усъмни в любовта му и че можа да го отпрати. Защо го направи?
Съзнанието му се рееше във вихъра на безрадостните мисли. Не можеше да разбере как тя успя да го накара да сложи яката, за да й докаже любовта си. Той й беше обяснил какво означава за него тази яка. Може би не трябваше да го прави. Може би тя не бе успяла да разбере.
Гърдите още го боляха от докосването на Мрачния Рал. Когато посегна към превръзката си осъзна, че снежната буря е утихнала. Тежките облаци се разкъсаха и пропуснаха слънчевите лъчи. Полето беше равно, мъртвокафяво, облаците сиви. Всичко наоколо бе безцветно и пусто. По слънцето разбра, че е късно следобед. Бяха яздили дълго в мълчание. Сестра Вирна не му каза нито дума. Бавно вдигна ръка и за пръв път докосна яката си. Усети я гладка и студена. Никога повече да не носи яка — така си бе обещал. А сега я носеше. Още по-лошо, сам я сложи на врата си, защото Калан поиска това от него. Защото се усъмни в любовта му. За пръв път, откакто я беше сложил, се насили да не мисли за нея. Искаше да прогони Калан от мислите си, не можеше да понася повече болката. Той беше Търсач, имаше да решава много други неща, важни неща. Леко пришпори коня и се приближи до червено-кафявия жребец на Сестрата. Посегна да свали качулката си, но осъзна, че е паднала върху раменете му, и докосна само мокрите си заскрежени коси. Вгледа се внимателно в Сестра Вирна.
— Трябва да поговорим за някои неща. Важни неща, за които ти нищо не знаеш.
Сестрата го изгледа безизразно. Качулката почти скриваше лицето й.
— И какви са тези неща?
— Аз съм Търсач.
— Едва ли има нещо, което да не знам!
Ненарушимото й спокойствие го изнервяше.
— Имам своите задължения. Казах ти вече: има важни неща, за които не знаеш нищо. Опасни неща.
Тя не му отговори. Все едно че нищо не беше казал. Той реши да говори направо.
— Пазителят се опитва да се изплъзне от отвъдния свят.
— Никога не произнасяй името му! Никога недей да казваш това, което каза току-що. Така привличаш вниманието му. Когато се наложи да говорим за него, ние го наричаме Безименния, — Тя му говореше като на дете. Животът на Калан беше в опасност, а тази жена се отнася с него като с дете.
— Все едно как го наричаш, но той се опитва да избяга. А трябва да те уверя, че аз винаги съм привличал вниманието му.
Лицето й остана безизразно.
— Безименният винаги е искал да се изплъзне.
Ричард пое дълбоко въздух и реши да опита отново.
— Воалът, разделящ нашия свят от отвъдния, е разкъсан. Той ще избяга.
Този път Сестра Вирна се обърна съвсем леко към него и отмести качулката си, за да го вижда по-добре. Под тежкия кафяв плат се подадоха няколко кичура тъмна къдрава коса. Тя се намръщи по странен начин. Сякаш се забавляваше. Ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка.
— Създателят сам е затворил Безименния там, където е. Създателят сам е издигнал воала, за да не може Безименният да напуска своя свят. — Усмивката й се сви, веждите й се приближиха. — Безименният не може да избяга от затвора, в който го е поставил сам Създателят. Няма от какво да се страхуваш, дете.
Гневът му избухна и той подкара коня си към нея. Двете животни изпръхтяха в студения въздух и изправиха глави. Ричард здраво хвана за поводите подплашения кон на Сестрата, за да не се вдигне на задните си крака.
Наведе се към нея, гърдите му се повдигаха гневно.
— Няма да позволя да се обръщат към мен така! Никой няма да ме нарича с такива имена, само защото съм сложил яката на врата си! Името ми е Ричард! Ричард Рал!
Сестра Вирна не трепна. Гласът й беше равен и спокоен.
— Съжалявам Ричард, беше само по силата на навика. Така наричам по-младите от теб. Не намирам нищо унизително в това. — Нещо в очите й изведнъж го накара да се почувства глупав и объркан. Същинско дете. Той пусна поводите й.
— Съжалявам, че изкрещях. Но не съм в много добро настроение.
Сестра Вирна отново се намръщи.
— Мислех, че името ти е Сайфър.
Той придърпа пелерината върху гърдите си, там където беше раната му.
— Това е дълга история. Джордж Сайфър ме отгледа като свой син. Аз самият разбрах съвсем наскоро, че всъщност Мрачният Рал е истинският ми баща.
Тя се намръщи още повече.
— Мрачният Рал, който притежаваше дарбата и когото ти уби? Значи си убил собствения си баща?
— Не ме гледай така. Тогава не го знаех. Нямаш представа какъв човек беше. Той хвърли в тъмница, измъчва и изби повече хора, отколкото изобщо би могла да си представиш. Мисълта, че той се е докоснал до майка ми, направо ме подлудява. Но това е истината. Аз съм негов син. Ако очакваш от мен да съжалявам, задето го убих, ще има да чакаш.
Сестра Вирна поклати съчувствено глава.
— Съжалявам, Ричард. Понякога Създателят прави пътищата ни толкова объркани! Ние трябва да отгатваме волята Му. Но аз съм сигурна в едно: Той винаги има причина за това, което прави.
Празни приказки. Тази жена му говореше празни приказки. Той отново пришпори коня си.
— Казах ти, воалът е разкъсан и Пазителят може да излезе от отвъдния свят.
В гласа й прозвуча заплаха.
— Безименният.
Той я изгледа с раздразнение.
— Добре де, Безименният. Все ми е тая как го наричаш, но той се готви да избяга. Над всички е надвиснала голяма опасност. Калан е в голяма опасност. — Той не се притесняваше дали тези магьосници ще го превърнат в пепел, неговият собствен живот вече не означаваше нищо. Единственото, което го интересуваше, бе сигурността на Калан.
Сестра Вирна се намръщи подигравателно и се усмихна.
— Кой ти е наговорил такива неща?
— Шота, вещицата, тя ми каза, че воалът е разкъсан. — Той не й каза, че според Шота това е станало по негова вина. — Шота знае, че е така и че Па… Безименният ще се изплъзне.
Сестра Вирна се усмихна още по-широко. Очите й искряха.
— Вещицата? — тя се разсмя. — И ти й вярваш. Ти вярваш на една вещица? Мислиш си, че една вещица казва истината по такъв обикновен начин?
Разгневен, Ричард я изгледа с крайчеца на очите си.
— Тя изглеждаше съвсем сигурна. Не би лъгала за нещо толкова сериозно. Вярвам й.
Сестра Вирна видимо се забавляваше и не го криеше.
— Ако някога преди си имал работа с вещици, Ричард, щеше да знаеш, че те имат особена представа за истината. Понякога не го правят преднамерено. Изобщо вещиците говорят неща, които много рядко се сбъдват според… предвижданията им.
Истината на тези думи поохлади чувствата му. Сестра Вирна явно добре познаваше вещиците. Всъщност нейното мнение не се различаваше особено от неговото.
— Изглеждаше напълно сигурна в това, което говори. Беше изплашена.
— Сигурна съм, че е било така. Всеки разумен човек се страхува от Безименния. Но аз не бих обръщала такова внимание на думите й.
— Не става въпрос само за нея. Случиха се още някои неща.
Тя го погледна с любопитство.
— Какви например?
— Смехавец.
Тя отново впери напред спокойните си кафяви очи.
— Смехавец ли? Искаш да ми кажеш, че си видял смехавец?
