— Калан, моля те — плачеше той, — не го прави. Ти не можеш да разбереш. Не ме карай да…
— Много добре разбирам — изкрещя тя. — Разбирам, че само ми казваш, че ме обичаш. Но вече не ти вярвам. Не ти вярвам! Ти ме лъжеш. Твоята любов към мен е една лъжа, щом не искаш да сложиш яката. Лъжа! Долна лъжа!
Той не можеше да я погледне, да я погледне, изправена до него, облечена в синята си рокля, с която щеше да се омъжи за него. Изтръгваше думите от устата си, забил поглед в земята.
— Това не е… това не е лъжа. Моля те, Калан, обичам те. Ти означаваш за мен повече от всичко друго на света. Моля те, повярвай ми, бих направил всичко за теб. Но, моля те…
С последни сили тя го сграбчи за косата и вдигна главата му, за да го накара да я погледне. Лудостта танцуваше в погледа му. Съзнанието му вече не беше тук. „Дано да е само временно, молеше се тя, умолявам ви, добри духове, дано да е временно.“
— Думи! Това е всичко, което ми предлагаш! Не любов! Не доказателства! Само думи! Празни думи!
Както държеше косата му с едната си ръка, с другата тя го удари през лицето. В очите му се четеше болка и обида. Тя не можеше повече да издържи, не можеше да го удря. Това беше всичко, което можа да направи. Можеше само да падне на колене до него, да го прегърне и да му каже колко много го обича и че всичко ще се оправи.
Но знаеше, че няма да се оправи. Не го ли направи, не сложи ли яката, ще умре. Тя беше единственият човек, който може да го спаси. Дори това да я убиваше.
— Не ме наранявай повече — прошепна той. — Моля те, Дена… Недей!
Калан едва заглуши вика, който се надигна в гърлото й.
— Погледни ме!
Той се подчини на думите й.
— Няма повече да повтарям, Ричард! Ако ме обичаш, ще приемеш предложението и ще сложиш яката. Ако не го направиш, ще съжаляваш така, както никога не си съжалявал през живота си. Направи го сега или това е краят. Всичко свършва! — Очите й потъмняха. Тя стисна зъби. — Повече няма да повтарям, кученцето ми! Сложи си яката! Веднага!
Калан знаеше, че с „кученцето ми“ Дена се е обръщала към него, когато го е измъчвала. Тя не пропусна да каже и това наред с всичко друго. Калан знаеше какво означават тези думи за него. Беше се надявала, че няма да бъде нужно да ги използва. Но в този миг съзнанието му го напускаше. Тя го прочете в очите му, а то беше нещото, което я плашеше до смърт.
Предателство.
Тя пусна косата му, когато той, паднал на колене, се обърна към Сестра Вирна, която повдигна леко яката, за да му я предложи. Ричард погледна предмета. В приглушената, мека светлина тихо падаха снежинки. Сестра Вирна го наблюдаваше с безизразно лице.
— Добре — прошепна той. Треперещите му ръце посегнаха към яката. Пръстите му я докоснаха. — Приемам предложението. Приемам яката.
— Тогава сложи я около врата си — каза Сестра Вирна с мек глас — и я затвори.
Той се обърна към Калан.
— Всичко бих направил за теб — прошепна.
Искаше й се да умре.
Ръцете му трепереха толкова силно, че тя си помисли, че яката ще се изплъзне и ще падне, докато я взима от Сестрата. Но той я взе и втренчи очи в нея.
В същия миг ръцете му престанаха да треперят. Той си пое дълбоко въздух и я сложи около врата си. Тя се затвори с щракане и разрезът върху металния кръг изчезна напълно.
Лъч светлина проряза мрака, стана светло като ден. Плътен, зловещ гръм се стовари над тревистите полета. Не приличаше на нито един гръм, който Калан бе чувала досега. Усети го в земята под себе си. Помисли, че сигурно е свързано с магията на яката, със Сестрите.
Погледна Сестра Вирна и разбра, че не е така.
Ричард плавно се изправи на крака и застана пред Сестра Вирна.
— Може да се окаже, Сестро, че да държиш каишката на тази яка е по-страшно от това да я носиш на врата си. — Той стисна зъби. — Много по-страшно!
Гласът на Сестра Вирна остана спокоен.
— Ние само искаме да ти помогнем, Ричард.
Той леко кимна.
— Не приемам нищо на доверие. Ще трябва да го докажете!
Калан изпадна в паника. Внезапно през главата й мина ужасна мисъл.
— Каква е третата причина? Каква е третата причина, за да носи яката?
Ричард се обърна към нея с поглед, който дори баща му не би могъл да има. За миг тя забрави да диша.
— Първата причина е да контролира главоболията и да отвари съзнанието ми, за да се науча да използвам дарбата си. Втората е да контролира мен. — Ръката му се вдигна нагоре и я стисна за гърлото. Очите му я пронизаха. — Третата причина е да ми причини болка.
Тя затвори очите си и изпищя.
— Не, милостиви духове, не!
Той пусна гърлото й. Лицето му придоби ледено, далечно изражение.
— Надявам се, че ти доказах любовта си, Калан. Надявам се, че сега вече ми вярваш. Дадох ти всичко. Надявам се, че е достатъчно. Нищо повече не мога да ти предложа. Нищо.
— Можеш. Повече, отколкото предполагаш. Обичам те повече от всичко на света, Ричард. — Тя посегна да го погали по бузата. Той блъсна ръката й настрани. Очите му казваха всичко: тя го беше предала.
— Нима? — Той отвърна погледа си от нея. — Де да можех да ти повярвам!
Калан се опита да преглътне болезнената буца в гърлото си.
— Ти ми обеща, че никога няма да се усъмниш в любовта ми!
Той бавно кимна.
— Да, обещах ти!
Ако можеше сама да се порази със светкавица, би го направила.
— Ричард… знам, че сега не можеш да разбереш, но направих единственото, което можах — за да ти помогна да живееш. За да не те убие главоболието, дарбата. Надявам се един ден да го разбереш. Винаги ще те чакам; обичам те с цялото си сърце.
Той кимна през сълзи.
— Ако това е истина, намери Зед. Кажи му какво си направила. Кажи му.
Гласът на Сестра Вирна ги прекъсна.
— Ричард, вземи си нещата и ме чакай при конете.
Той я погледна и кимна. Отиде в единия ъгъл на стаята и си взе пелерината, лъка и раницата. Посегна вътре и извади оттам трите кожени връвчици — тази със свирката на Пилето, другата, със зъба на Скарлет, и третата с Агиела на Дена. Докато го гледаше как си ги слага на врата, й се прииска да му даде и нещо свое. Отчаяно се опитваше да измисли какво.
Когато той мина покрай нея, тя го спря с ръка.
— Почакай! — Откачи ножа от колана му. Избра един дълъг кичур от косата си и я отряза. Дори не осъзна какво прави, какво се случва, когато Изповедниците режат сами своите коси.
С болезнен вик се строполи на земята. Магията я прониза, прогаряйки всеки нерв по тялото й. С мъка остана в съзнание, опитвайки се да си поеме въздух. Полагаше огромни усилия да се справи с раздиращата тялото и душата й болка.
Трябваше да остане в съзнание, в противен случай Ричард щеше да замине, преди да успее да му даде къдрицата си. Единствено с тази мисъл в главата си тя с мъка се изправи на крака. Щом го направи, болката попремина.
Все още изрисувана със знаците на старейшините, Калан отпори от ръкава на роклята си малка синя лентичка, нави дългата къдрица около двата си пръста и я завърза в средата с парчето плат. Върна ножа обратно в колана му и пусна кичура коса в широкия му джоб.
— За да ти напомня винаги, че моето сърце е с теб… че те обичам!
