— Както вече ти казах, онези, които притежават дарбата, биват довеждани в Двореца още като малки. Едно момче беше взело тая книга със себе си. Прочетох я, за да видя дали е подходяща за крехки мозъци и да разбера дали от нея може да се извлече някаква поука. Оказа се една нелепа история за трима души, които не биха имали никакви трудности, ако поне единият от тях беше дарен с малко мозък.
Ричард се усмихна под мустак.
— В такъв случай имената напълно подхождат за „безсловесни твари“.
Сестра Вирна го смъмри навъсено.
— Тази книга няма никаква интелектуална стойност. Всъщност няма каквато и да е стойност. Унищожих я.
Усмивката на Ричард се стопи.
— Баща ми… ами така де, човекът, който ме отгледа като свой син и когото считам за свой баща, Джордж Сайфър, ами той пътуваше често. Веднъж, когато се върна у дома, ми донесе „Приключенията на Бони Дей“ като подарък, че съм се научил да чета. Това беше първата ми книга. Прочетох я много пъти. Тя ми достави удоволствие, караше ме да мисля всеки път, когато я четях. Аз също си мислех, че тримата герои вършат нелепи неща и все се кълнях, че никога няма да повтарям техните грешки. Ти може и да не си открила никаква стойност в нея, но тя ме научи на много неща. На важни неща. Накара ме да мисля. Може би, Сестро Вирна, това е нещо, което ти не би желала да правят твоите ученици?
Ричард се обърна с гръб към нея и се зае да подготвя нещата, за да оседлае конете.
— Моят истински баща, Мрачният Рал, дойде тази есен в къщата ми, за да ме търси. Искаше да разпори корема ми и да гадае по вътрешностите ми — да ме убие. Както уби Джордж Сайфър. — Той й хвърли бърз поглед през рамо. — Както и да е, аз не си бях в къщи. Докато ме е чакал, той беше разкъсал тази книга на парчета и беше разхвърлял страниците из цялата къща. Може би не е искал да се поуча от нея, може би не е искал да мисля самостоятелно.
Сестра Вирна не каза нищо, но той усещаше очите й в гърба си през цялото време, разглобяваше оглавниците и сваляше мундщуците от юздите. Когато бе готов, преметна юздите през рамото си.
Чу зад себе си една гневна въздишка.
— Никога няма да се обърна към един кон по име.
Ричард хвърли трите мундщука с форма на пика на земята, отъпкана от копитата на конете.
— Може би един ден ще се замислиш над мъдростта на тези думи, Сестро Вирна.
Тя мина встрани от него и той я видя с пръст, забит в земята.
— Какво правиш? Защо разглоби оглавниците? Какво правиш с тези мундщуци?
Ричард извади меча си. Характерният му звън изпълни свежия сутрешен въздух. Яростта на магията изведнъж премина през цялото му тяло.
— Унищожавам ги, Сестро!
С гневен крясък Ричард замахна още преди сестрата да е успяла дори да помръдне. Острието изсвистя във въздуха и се стовари върху подредените един до друг мундщуци, превръщайки ги в парчета горещ метал.
Тя се втурна напред, пелерината се развя зад гърба й.
— Какво ти става! Да не си си загубил ума? Тези мундщуци ни трябват, за да управляваме конете!
— От такива остри мундщуци конете ги боли! Не мога да ти позволя да ги използваш!
— Боли ги! Та те са просто едни безмозъчни животни! Животни, които трябва да бъдат контролирани!
— Животни — измърмори той, поклащайки глава. Прибра меча в ножницата. Метна оглавника на главата на Бони и започна да промушва юздата през страничните халки. — Не ти трябва мундщук, за да контролираш един кон. Аз ще те науча. Освен това, ако в устата им няма мундщук, ще могат да се хранят, докато сме на път, няма да се налага да спираме специално и да ги разседлаваме. Това ще ги направи щастливи.
— Но това е опасно! Мундщукът с форма на пика ти осигурява пълен контрол над животно, което има силна глава.
Той повдигна вежда.
— От конете, както при много други неща, Сестро, човек получава онова, което очаква да получи.
— Без мундщук няма как да ги управляваме.
— Глупости. Ако яздиш правилно, можеш да управляваш коня с краката и тялото си. Това, което трябва да направиш, е да научиш коня да ти обръща внимание и да ти вярва.
Тя пристъпи към него и му заповяда да я погледне.
— Това са пълни глупости! Освен това е опасно! Тук е пълно с всякакви опасности. Ако изпаднеш в критична ситуация и конят ти се подплаши, може да те хвърли от седлото. Без мундщук няма да можеш да го удържиш.
Той прекъсна онова, което правеше, и се вгледа в дълбоките й кафяви очи.
— Понякога, Сестро, става обратното на онова, което очакваме. Ако попаднем в критична ситуация и дръпнеш твърде силно юздата с мундщука, може да разкъсаш устата на коня. Направиш ли това, болката, ужасът и гневът могат да избухнат така, че той повече изобщо да не ти се подчинява. Просто няма да те разбере. Ще знае само, че си му причинила болка и че болката става все по-силна с всяко следващо дърпане на юздите. За него ти ще се превърнеш в заплаха. Ще те метне на земята, преди да си успяла да мигнеш. Оттук насетне, ако е само изплашен, той ще побегне. Но може да бъде и по-лошо, може да се е разгневил истински. А един разгневен кон е опасно нещо. Опитвайки се да избегнеш опасността чрез тези мундщуци, ти всъщност само я приближаваш до себе си. — Той се вгледа в изумените й очи. — Ако се случи да минем през град или населено място и намерим откъде да купим обикновена юзда, ще ти позволя да я сложиш на коня си. Но не бих допуснал да използваш мундщук като тези на който и да е кон, докато съм с теб.
Тя пое дълбоко въздух и внимателно го издиша, като скръсти отново ръце.
— Ричард, без мундщук не можем да управляваме конете. Това е простата истина.
Той й се усмихна накриво.
— Разбира се, че ще можем. Ще те науча как става. Най-лошото, което може да се случи без мундщук, е конят да побегне заедно с теб и да ти отнеме известно време, докато го спреш. Но рано или късно ще се научиш да го правиш. Ако продължаваме да използваме тези мундщуци, и ти, и конят, можете да се нараните, дори да бъдете убити. — Той се обърна и почеса Бони по врата. — Първото, което трябва да направиш, е да се сприятелиш с тях. Трябва да накараш коня си да ти повярва, че няма да му причиниш болка и че каквото и да се случи, ти ще се грижиш за него. Ако разбере, че именно ти си най-добрият му приятел, никога няма да допусне да ти се случи нещо лошо. Ще изпълни всяко твое желание. Това се постига съвсем лесно; всичко, което трябва да направиш, е да проявиш малко уважение и нежност, но и да им покажеш, че имаш твърда ръка. А щом ще бъдете приятели, ще трябва да се обръщаш към него по име, за да привличаш вниманието му, когато се наложи. Така ще знае, когато говориш на него. — Той почеса кобилата още по-силно и тя се намести под ръката му. — Нали така, Бони? Доброто ми момиче, нали така? Разбира се, че си доброто ми момиче. — Ричард погледна Сестрата през рамо. — Джесъп обича да го чешат под брадата. Хайде, опитай, покажи му, че искаш да се сприятелите. — Той й се усмихна, без да му е смешно. — Независимо дали ти харесва или не, Сестро, повече мундщуци няма да има. Така че ще трябва да свикнеш с новия начин.
Сестра Вирна го изгледа хладно. Най-накрая отпусна ръцете си и се приближи до жребеца. Постоя пред него известно време, след което протегна ръка и го погали отстрани по главата, а накрая плъзна ръката си под брадата му и го почеса.
— Така, добро момче — каза тя с равен глас.
— Ти може да си мислиш, че конете са безсловесни твари, Сестро Вирна, защото не разбират думите ти, но те усещат интонацията на гласа ти. Ако искаш да ти вярват, поне се преструвай, че си искрена с тях.
Тя отново протегна ръка и потупа коня по врата.
— Ти си безсловесна твар — каза тя с меден глас. — Доволен ли си? — подвикна тя към Ричард през рамо.
— Щом се отнасяш добре с коня, съм доволен. Трябва да спечелиш доверието му. Конете не са толкова глупави, за колкото ги мислиш. Виж го как е застанал, още не ти вярва. Отсега нататък твое задължение ще
