— Не. Можеш да ми вярваш. Ако имаше такова нещо, бих била повече от щастлива да ти го кажа. Нямам никакво желание да заставам пред погледа на Пазителя!
Ричард се обърна към нея.
— Получавам главоболия. Ужасни главоболия.
Шота кимна.
— Дарбата!
— Дойдоха три жени. Представиха се като Сестрите на светлината. Казаха, че трябвало да отида с тях, за да ме научат да използвам дарбата си. Иначе главоболията щели да ме убият. Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Аз съм вещица, не знам много за магьосниците. А Сестрите на светлината са свързани именно с магьосниците. Те ги обучават. Знам само толкова. Дори не знам къде живеят. Появяват се веднъж на много години, само когато открият родения с дарбата.
— Какво ще стане, ако не отида с тях? Наистина ли ще умра, както те твърдят?
— Ако не се научиш да контролираш дарбата си, главоболията ще те убият. Това го знам със сигурност.
— Но единствено те ли могат да ме научат на това?
Шота сви рамене.
— Това не мога да ти кажа. Пак ти повтарям — със сигурност знам, че трябва да се научиш да контролираш дарбата си, в противен случай няма да можеш да се измъкнеш от капана, а това означава, че няма да успееш да възстановиш воала. А може и да умреш от главоболието много преди това.
— Искаш да кажеш, че е по-добре да се съглася те да ме обучават.
— Не съм казала такова нещо. Твърдя само, че трябва да се научиш да контролираш дарбата си. Може би съществува и друг начин.
— Какъв?
— Не знам, Ричард. Казах „може би“. Не съм сигурна. Съжалявам, тук не мога да ти помогна. Просто не знам. Само един глупак може да дава съвети за неща, които изобщо не разбира. Не мога да те посъветвам нищо по този въпрос!
— Шота — примоли се Ричард, — аз съм загубен. Не знам какво да правя. Не разбирам нищо нито от дарбата, нито от Сестрите, нито от Пазителя! Ако има още нещо, което знаеш, моля те, помогни ми!
— Казах ти всичко, Ричард. Объркана съм също като теб. Дори по-лошо. Не мога да променя по никакъв начин онова, което предстои да се случи. Ти имаш поне тази възможност. Макар и неясна, далечна, несигурна. — Очите й заблестяха. — Страхувам се, че твърде скоро ще ми се наложи да погледна в безжизнените очи на Пазителя. Завинаги. Откакто научих всичко това, загубих съня си. Ако знаех нещо повече, щях да ти помогна. Просто не знам нищо за света на мъртвите. Никой жив не е попадал там, за да знае.
Ричард бе забил поглед в земята.
— Шота — прошепна той, — нямам ни най-малка представа какво трябва да се направи. Страх ме е! Много ме е страх!
Тя кимна.
— И мен. — Тя протегна ръка и докосна лицето му. — Довиждане, Ричард Рал. Не се бори срещу това, което си. Използвай го. — После се обърна към Калан: — Не знам дали ти можеш да му помогнеш, но съм сигурна, че ако има начин, ще направиш всичко възможно.
Калан кимна.
— Така е, Шота, ще го направя. И се надявам да си върнеш дома.
Вещицата й се усмихна леко.
— Благодаря ти, Майко Изповедник!
Тя се обърна и се плъзна през вратата, изящната й рокля се развя зад гърба й. Самюъл чакаше пред вратата. Жълтите му очи искряха. Шота спря на прага и изпъна тяло.
— Ричард, ако успееш да затвориш воала и ме спасиш от Пазителя, и спасиш всички от Пазителя, ще ти бъда благодарна завинаги.
— Благодаря ти.
Тя все още стоеше с гръб към тях.
— Но знай това: ако дариш Майката Изповедник с дете, то ще бъде момче. Ще бъде Изповедник. Никой от двама ви няма да има сили да го убие, макар да знаете последствията. — Тя се замисли за миг. — Майка ми е живяла в смутните времена — Гласът й беше леденостуден. — Аз имам силата. И ще я използвам. Помнете ми думата. Искам да знаете, че в това не влагам нищо лично.
Вратата изскърца след нея. Къщата на духовете изведнъж опустя. Настъпи мъртвешка тишина.
Калан стоеше, загубила ума и дума. Погледна надолу към ръцете си. Те трепереха. Прииска й се Ричард да я прегърне, но той не го направи. Гледаше към вратата с бяло като платно лице.
— Не вярвам — прошепна той, без да отделя поглед от вратата. — Как е възможно да се случва всичко това? Да не би да сънувам?
Краката на Калан се подкосиха.
— Ричард, какво ще правим?
Той се обърна към нея с насълзени очи.
— Това сигурно е някакъв кошмар.
— Ако е кошмар, значи сънуваме заедно. Ричард, какво ще правим?
— Защо всеки пита мен? Защо всички винаги ме питат? Защо всички си мислят, че аз съм единственият, който знае отговора?
Калан стоеше неподвижно, опитвайки се да измисли нещо. Очевидно не се получаваше.
— Защото си Ричард. Търсачът.
— Но аз не знам нищо за отвъдния свят, за Пазителя. За света на мъртвите.
— Шота каза, че никой от живите не знае!
Ричард постепенно се съвземаше. Той рязко я сграбчи за рамото.
— Ами тогава да попитаме мъртвите!
— Какво?
— Духовете на предците. Да говорим с тях! Мога да поискам свикване на Съвещание и да им задам няколко въпроса. Да го направим. Може би те ще знаят някакъв начин да възстановим воала. А може дори да ми подскажат как да спра главоболията и да се науча да управлявам дарбата си. — Той я хвана за ръката. — Хайде!
Калан дори се усмихна. Той наистина беше Търсач. Ричард я поведе бързо през тесните улички, от време на време, когато виждаха по-добре, дори тичаха. Луната бе скрита зад облаци и между къщите бе съвсем тъмно. Въздухът беше леденостуден и очите й се насълзиха.
На поляната обаче беше съвсем светло. Беше пълно с хора с факли в ръце. Между тях сновяха неспокойни ловците, които все още не знаеха, че вещицата си е отишла. Цялото село чакаше смълчано. Шестимата старейшини и Пилето ги посрещнаха притеснени. Чандален остана на мястото си.
— Всичко е наред — увери ги Калан. — Вещицата си отиде.
Чу се обща въздишка на облекчение.
Чандален заби върха на копието си в земята.
— Пак създаваш неприятности!
Ричард не му обърна внимание и я накара да превежда. Погледът му обиколи старейшините и се спря на Пилето.
— Уважаеми старейшини, вещицата не беше дошла тук, за да причини зло някому. Беше тук, за да ме предупреди за голяма опасност.
— Така твърдиш ти! — троснато каза Чандален. — Откъде можем да бъдем сигурни, че говориш истината!
Калан усети какви усилия полага Ричард да остане спокоен.
— Мислиш ли, че ако е имала намерение да те изпрати в света на духовете, щеше да си все още жив?
Чандален му отговори само с гневен поглед.
