благодарение на този номер проникнахме в лагера. Бях чул, че държат деца като заложници. — Посочи Рикка и Сестра Тахира. — Те също тръгват с нас; ще бъдат Сестрите, които отговарят за пленниците освен нас, гвардейците.
— Искаш ли първо да свалим яката от врата ти? — обърна се Рикка към Зед.
— Сега няма време за това. Да тръгваме.
— Чакай! — Ейди го сграбчи за ръката.
— Какво има?
— Чуй ме, старче. Околните палатки бъдат пълни със семейства и деца. Всички те ще умрат. Вие вървете. Доберете се до Кулата. Аз бъда измъкна невинните хора оттук.
Планът и не се хареса на Зед, но той знаеше, че да спориш с Ейди е безсмислено, пък и нямаше време.
— Тогава се разделяме на две — отсече капитан Зимер. — Аз и хората ми, в ролята си на стражи, ще измъкнем мъжете, жените и децата и ще се върнем при армията ни заедно с Ейди.
Рикка кимна.
— Предай на Вирна, че отивам да помогна на Зед да си върнем Кулата. Закрилата на една Морещица няма да му е излишна.
Огледаха се, за да видят дали всички са съгласни. Никой не възрази. Изглежда най-накрая стигнаха до споразумение.
— Решено — каза Зед. Прегърна Ейди и я целуна по бузата. — Пази се! И кажи на Вирна, че ще си върна Кулата. Ти и помагай да опазите проходите.
Ейди кимна в отговор.
— Ти също се пази. И слушай Чейс — той бъде добър човек, щом бил толкоз път, за да спаси теб.
Зед се усмихна, но в следващия миг ахна с глас, щом Чейс го сграбчи за робата и го дръпна навън.
— Слънцето ще залезе всеки миг, трябва да се махаме. И не забравяй, че си пленник.
— Тая роля я владея добре — измърмори недоволно Зед, докато го влачеха като чувал с картофи. Усмихна се на Ейди, която пътьом го изпращаше с поглед. Тя му прати една последна усмивка в отговор и изчезна.
— Чакайте! — извика Зед. Бързо се протегна към една от каруците и извади предмет, който явно бе решил, че не бива да бъде унищожен. Пъхна го в джоба си. — Готово, да тръгваме.
В целия лагер цареше хаос. Елитни гвардейци в пълна бойна готовност и с извадени оръжия тичаха към шатрите на командния състав. Други бягаха към обръча от барикади. Тръби свиреха тревога и раздаваха всевъзможни кодирани заповеди. Зед очакваше всеки миг да ги спрат, за да бъдат отведени за разпит.
Вместо да позволи това да се случи, Чейс се протегна и дръпна един забързан войник.
— Какво чакаш? Моментално ми осигури защита за тези пленници, докато ги заведа на сигурно място! Императорът ще ни откъсне главите, ако ги изпуснем!
Войникът набързо събра няколко човека и обгради Рикка, Сестра Тахира, Чейс, Рейчъл и Зед. Рейчъл убедително пищеше от страх. За още по-голяма достоверност Чейс сегиз-тогиз я разтърсваше и и крясваше да млъкне.
Зед хвърли поглед назад към слънцето, което вече докосваше хоризонта. Изръмжа на Рикка, която вървеше пред него, да ускори крачка.
Намръщените войници на барикадите ги огледаха внимателно и отвориха обръча си, за да ги пуснат. Задачата им беше да спират всеки, който иска да проникне в централната част на лагера, така че за момент се объркаха, като видяха голяма група от техните, заедно с пленници, да се отправя навън. Един се осмели да пристъпи напред и да попита какво става.
Чейс препречи пътя му с ръка.
— Идиот! Махни се от пътя ни! Заповед на императора!
Онзи се намръщи още повече и изпрати с поглед процесията, която се изниза покрай него. Докато се колебаеше какво да направи, те бяха вече отминали и заминали и потънаха в периферията на лагера. След броени мигове вече бяха далеч от централната част с императорските шатри.
Забелязали Рикка, която вървеше най-отпред, някои от редовите войници понечиха да препречат пътя им. Красива жена в тази част на лагера направо си търсеше белята. Насърчени от хаоса сред командването, войниците явно бяха решили да се възползват от случая. Рикка и Чейс продължаваха да поддържат бързото темпо. Войниците, неприлично ухилени, се опитваха да ги спрат. Един, на когото липсваха два предни зъба, пристъпи пред другарите си. Закачил палец в колана си, вдигна другата си ръка.
— Я чакайте! Надявам се, че дамите няма да откажат да ни погостуват.
Както си вървеше, Рейчъл бръкна под рокличката си и издърпа единия нож. Светкавично, без дори да се обърне, го метна назад през рамо. Чейс го улови във въздуха и с плавно движение, без да спира, го запрати срещу беззъбия. С тъп звук ножът се заби до дръжката в челото му.
Докато онзи се олюляваше, Рейчъл направи същото и с втория нож, мятайки го през рамо. Чейс улови и него и не се поколеба да го използва по предназначение. Когато и втори войник се свлече безжизнен на земята, останалите отстъпиха и забързаната групичка се вряза сред тях. Кървавите разпри не бяха рядкост в Императорския орден.
Макар да виждаха, че имат насреща си елитни гвардейци, войниците, окрилени от численото си превъзходство, нямаха намерение да изпуснат възможността да се възползват от красивата жена, попаднала сред тях. Затегнаха обръча си около групичката.
Зед хвърли бърз поглед назад.
— Сега! Всички долу!
Рикка, Чейс, Рейчъл и самият Зед се хвърлиха по очи в пръстта.
Всички наоколо замръзнаха в изненада. Войниците, които ги съпровождаха, извадили оръжия в очакване на предстоящия бой, също спряха и се заоглеждаха объркани.
Сестра Тахира използва възможността и извика:
— Помощ! Тези хора са…
Всичко избухна в ослепителна бяла светлина.
Миг по-късно земята се разлюля от гръмовен тътен. С оглушителен рев изригна стена от отломки.
Във въздуха се разхвърчаха тела. Някои бяха посечени от летящи предмети. Елитните гвардейци, които ги ескортираха, бяха отнесени от ударната вълна.
Сестра Тахира бе застанала с лице към мълнията. Насреща и с шеметна скорост се носеше колело от каруца, което я блъсна в гърдите, разсичайки я на две. Окървавеното колело продължи напред, без дори да забави скоростта си. Раздробеното тяло на сестрата се разпиля в пръстта, размесено с останките от още безчет трупове.
На фона на заглъхващия грохот се разнесоха предсмъртните викове на тежко ранени хора, осветени от последните лъчи на залязващото слънце.
Зед силно се надяваше, че Ейди е успяла да избяга.
Чейс го дръпна за робата и го вдигна на крака, а с другата си ръка грабна Рейчъл. Рикка хвана стария магьосник за другото рамо и го повлече напред. Подкрепян от двамата си спасители, Зед потъна в касапницата отпред.
Рейчъл зарови лице в рамото на Чейс.
Зед тъкмо се канеше да сгълчи здравеняка, че е научил едно момиченце да върти ножове, когато си спомни, че той лично бе наредил на граничния надзирател да предаде на малката всичките си умения.
Рейчъл му беше слабост. Зед искаше да бъде подготвена за всичко, което може да и поднесе животът.
— Трябваше да ме оставиш да накарам Сестрата да свали тази яка от врата ти, докато все още имахме възможност — подвикна му Рикка тичешком.
— Ако се бяхме помотали още малко, сега щяхме да сме в центъра на експлозията — отговори Зед.
— Така си е — съгласи се Рикка.
Забавиха ход, за да си поемат дъх. Навсякъде около тях тичаха хора. Сред настаналото объркване и хаос никой не обърна внимание, че тези четиримата всъщност бягат. Докато забързано си проправяха път през огромния лагер на Императорския орден, Зед прегърна Рикка през рамо и я притегли към себе си.
— Благодаря ти, че дойде да ми спасиш живота.
