към каквото си поискаш извън тялото си.
Когато се научиш да докосваш Хан, ще трябва да определим какво можеш да правиш с него. Всеки магьосник е различен и използва Хан по различен начин. Някои го използват единствено чрез мисълта си, като например магьосниците, които изучават пророчествата. Да използват своя Хан за разгадаване на пророчествата е най-доброто, което могат да направят, за да употребят пълноценно дарбата си. Това е техният неповторим талант. Други могат да използват своя Хан единствено за създаването на прекрасни, вдъхновени предмети. Трети могат да използват своя Хан за създаването на магически неща. Техният неповторим талант се състои именно в това, по този начин те изразяват своя Хан. Четвърти са способни да използват мислите си, за да въздействат върху света около себе си. Това направих, повдигайки камъка. Има такива, които могат да правят други неща със своя Хан. Има и такива, които правят от всичко по малко.
Тя отново се намръщи.
— Във всичко това истината е от най-голямо значение, Ричард. Трябва да си напълно искрен, когато ни казваш как чувстваш Хан в себе си. Всяка лъжа би предизвикала много трудности. — Тя се отпусна малко. — Но най-напред, преди да се опитваме да разберем какъв вид магьосник си ти, ще трябва да се научиш да призоваваш своя Хан.
— Казах ти вече: не желая да бъда магьосник. Искам само да се науча да контролирам дарбата си, за да мога да спра главоболията си и да сваля яката. Нали каза, че не било нужно да ставам магьосник.
— Да бъдеш магьосник, означава да контролираш Хан чрез дарбата си. Научиш ли се да го правиш, вече си магьосник. Това е самата същност на един магьосник. Но „магьосник“ е само дума. Не трябва да се страхуваш от една дума. Ако избереш да не използваш дарбата си, това си е твоя работа. Никой не може да те принуди да го правиш. Но така или иначе, с това няма да престанеш да бъдеш магьосник.
— Научи ме на онова, което ми е необходимо да знам, но магьосник няма да стана.
— Това не е нещо лошо, Ричард. Това означава просто да се научиш да познаваш себе си, да познаваш възможностите си, талантите си.
Ричард въздъхна.
— Чудесно. И как да я контролирам?
— Обучението за това, как да се контролира дарбата, е дълъг процес, който се овладява стъпка по стъпка. Не мога да ти го обясня наведнъж, защото няма да можеш да разбереш стъпките, които ти предстоят. Преди да можеш да преминеш към всяка следваща стъпка, трябва да си усъвършенствал предишната. Преди да ти покажем как да изведеш своя Хан извън себе си, трябва да се научиш да го разпознаваш, след това да можеш да го докосваш, да се сливаш с него вътре в себе си. Трябва да знаеш какво представлява той. Да можеш да го почувстваш. Да можеш да посягаш към него, да го докосваш по собствено желание. Разбираш какво ти говоря, нали?
Ричард кимна.
— Известна част, предполагам. И значи какво представлява той? Как да го разпозная? Какво означава да го докосвам, да го познавам?
Погледът на Сестра Вирна сякаш потъна някъде, разми се.
— Ти сам ще разбереш — прошепна тя. — То е като да видиш светлината, дадена ни от Създателя. Почти като да се слееш с Него.
Ричард наблюдаваше отнесения й поглед. Изглеждаше му опиянена от онова, което вижда вътре в себе си.
— И как да го открия? — попита той накрая.
Очите й намериха неговите.
— Трябва да го потърсиш вътре в себе си.
— Как?
— Просто си седиш и претърсваш всичко вътре в себе си. Отстраняваш всички други мисли и търсиш тишината и спокойствието. Отначало е добре да си със затворени очи, да дишаш бавно, равномерно, да се оставиш да намериш спокойствието на нищото. В началото помага, ако се концентрираш върху едно- единствено нещо, за да изключиш всички останали мисли, които биха могли да те разсеят.
— Едно-единствено нещо ли? Какво например?
Тя сви рамене.
— Каквото искаш. Това е просто средство, което ще ти помогне да стигнеш до края, но не края на самото нещо. Всички са различни. Едни използват някаква дума, която повтарят, докато съумеят да изключат от съзнанието си всичко останало. Други използват мисления образ на някакъв обикновен предмет, който им помага да се концентрират. Постепенно, след като се научиш да разпознаваш силата, да я докосваш, да се сливаш с нея, няма да ти е необходимо да се концентрираш върху нещо. Тогава вече ще познаваш природата на Хан и ще можеш да посягаш направо към него. Той ще се превърне във твоя втора природа. Знам, че всичко това ти звучи доста странно и объркано, но с времето ще разбереш, че е толкова лесно, колкото да извикаш магията на меча си.
Ричард изпита неприятното чувство, че знае за какво говори тя. Струваше му се, че не разбира всичко, думите му звучаха странно. Но те описваха нещо, което по някакъв начин му беше познато.
— Значи искаш просто да си седя, да затворя очи и да потърся в тишината вътре в себе си?
Тя кимна.
— Да. — Сестра Вирна се загърна по-плътно в тежката си кафява пелерина. — Можеш да започваш.
Ричард си пое дълбоко въздух.
— Добре!
Затвори очи. Мислите сякаш се щураха едновременно във всички посоки. Опита се да въдвори ред сред тях. Опита се да се концентрира върху дума или мислен образ. Името на Калан моментално се появи пред него. Остави го да се носи из съзнанието му. Калан. Идеята не му се стори добра. Той мразеше магията и не искаше да свързва Калан с нещо, което мрази. Освен това мисълта за нея му причиняваше болка — болката от това да я обича достатъчно, за да й даде всичко, което тя поиска от него, дори да я освободи от себе си.
Опита се да мисли за нещо обикновено — дума или предмет, но нищо не успя да задържи вниманието му. Успокои съзнанието и отпусна дишането си. Потърси спокойствието в себе си, сърцевината на тишината по начина, който винаги бе използвал, когато му се налагаше да реши някакъв проблем. В настъпилата тишина се опита да измисли образ, който би могъл да използва. Той изникна в съзнанието му почти без да го е търсил.
Мечът на истината.
Той и бездруго си беше магически. Беше просто един образ. И очевидно пасваше на изискванията. Речено — сторено. Нека бъде Мечът на истината.
Ричард си го представи как плува в едно безкрайно черно море. Плъзна поглед по всички негови детайли, които толкова добре познаваше: лъщящото острие, ножницата, страховитите, извити надолу предпазители над дръжката, самата дръжка, обвита в изящни сребърни нишки, в която бе вплетена думата „Истина“.
Докато си го представяше така, фиксирайки го в съзнанието си, носещ се в безкрайното черно море, нещо му се противопостави. Нещо, идващо откъм черния фон, не откъм меча. В края на черното се появи бяла ивица, която оформи квадрат. Ричард си спомни нещо, което знаеше отпреди.
Беше едно от указанията в Книгата на преброените сенки — книгата, която беше научил наизуст като малък.
„Изчисти съзнанието си от всички мисли и на тяхно място постави не нещо друго, а образа на бялото, в което е врязан черният квадрат.“
Това беше част от указанията за това как да се махне обвивката на кутиите на Орден и как да се използва магията на книгата. Ричард бе използвал тази магия, за да покаже на Мрачния Рал как да премахне обвивката на една от кутиите, за да му докаже, че наистина знае книгата наизуст. Но защо ли това се появи в съзнанието му точно сега? Сигурно е само случаен спомен, който се опитва да изплува на повърхността, реши Ричард.
Този фон беше съвсем подходящ, за да постави върху него меча. Та нали в крайна сметка се опитва да използва магия. Щом съзнанието му имаше желание да го направи, за него бе без значение; той трябваше
