се грижи за теб. Старейшините са отвън, пазят те. Стоят там, откакто те донесохме.
— Кога? Кога сте ме донесли тук?
— В полунощ.
Ричард отново се огледа наоколо.
— Какво се случи? Мрачният Рал беше в къщата на духовете. — Той я стисна за китката. — Той ме докосна. Той ме… беляза. Къде отиде? Какво стана след това?
Те лекичко разтърси ръката му.
— Не знам. Просто си тръгна.
Ръката му стисна болезнено рамото й. Погледът му стана безумен.
— Какво значи това, че си е тръгнал? В зелената светлина ли изчезна? Или се върна в отвъдния свят?
Калан се дръпна.
— Ричард, причиняваш ми болка.
Той веднага я пусна.
— Извинявай. — Придърпа главата й до рамото си. — Извинявай, не съм исках, извинявай. — Въздъхна дълбоко. — Как може да съм толкова глупав.
Тя го целуна по врата.
— Е, не болеше чак толкова.
— Аз не за това. Исках да кажа, че не мога да повярвам, че съм извършил такава глупост да го извикам от отвъдния свят. Не мога да повярвам, че го направих! А бях предупреден! Трябваше да помисля. Да предвидя всичко. Оставих се погълнат от едно нещо до такава степен, че не се огледах да видя дали нещо не идва от друга посока. Трябва да съм бил луд, за да го направя.
— Не казвай това — прошепна тя. — Не си луд.
Калан се изправи и го погледна. Той протегна ръка и я погали по бузата. Отметна тежката й коса. Усмихна се така, че сърцето й се разтуптя. Потърси очите й.
— Ти си най-хубавата жена на света! Казвал ли съм ти го някога?
— Непрекъснато.
— Е, така си е. Обичам зелените ти очи, косата ти. Най-прекрасната коса, която съм виждал. Калан, обичам те повече от всичко на света.
Тя се мъчеше да спре напиращите сълзи.
— И аз те обичам повече от всичко на света. Моля те, Ричард, обещай ми, че никога няма да се усъмниш в любовта ми! Обещай ми, че каквото и да се случи, никога няма да се усъмниш в това колко много те обичам!
Той я щипна по бузата.
— Обещавам! Обещавам! Никога няма да се усъмня в любовта ти. Никога. Добре. Но за какво става дума?
Калан се наведе над него и отпусна глава на рамото му, прегърна го много внимателно, за да не му причини болка.
— Мрачният Рал ме изплаши, това е всичко. Толкова се изплаших, когато прогори с ръка гърдите ти. Помислих, че си умрял.
Той я погали по рамото й.
— Но какво се случи? Спомням си, че той ми обясняваше как е дошъл тук, защото съм го повикал, че е мой предтеча, и после спомена, че ще ме бележи със знака на Пазителя. После не помня нищо. Какво се случи?
Мисълта на Калан работеше трескаво.
— Ами… той каза, че ще сложи знака на гърдите ти и ще те убие, а знакът ще те изпрати при Пазителя. Каза, че е дошъл тук, за да разкъса докрай воала и да проправи път за Пазителя. Сложи ръката си върху теб и те беляза. Но преди да успее докрай, преди да те убие, аз призовах светкавицата, Кон Дар.
Ричард затаи дъх.
— Не мисля, че можем да се надяваме, че твоята светкавица го е убила или унищожила или както там се казва, когато искаш да премахнеш един дух.
Тя поклати глава.
— Не. Не го унищожи. Той успя да я блокира, макар и частично. Но като че ли го изплаши. Тръгна си. Не потъна обратно в зелената светлина, а излезе през вратата. Преди да довърши онова, което е възнамерявал да ти направи. Просто си отиде, това е всичко.
Ричард се засмя и я притисна силно.
— Моята героиня. Ти ме спаси. — Той млъкна за миг. — Дошъл е, за да разкъса воала — прошепна той на себе си и се намръщи. — А после какво стана?
Калан напрегна всичките си сили, за да не проличи, че пропуска голяма част от събитията. Но не можа да издържи на изпитателния му поглед. Зарови лице в рамото му, като трескаво се опитваше да измисли начин да смени темата на разговора.
— После заедно със старейшините те донесохме тук, за да се погрижи Нисел за раната ти. Тя каза, че изгарянето ти е сериозно, но че компресът ще помогне. Ще трябва да стоиш с него няколко дни, докато мястото заздравее.
Тя сърдито размаха пръст срещу него.
— Но аз те познавам добре. Ще искаш да го махнеш веднага. Винаги мислиш, че най-добре знаеш. Да, ама сега не е така. Ще останеш с компреса, докогато аз ти кажа, Ричард Сайфър.
Усмивката му помръкна.
— Ричард Рал.
Тя го погледна.
— Съжалявам — прошепна. — Ричард Рал. — Усмихна се насила. — Моят Ричард. Може би ще можеш да смениш това име, когато се оженим. Можеш да бъдеш Ричард Амнел. Другарите на Изповедниците понякога носят техните фамилни имена.
Той се усмихна.
— Харесва ми. Ричард Амнел. Съпруг на Майката Изповедник. Предан съпруг. Любящ съпруг.
Уплашеният поглед се върна в очите му.
— Понякога се страхувам, че не знам кой или какво съм. Понякога си мисля…
— Ти си част от мен и аз съм част от теб. Това е най-важно от всичко.
Ричард кимна разсеяно, в очите му блеснаха сълзи.
— Толкова исках да помогна, затова поисках Съвещанието. Исках да намеря начин да спра всичко това. Както Мрачният Рал каза, само влоших нещата. Той е прав. Аз съм един глупак. Ще бъде по моя вина…
— Ричард, престани. Ти бе ранен. Изтощен си. Когато си починеш, ще премислиш всичко. Ще знаеш какво да правиш.
Той потръпна вътрешно. Отметна одеялото и погледна белега на гърдите си.
— Кой изми калта от мен и ме облече?
— Старейшините те измиха, а двете с Нисел искахме да те облечем — каза Калан, а той се изчерви. — Но ти се оказа много едър и тежък за две жени. Така че старейшините направиха и това. Отне им доста време. Направо ги изтощи.
Ричард кимна разсеяно; вече не я слушаше. Посегна към гърдите си, където обикновено висяха зъбът на Скарлет, свирката на Пилето и Агиелът, но не ги намери.
— Трябва да се махаме оттук. Трябва да намерим Зед. Веднага, преди да се е случило още нещо. Имам нужда от помощта на Зед. Къде е зъбът на Скарлет? Трябва да я повикам. Къде е мечът ми?
— Всичките ни вещи са в къщата на духовете.
Той покри лицето си с ръце, за да се съсредоточи, след това прокара пръсти през косата си.
— Добре. — Погледна я твърдо и решително. — Отивам да взема зъба и да повикам Скарлет, ще събера нещата ни, за да сме готови за път. — Той нежно я стисна за ръката над лакътя. — А ти отиди при Веселан и облечи сватбената си рокля. Докато чакаме Скарлет, ще се оженим. Ще тръгнем веднага щом тя пристигне. — Ричард я целуна по бузата. — Ще се оженим и ще бъдем в Ейдиндрил при Зед преди мръкнало. Всичко ще се оправи, ще видиш. Всичко ще е наред. Ще разбера къде съм сгрешил и ще оправя нещата.
