е да се грижиш за Джесъп. Той трябва да се почувства зависим от теб, за да ти се довери. Аз ще се грижа за Бони и Джералдин. Ти сама ще го почистваш и чешеш, след като си го яздила вечер и преди да го яздиш сутрин.
— Аз? Дума да не става! Тук аз съм главната. Ти и бездруго добре се оправяш и с трите коня.
— Не е въпросът в това кой е главният. Докато чешеш коня си, ти изграждаш и връзка между двама ви. Така по-бързо ще се сприятелите. Вече ти е ясно, че мундщуци няма да има, така че нямаш избор, ще трябва да се научиш по моя начин. Длъжен съм да те науча, за собствената ти сигурност. — Той търпеливо й показа какво да направи. — Прекарай юздата оттук и я пъхни в тези халки, ето така.
Докато тя се мъчеше да направи, каквото й бе казал, Ричард наряза остатъка от кората на пъпеша на малки парченца.
— Дай му ги. Обърни се към него по име, покажи му, че го харесваш. Няма значение какво му говориш, важното е по тона ти той да разбере, че е важен за теб. Ако това ти помага, представи си, че е някое от малките момченца, които обучаваш.
Тя го погледна през рамо, след това отново се обърна към коня. Започна да му говори, но толкова тихо, че Ричард не можеше да различи думите й. Но успя да долови нежните нотки в гласа й. Когато тя приключи, той й подаде парченце кора.
— Конете обичат кора от пъпеш. Дай му го, кажи му, че той е твоето добро момче. Целта е да промениш усещането му към юздата. Да му покажеш, че този път ще му е приятно, а няма да го боли, както досега.
— Ще му е приятно — повтори тя с глух глас.
— Точно така. Няма нужда да му показваш, че можеш да му причиниш болка и да направиш с него каквото искаш. Това не помага. Просто бъди мила. Въпросът е да го предразположиш с добро чувство и разбиране, дори да не си съвсем искрена. Но в никакъв случай не бива да използваш сила. — Усмивката на Ричард внезапно изчезна, чертите му се изостриха. Приближи се към нея, а тя вдигна очи и го погледна. — Знам, че можеш да го направиш, Сестро Вирна; явно си доста добра в това. Просто се отнасяй към него, както се отнасяш към мен.
Лицето й стана непроницаемо.
— Аз съм се заклела в живота си, че ще те заведа в Двореца на пророците. Но когато те видят, се опасявам, че ще ме обесят, задето съм изпълнила дълга си.
Тя се обърна и подаде парченцето кора на коня, почеса го по врата и го потупа майчински.
— Ето това се казва добър приятел! Добро момче. Харесва ли ти, Джесъп? Браво, момчето ми! — Гласът й беше изпълнен с нежност и топлота.
На коня това явно му хареса. Ричард знаеше, че не е искрена. Не й се доверяваше и се стремеше да го показва непрекъснато. Запита се дали отношението й към него ще се промени сега, след като разбра, че той не й вярва.
Калан му беше казала, че Сестра Вирна е вълшебница. Той нямаше представа на какво е способна, но бе почувствал мрежата, с която го омота в къщата на духовете. Би могла без никакъв проблем да си запали сама огън предишната нощ, вместо да го кара той да го направи. Имаше силното усещане, че би могла да го пречупи моментално със своя Хан, ако реши.
Тя просто се опитваше да го обучи. Както се обучава кон. Или „твар“, както тя би казала. Съмняваше се, че изпитва към него повече уважение, отколкото към конете си. Вместо с мундщук тя го управляваше с Рада’Хан, а това беше много по-лошо. Но когато му дойде времето, той ще свали яката. Дори и Калан да не го иска, дори да го отпрати, той пак ще махне тази проклета яка.
Докато Сестра Вирна се сприятеляваше с Джесъп, Ричард започна да оседлава.
— Колко път има до Двореца на пророците?
— Много. Все на югоизток. Дълъг и труден път.
— Чудесно, значи ще имаме достатъчно време, за да те науча как да управляваш Джесъп без мундщук. Няма да е толкова трудно, колкото си мислиш. Той ще се подчинява на Бони и ще я следва навсякъде. Бони е водачът.
— Не е вярно. Водачът е жребецът.
Ричард метна седлото върху гърба на Бони.
— Кобилата винаги е водач в стадото. Майката учи и защитава жребчетата, нейното влияние се разпростира върху целия живот на коня. Кобилите могат да пропъдят нежеланите жребци. Един жребец може да прогони хищниците далече от малките си, но кобилата ще ги преследва, докато ги убие. Жребецът винаги се подчинява на авторитета на кобилата-водач. Бони е водачът в случая. Джесъп и Джералдин ще я следват навсякъде и ще правят това, което прави тя, така че аз ще яздя нея. Само ме следвай и няма да имаш никакви проблеми.
Тя се метна на седлото.
— Гредата на централната зала. Тя е най-висока от всички. Всеки ще може да я види.
— Какво си мърмориш?
Тя го погледна сериозно.
— Гредата в централната зала. Вероятно именно на нея ще ме обесят.
Ричард също се метна на седлото.
— Изборът е твой, Сестро. Ако не желаеш, можеш да не ме водиш в Двореца.
Тя въздъхна.
— Напротив, ще те заведа. — Погледна го с най-нежния си и състрадателен поглед. Ричард си помисли, че този път погледът й е доста по-убедителен, макар и малко напрегнат. — Ричард, искам само да ти помогна. Искам да ти бъда приятел. Мисля, че точно в момента наистина се нуждаеш от приятел. Наистина.
Ричард се наежи.
— Много мило предложение, Сестро Вирна. Но ще трябва да откажа. Струва ми се, че прекалено бързо вадиш нож от ръкава си и го забиваш в гърба на приятелите си. Никак ли не те тревожи мисълта, Сестро Вирна, че отне живота на Сестра Елизабет — твоя приятелка и духовна сестра? Изглежда не. Отказвам да ти предложа приятелството си, Сестро. И гърба си. Щом толкова искаш да ми бъдеш приятел, ще те посъветвам добре да обмислиш решението си, преди да съм поискал от теб да ми докажеш верността си. Щом настъпи моментът, ще имаш един-единствен шанс да го направиш. Тук няма място за нюанси. Има единствено приятели и врагове. Приятелите не държат приятелите си с яки на врата като затворници. Имам намерение да се освободя от тази яка. И когато реша, че е настъпил моментът, всеки приятел би ми помогнал. Този, който се опита да ме спре, значи не ми е приятел; той ще бъде просто мъртъв враг.
Сестра Вирна поклати глава и пришпори Джесъп.
— Гредата в централната зала. Вече съм напълно сигурна.
Двадесета глава
Сърцето й биеше лудешки. Опита се да успокои дишането си. Пъхна се зад дебелия дънер на един стар бор и се притисна към грапавата му кора. Ако Сестрите разберяха, че ги следи…
Тъмният влажен въздух пълнеше дробовете й на пресекулки. Устните беззвучно шепнеха молитви към Създателя за закрила. С очи, големи колкото златни монети, тя се взираше в тъмнината и преглъщаше с пресъхнало гърло.
Изведнъж близо до нея припълзя тъмна сянка. Видя я, когато надникна зад дървото. Потисна желанието си да изкрещи и да избяга, приготви се за отбрана. Протегна се към сладката вътрешна светлина; прегърна своя Хан.
Сянката се промъкна по-близо с колебливи и търсещи движения. Още една стъпка, само още една и тя щеше да й се нахвърли. Трябваше да се отърве от нея още с първия удар, за да е сигурна, че няма да се вдигне тревога. Трябваше да действа светкавично, щеше да й се наложи да хвърли няколко различни мрежи едновременно. Но ако бъде достатъчно бърза, няма да се чуе нито гък. И тогава ще знае със сигурност кой е. Задържа дъха си.
Тъмната фигура най-сетне направи още една стъпка. Извръщайки се иззад дървото, тя хвърли мрежите. Въздушни въжета, здрави колкото корабни, се увиха около нещото. Устата се отвори, но тя блъсна вътре
