Той я погледна за миг с каменно лице.
„Намери Зед!“ — бяха последните му думи, преди да се обърне и да излезе от стаята.
Калан остана с очи, втренчени във вратата дълго след като той се бе изгубил. Беше й пусто, самотно, страшно.
Сестра Вирна пристъпи към нея и също се загледа във вратата.
— Това вероятно бе най-смелата постъпка, която съм виждала през живота си — каза тя меко. — Хората в Средната земя са щастливи, че именно ти си тяхната Майка Изповедник!
Калан продължаваше да гледа празната врата.
— Той мисли, че съм го предала. — Обърна се и погледна Сестрата през сълзи. — Ричард мисли, че съм го предала!
Сестрата я изгледа изпитателно.
— Не си го предала! Обещавам ти, че един ден ще му помогна да разбере колко правилно постъпи днес.
— Моля те — изхлипа тя, — не му причинявай болка!
Сестра Вирна въздъхна дълбоко.
— Ти току-що го нарани жестоко, за да спасиш живота му. Нима искаш аз да не успея да го направя?
Една сълза се изтърколи по бузата й.
— Не! Пък и се съмнявам, че би могла да му причиниш нещо по-жестоко от онова, което му причиних аз.
Сестра Вирна кимна.
— Страхувам се, че си права. Но ти обещавам, че лично ще се грижа за него и ще следя да бъде правено единствено онова, което се налага. Обещавам ти, че няма да се случи нищо повече. Абсолютно нищо. Давам ти думата си на Сестра на светлината.
— Благодаря ти — Калан погледна ножа в ръката на Сестрата. Тя бързо го прибра в ръкава си. — Ти щеше да го убиеш. Ако беше отказал, щеше да го убиеш!
Сестра Вирна кимна.
— Ако беше отказал, лудостта му щеше да го доведе до ужасен край. Трябваше да му го спестя. Но сега това е без значение. Ти му спаси живота. Благодаря ти, Майко Изповедник… Калан! — Сестра Вирна тръгна към вратата.
— Сестро? Колко време? Колко време ще го задържите? Колко дълго ще трябва да чакам?
Сестрата не се обърна.
— Съжалявам, но не мога да кажа. Толкова, колкото трябва. До голяма степен зависи от самия него. От това, колко бързо схваща.
Калан се усмихна за пръв път.
— Ще останеш изненадана колко бързо схваща.
Сестра Вирна кимна.
— От това се страхувам най-много. От познанието, което изпреварва мъдростта. Това ме плаши повече от всичко на света.
— Мисля, че ще останеш изненадана и от мъдростта му.
— Моля се да си права. Довиждане, Калан. Не се опитвай да ни последваш или той ще умре.
— Сестро, още нещо. — Изненада я студената заплаха, която прозвуча в собствения й глас. — Ако си ме излъгала за нещо, ако го убиеш, ще преследвам всички Сестри на светлината. Ще избия всички ви, до последната Сестра. Но не преди всяка от вас да ме е молила достатъчно дълго за собствената си смърт.
Сестрата за миг остана неподвижна, след това кимна и излезе през вратата.
Калан я последва и застана до хората, струпали се отвън. Проследи с поглед Сестрата, която яхна коня си. Ричард вече бе възседнал своя огромен жребец. Не се обърна да я погледне.
Тя се свлече на колене.
— Ричард — извика тя. — Обичам те!
Той не показа с нищо, че е чул думите й, докато двамата със Сестра Вирна се отдалечаваха. Скоро се загубиха от погледа й. Веселан се приближи и сложи ръката върху рамото й. Калан си спомни думите му: „Намери Зед!“ Опита се да стане сама. Старейшините я наблюдаваха. Огледа се около себе си.
— Трябва да замина веднага. Трябва да отида в Ейдиндрил, имам нужда от неколцина придружители, за да съм сигурна, че ще успея.
Савидлин се приближи до нея.
— Аз ще дойда, а с нас и колкото от моите ловци пожелаеш. Ако искаш, всички до един. Можем да вземем стотина.
Калан сложи ръка на рамото му.
— Не, приятелю, не искам нито теб, нито твоите ловци. Ще взема само трима мъже. Ако сме повече, ще привлечем вниманието върху себе си и може да ни сполетят неприятности. — Тя се огледа отново. — Избирам Чандален. — Двамата братя, които стояха до него, направиха крачка напред. — И вас, Приндин и Тосидин!
Чандален се намръщи.
— Мен ли? Защо пък мен?
— Защото нямам право на провал. Знам, че ако взема Савидлин, той ще направи всичко, на което е способен, и ако не успеем, народът на Калните ще знае, че е дал всичко от себе си. Ти си по-добър преследвач на хора. Веднъж Ричард ми каза, че ако трябва да избира боец, който да се бие до него, би избрал теб, въпреки че го мразиш. Там, където отиваме, е много опасно. Ако ти ме провалиш, ако не успея, всички ще си помислят, че си оставил една жена от народа на Калните да умре, защото мразиш и мен, и Ричард. Ако допуснеш да ме убият, ти никога повече няма да си добре дошъл сред своя народ.
Приндин пристъпи напред.
— Аз тръгвам, брат ми също. Ние ще ти помогнем!
Чандален я погледна свирепо.
— Няма да дойда, не искам!
Калан се обърна към Пилето, който на свой ред погледна Чандален.
— Калан принадлежи на нашия народ. Ти си най-добрият и най-смелият между нас. Твое задължение е да ни защитаваш. Длъжен си. Ще отидеш с нея. Ще изпълняваш всяко нейно нареждане. Или тръгваш с нея, или се махай и никога повече не се връщай тук. Ако я убият по пътя, също не се връщай! Ако ти я убиеш, ще те намеря и ще те убия, както всеки друг, който се промъква в земите ни с черна боя около очите.
Чандален гледаше сърдито. Той заби копието си в земята.
— Ще тръгна само след като се помолите на духовете да ни пазят по пътя, няма да тръгна без тяхната благословия. Това ще стане утре. Не по-рано.
Всички очи се обърнаха към Калан.
— Аз тръгвам след един час, ти идваш с мен. Разполагаш с един час, за да се подготвиш.
Калан се обърна към къщата на духовете и тръгна бързо, за да събере нещата си. Тя прие с благодарност предложението на Веселан да й помогне.
Осемнадесета глава
Валеше едър, мокър сняг, който от време на време се усилваше и завихряше в бяла пелена. Ричард яздеше зад Сестра Вирна вцепенен и като в сън. Третият кон, вързан с въже за неговия, подтичваше зад тях. Снегът се усили още повече и фигурата на Сестрата пред него се превърна в неясен сиво-бял силует.
Изобщо не му дойде наум да попита къде отиват или да се загърне с пелерината срещу студа и пронизващия вятър. Нямаше значение, вече нищо нямаше значение.
Мислите му се рееха като снежните парцали. Никога не бе обичал в живота си така, както обичаше Калан. Тя се бе превърнала в смисъла на живота му.
И го бе пропъдила надалеч.
Толкова много го болеше, че не можеше да мисли за нищо друго. Не можеше да повярва, че тя се
