колко прислужници има, какви чудни дрехи носи. Въпросите започнаха да изнервят по- възрастните жени и да объркват Калан.
Тя месеше топка тесто на дъската и вдигаше малки облачета брашно. Изгледа една по една по-младите жени.
— Най-хубавата рокля, която някога ще имам, ще бъде тази, която Веселан ще ушие за мен. Защото тя го прави с приятелски чувства към мен и защото не аз съм й поръчала да го стори. Никакви богатства не могат да се сравнят с приятелството. Бих дала всичко, което имам, бих живяла в дрипи, бих яла корени, само и само да имам един-единствен приятел.
Това накара младите да замълчат и предразположи по-възрастните. Разговорът се върна отново на сватбата, което достави на Калан огромно удоволствие. Тя се опита да не се натрапва в разговора, да го остави в ръцете на по-възрастните жени.
Късно следобед Калан съзря някакво раздвижване далеч в полето. Мярна високата фигура на Ричард, който с широка крачка се приближаваше към къщата на Савидлин и Веселан. Дори от разстояние личеше, че е ядосан. Зад него вървеше група ловци — за да вървят в крак с него, им се налагаше да подтичват.
Калан изтри брашнените си ръце и захвърли кърпата на една маса, след което се завтече да посрещне мъжете. Те вече излизаха на широката пътека, влизаща в селото.
Разбутвайки ловците, тя успя да се добере до Ричард миг преди той да влезе в къщата на Савидлин. Зад него вървяха Чандален и Савидлин. От рамото на Чандален течеше кръв. Раната бе затворена с шепа кал. Изглеждаше толкова ядосан, че би схрускал наведнъж всеки, който се осмели да се изпречи на пътя му.
Калан дръпна Ричард за ръкава. Той се обърна рязко с ярост в очите, но когато видя, че е тя, погледът му омекна и ръката му пусна дръжката на меча.
— Ричард, какво става?
Той огледа мъжете един по един и спря очи върху Чандален. После отново се обърна към нея.
— Имам нужда от превода ти. Имахме малко… приключение… този следобед. Не успях да ги накарам да разберат какво всъщност се случи!
— Искам да знам как дръзна да се опита да ме убие! — провикна се Чандален през Ричард.
— Какво иска да каже той? Пита защо си се опитал да го убиеш.
— Да го убия ли? Та аз спасих живота на този глупак. Не ме питай защо. По-добре да бях оставил да го убият. Следващия път ще го направя! — Той прекара пръсти през косата си. — Тази глава направо ме побърква.
Чандален ядосано посочи раната на рамото си.
— Направи го нарочно! Видях те, като стреля. Не беше никаква случайност.
Ричард вдигна ръце във въздуха.
— Идиот — каза, извърнал очи към небето, а после се вгледа в гневното лице на Чандален. — Да, видя ме, като стрелях. Да не би да си мислиш, че ако съм искал да те убия, още щеше да дишаш. Разбира се, че беше нарочно. Това беше единственият начин да те спася. — Той се пресегна през рамото на Калан и приближи ръката си до лицето на Чандален, като разтвори съвсем леко палеца и показалеца си. — Ставаше въпрос само за сантиметър разстояние. Най-много! Ако не го бях направил, сега да си мъртъв!
— Какво искаш да кажеш? — попита Чандален.
Калан хвана Ричард за ръката.
— Успокой се и ни разкажи какво се случи.
— Той не може да разбере. Никой от тях не може да разбере. Не успях да им обясня. — Той я погледна объркано. — Днес убих човек.
— Какво?! — прошепна тя. — Убил си някой от хората на Чандален.
— Не! Не това ги ядоса. Радват се, че убих оня човек. Аз се опитвах да спася живота на Чандален! Но те мислят…
Тя запази самообладание.
— Само се успокой. Ще им предам всичко, каквото казваш.
Ричард кимна и разтърка очите си с ръце. Заби поглед в земята, като същевременно прокара пръстите си през косата. След миг отново вдигна глава.
— Ще говоря за това един-единствен път, Чандален. Ако не ме разбереш, ще се наложи да застанем в двата края на селото и да стреляме един в друг със стрелите си, за да приключим с този спор. На мен ще ми трябва само една стрела.
Чандален вдигна вежда и скръсти мускулестите си ръце пред гърдите.
— Да чуем тогава.
Ричард въздъхна дълбоко.
— Ти беше доста далеч от мен. По някаква причина знаех, че той е там, зад теб. Обърнах се. Всичко, което видях от него… ето, нещо такова. — Той хвана Калан за раменете и я извърна към него. След това приклекна зад гърба й. — Нещо такова. Единственото, което виждах от него, бе малка част от главата му. Вдигна копието си, готов да нанесе удар. Ако се бях забавил още миг, то щеше да те прободе. Имах един- единствен шанс, за да не му позволя да те убие. Само един. Беше почти изцяло скрит зад теб; виждах само малка част от главата му.
Видях как челото му се плъзва назад. Прецених, че ако стрелата ми отиде твърде високо, ще се удари в челото и ще отскочи, при което щеше да има достатъчно време да те прободе с копието си. Затова реших да стрелям ниско, за да съм сигурен, че ще го убия от първия път. Затова стрелата облиза рамото ти.
Той отново вдигна двата си пръста, разделени на сантиметър разстояние един от друг.
— Разполагах с точно толкова разстояние. Ако бях стрелял с толкова по-ниско, костта ти щеше да отклони стрелата и той щеше да те убие. Ако се бях прицелил с толкова по-високо, за да не те одраскам, той щеше да е жив, а ти мъртъв. Бях сигурен, че стрелата на Савидлин може да одраска рамото ти и въпреки това да се забие в тялото му. Нямаше време за нищо друго. Трябваше да стрелям веднага. Мисля, че десетина шева срещу живота ти е добра сделка.
В очите на Чандален се появи колебание.
— Как мога да съм сигурен, че казваш истината?
Ричард поклати глава и измърмори нещо под носа си. После внезапно се сети нещо. Грабна платнената торба, закачена на рамото на един от хората на Чандален, и извади от там човешка глава. Държеше я за
