неговият начин да им покаже, че не е справедливо да го карат да носи яка, че осъзнава положението си на затворник, че не приема лъжливите им обяснения, че не е такъв. Не можеше да съществува никакво основание за яката и нищо не можеше да го накара да направи компромис с тази истина — нищо, никога.
Той я стрелна с поглед.
— Затворниците не се бръснат. — Тръгна бързо към конете.
— Ричард!
Той я погледна през рамо.
— Седни!
Гласът й беше любезен, но при все това той я погледна гневно, защото заповедта си е заповед. Тя му посочи едно място близо до себе си.
— Седни. Размишлявах над онова, което ми каза снощи. Ти си тук, аз съм тук. Седни и ще започна да те уча как да управляваш дарбата си.
Свари го неподготвен.
— Сега? Тук?
— Да. Ела и седни.
Всъщност не го беше грижа дали ще го научат да владее дарбата си; мразеше магията. Беше го казал само за да разсее напрежението между тях. Преди да седне с подвити крака, както бе седнала тя, той хвърли бърз поглед наоколо.
— Какво трябва да правя?
— Доста неща трябва да научиш, за да можеш да използваш дарбата си. Ще учиш за равновесието на нещата, особено на магията. Трябва да се вслушаш във всичките ни предупреждения и да следваш указанията ни. В използването на магията съществуват опасности. Вероятно вече си научил това, щом си служиш с Меча на истината, нали?
Ричард не й отговори. Тя продължи.
— Да се използва дарбата е още по-опасно. Понякога това води до неочаквани резултати. Катастрофални дори.
— Вече съм използвал дарбата си. Ти самата ми каза, че съм го направил по три различни начина.
Тя се наклони леко напред.
— И нали видя какво се получи. Стигна се до непредвиден резултат. До яката около врата ти.
Изненадан, Ричард я погледна косо.
— Това не беше в резултат на използването на дарбата. Вие вече ме търсехте; нали сама ми го каза. Дори да не бях използвал дарбата, резултатът щеше да е същият.
Сестра Вирна леко поклати глава; задържа погледа си върху очите му.
— Търсим те от години. Но нещо те криеше от нас. Ако не беше използвал дарбата по начините, по които го направи, се съмнявам, че някога изобщо щяхме да те открием. Това, че използва дарбата си, сложи яката около врата ти.
Години. Търсили са го с години. А той през цялото време си е живял мирно и тихо в Западната земя заедно с брат си и баща си, със Зед, а по-късно и сам, като горски водач. Търсили са го, а той е нямал ни най-малка представа. Тази мисъл го накара да потръпне. Сам се беше издал, като бе използвал магията. Мразеше магията.
— Да, съгласен съм, че резултатът е катастрофален за мен. Но защо ти твърдиш подобно нещо? Нали точно това искате?
— Задължени сме да го направим. Ти изложи живота ми на риск. Изложи на риск живота на всички останали, които се опитаха да сложат яката около врата ти. На всички Сестри на светлината. Никога не приемам с лека ръка предупрежденията на магьосниците, дори на неподготвените магьосници. Ти използва дарбата си и благодарение на това те открихме. Но то би могло да доведе до катастрофални последици за всички нас.
Той не изпита удовлетворение от факта, че заплахите му не са останали незабелязани. Не почувства нищо.
— Тогава защо го правиш? — прошепна. — Защо ме караш да нося яката?
— За да ти помогна. Иначе щеше да умреш.
— Ти вече ми помогна. Главоболията ми преминаха. За което ти благодаря. Защо просто не ме оставиш да си вървя?
— Ако яката бъде свалена прекалено бързо, преди да си научил достатъчно за това как да управляваш дарбата си, главоболията ти ще се възобновят. Ти ще умреш.
— Тогава учи ме, за да мога да я сваля.
— Трябва да бъдем много внимателни, когато учим някого как да използва магията. Трябва да се въоръжиш с търпение. Ние сме толкова внимателни, защото знаем много повече от теб за опасностите на магията и не искаме да ти се случи нищо лошо поради невежество. Но засега това още не е толкова голям проблем, ще мине много време, преди да си напреднал толкова, че да можеш да използваш дарбата си и да трябва да мислиш за тези опасности. Ще се наложи още дълго време да се вслушваш в съветите ни. Ти можеш да проявиш търпение, нали?
— Нямам никакво желание да използвам магия; предполагам, че това би могло да мине за търпение.
— Поне засега е достатъчно. Тогава да започваме. — Тя леко се размърда, намествайки краката си. — Във всички нас съществува една сила. Силата на живота. Ние я наричаме Хан.
Ричард се намръщи.
— Вдигни си ръката.
Той го направи.
— Това е силата на живота, дадена ни от Създателя. Тя е затворена в теб. Ти току-що използва Хан. Всеки, който притежава дарбата, може да разпростира силата извън себе си. Такава външна сила се нарича мрежа. Хората с дарба като теб могат да хвърлят мрежи. Чрез тях си в състояние да правиш неща извън тялото си, по-силни от онези, които силата на живота може да прави вътре в него.
— И как става това?
Сестра Вирна взе в ръка едно камъче.
— Ето, мисълта ми използва Хан, за да накара ръката ми да вдигне камъка. Ръката ми не го прави по свое собствено желание, по-скоро мисълта заповядва на силата на живота да използва ръката ми, която изпълнява волята на мисълта. — Тя пусна камъчето на земята и скръсти ръце в скута си. Камъчето се издигна във въздуха и се понесе към дланите й. — Сега направих същото, но излъчвайки жизнена сила извън тялото си. Това е дарбата.
— Можете да правите онова, което правят магьосниците?
— Не всичко. Само някои неща. Така можем да обучаваме как да бъдат използвани. Имаме представа от чувството. Сестрите владеят до известна степен силата на живота и дарбата. Но не могат да се сравнят с един магьосник, който знае как да управлява своя Хан.
— Как успявате да накарате жизнената си сила да излезе извън тялото ви?
— Това не може да ти бъде обяснено, преди да се научиш да разпознаваш силата вътре в себе си, да се научиш да докосваш Хан.
— Защо?
— Защото всеки човек е различен. Всеки човек използва силата по различен начин. Не съществуват двама души на този свят, които да я използват по един и същ начин. Любовта е една от формите на Хан, която се простира извън един човек и отива в друг. Но това е много слаба, мека форма. Макар любовта да е универсална, тя е използвана и усещана различно от всеки. Едни я използват, за да извадят най-доброто от Хан от другия. Други — за да извадят най-доброто от себе си. Трети — за да контролират, да властват над другия. Тя може да лекува или да наранява.
Щом разберем как работи дарбата в теб, как я използваш, вече ще можеш да изпълняваш упражненията, наречени форми. Формите са практически метод, който ще ти помогне да се научиш да контролираш силата, когато тя напусне очертанията на тялото ти. Но засега това не е толкова важно. Най- напред ще трябва да се научиш да усещаш Хан вътре в себе си и чак след това ще можеш да го насочваш
