— Да съм видял? Та той ме нападна. Смехавците са същества от отвъдния свят. Изпраща ги Безименният. През процепа във воала. За да ме убият.
Усмивката се върна на лицето й.
— Имаш силно развито въображение, Ричард, слушал си прекалено много приказки за деца.
Той се опита да обуздае гнева си.
— Какво искаш да кажеш?
— Смехавците наистина са същества от отвъдния свят, също както и много други зверове. Като преследвачите на сърца например. Но те не са „изпратени“. Те просто бягат. Ние живеем в свят, който се простира между доброто и злото, между светлината и мрака. Създателят не е имал за цел да създаде съвършен свят, без зло. Ние не винаги можем да прозрем причините, поради което прави едно или друго нещо, но Той винаги ги има. Той е съвършен. Може би смехавците са дошли, за да ни покажат тъмната страна на нещата. Не знам. Знам само, че те са зло, което идва понякога. Вече съм виждала това да се случва с хора, притежаващи дарбата. Може би дарбата ги привлича. Може би това е някакво изпитание. Предупреждение за злото, което очаква онзи, който стои далеч от светлината.
— Но… имаше пророчества, които казват, че когато воалът се разкъса, Безименният ще изпрати същества от отвъдния свят.
— Но как е възможно това, Ричард? Нима воалът е бил разкъсван и преди?
— Откъде бих могъл да знам? — Той се замисли за миг. — Но не ми се вярва да е ставало и преди. Ако се е случвало, как са успели да го възстановят? Пък и това не би останало незабелязано. Накъде биеш?
— Ами щом воалът никога не е бил разкъсван, как е възможно смехавците да са се появявали и преди? Откъде можем да знаем кои са те?
Ричард се намръщи на свой ред.
— Може би знаем, че се казват така, защото са били назовани в пророчеството.
— Ти чел ли си го?
— Аз самият не съм, но Калан ми разказа за него.
— И тя го е прочела сама със собствените си очи, така ли?
— Не. Научила го, когато е била малка. — Раздразнението му нарастваше. — От една песен. Песен, на която я научили магьосниците.
— От една песен, значи. — Сестра Вирна не го погледна, но усмивката й стана по-широка. — Ричард, нямам намерение да омаловажавам страховете ти, но нещата, които се повтарят отново и отново, още повече в песните, обикновено могат да се променят. Колкото до пророчествата, ами те са по-трудни за разбиране от коя да е вещица. В Двореца имаме купища пророчества. Като част от твоето обучение може би ще се наложи да работиш с тях. Аз съм изчела всички, с които разполагаме, и мога да ти кажа, че повечето от тях са напълно неразбираеми. Ако не си достатъчно предпазлив, едно пророчество може да ти каже онова, което искаш да чуеш. Или поне ще си мислиш, че ти е казало това. Някои магьосници посвещават целия си живот на изучаването на пророчествата, но въпреки това дори те разбират една мъничка частица от истината, съдържаща се в тях.
— Това е опасност, която не бива да подценяваш с лека ръка.
— Нима мислиш, че е толкова просто да бъде разкъсан воалът? Имай повече вяра, Ричард! Воалът е издигнат от Създателя. Имай вяра в Него.
Известно време Ричард яздеше мълчаливо. Като че ли имаше смисъл в онова, което му говореше Сестра Вирна. Той се почувства така, сякаш цялото му разбиране за света се разклати. Но му беше трудно да се концентрира върху проблема. Калан отново се промъкна в съзнанието му. Нейният гняв и желанието й да го накара да сложи яката като доказателство за любовта му разкъсваха сърцето му. Тя сигурно е била наясно, че по този начин ще го отблъсне от себе си. Предателството болезнено изгаряше гърдите му.
Той отново пришпори коня си и заговори Сестрата.
— Това не е всичко. Не ти казах най-страшното.
Тя му се усмихна майчински.
— Още ли има? Казвай тогава. Може би ще разсея страховете ти!
Ричард пое дълбоко въздух и се опита да заглуши болката си.
— Човекът, когото убих, Мрачният Рал, моят баща… след смъртта си бе изпратен в отвъдния свят. При Па… Безименния. Снощи той избяга от там. Избяга през разкъсания воал. Дойде в нашия свят, за да разкъса докрай воала и да проправи пътя за господаря си.
— И ти си сигурен, че той е бил изпратен от Безименния, така ли? Бил си в отвъдния свят и си го видял да пристига там, бил си при Безименния, така ли?
Още малко и гневът му щеше да избухне с пълна сила. Той се опита да преглътне подигравката в гласа й.
— Говорих с него, когато се върна в нашия свят. Мрачният Рал разговаря с мен. Каза ми, че е тук, за да разкъса докрай воала. Каза, че Пазителят ще завладее всички ни. Един мъртвец дойде обратно в света на живите. Разбираш ли? Единственият начин неговият дух да се озове тук е като премине през воала.
— Ти просто си седеше и този мъртвец дойде при теб и те заприказва, така ли?
Ричард се намръщи, но тя изобщо не го погледна.
— Не. Случи се по време на Съвещанието с духовете на предците на Калните. Исках да разговарям с тях, да се опитам да намеря начин да възстановя воала. Но вместо тях се появи Мрачният Рал.
— Аха — доволно кимна тя. — Разбирам!
— Какво искаш да кажеш!
На лицето на Сестра Вирна се изписа търпение, с каквото разполагаха хората, на които се налагаше да обясняват разни неща на малки деца.
— Дадоха ли ти Калните хора да ядеш или да пиеш някакви свещени отвари, преди да видиш този дух?
— Не!
— Просто си седеше там с тях и започнаха да ти се явяват духове, така ли?
— Е, не беше точно така. Първо имаше пиршество. В продължение на няколко дни. На него старейшините ядат и пият специални неща. Но не и аз. След това ни намазаха с кал и аз, заедно със седмината старейшини, отидохме в къщата на духовете. Седнахме в кръг и те изпяха някакви молитви. После започнаха да си подават една кошница, от която всеки трябваше да извади по една жаба, която трябваше да потърка в гърдите си…
— Жаба значи? — Сестра Вирна го погледна — Червена жаба, нали?
— Да, червена жаба на духа!
Тя гледаше напред усмихната.
— Знам ги. От нея кожата ти изтръпна, нали? И тогава видя духовете?
— Доста опростяваш нещата, но предполагам, че би могло да се каже и така. Какво се опитваш да ми кажеш?
— Пътувал ли си достатъчно из Средната земя? Познаваш ли някои от народите, които я населяват?
— Не, аз съм от Западната земя. Не знам много за народите в Средната земя.
Тя отново кимна на себе си.
— В Средната земя има много народи-неверници, които не знаят за светлината на Създателя. Те боготворят всякакви други неща. Идоли, духове и други подобни. Те са диваци, които спазват обичаи и ритуали, боготворящи тези фетиши. Общото помежду им е едно: използват свещени храни и отвари, които им помагат да „видят“ техните „духове-покровители“. — Тя го погледна, за да е сигурна, че внимава в думите й. — Калните хора явно използват слузта на червената жаба, за да получават виденията, които искат да видят.
— Видения ли?
— Създателят е разпръснал много растения и животни в нашия свят, които могат да бъдат използвани за подобни неща. Силата им действа по невидими пътища. Чай от кора на върба например сваля температурата. Знаем, че е така, но не знаем защо. Има много неща, които, ако изядем, могат да ни разболеят или убият. Създателят ни е дал разум, за да откриваме разликите. Има неща, които ако изядем или, както в случая с червената жаба, втрием в кожата си, ще ни накарат да виждаме неща, които обикновено виждаме само в сънищата си. Диваците, които нямат по-дълбоки познания, смятат, че това,
