избягал, се радвам, че онази твърдоглава жена не ме е послушала.
— И капитан Зимер бъде тръгнал обратно.
— Капитан Зимер!
— Да, той и негови хора също бъдат решили да ни спасяват. Бъдат тръгнали заедно с нас насам, но те бъдат невидими в нощта, както умеят. — Ейди махна с ръка към околните дървета. — Сигурно бъдат някъде тук, каруцата бъде под тяхната закрила през целия път. Капитанът бъде искал да се погрижи врагът да не ни спре и плени отново. Бъде загрижен за нашата безопасност.
Капитанът и отрядът му си имаха цяла система от тайни сигнали, благодарение на които преминаваха прохода, без да бъдат нападнати погрешка от собствените си хора или от Сестрите. Действията на капитан Зимер и отряда му в повечето случаи бяха извън подчинението на генералното командване. Калан го бе замислила така, за да могат да изпълняват специални задачи по собствено усмотрение. Понякога това водеше до непредвидени последствия, но като цяло тези мъже надхвърлиха и най-смелите очаквания на всички.
— Зед заръча бъда от помощ на тези люде да избягат. — Ейди погледна Вирна многозначително. — Но бъдат още много, на които не успяхме да помогнем.
Вирна погледна хората, сгушени в каруцата.
— Мога само да си представя какво причинява Джаганг на хора като тях.
— Не — каза Ейди. — Едва ли бъдеш могла.
Вирна прехвърли разговора към още по-болезнена тема.
— Джаганг успя ли да намери нещо в Кулата, което да използва срещу нас?
— Не бъде. Зед бъде задействал магия, която унищожи всичко плячкосано. Сърцето на лагера им бъде взривено.
— Имаш предвид магия като онази в Ейдиндрил, дето погуби хиляди врагове?
— Не чак такава, но достатъчно силна, за да бъде голямо разрушение и убие важни хора — сред тях бъдат дори някои от Сестрите на Джаганг, струва ми се.
Доскоро Вирна не би повярвала, че ще дойде ден, когато ще посрещне с радост новината за смъртта на някоя Сестра на светлината. Тези жени бяха под абсолютния контрол на пътешественика по сънищата. До такава степен, че дори когато имаха възможност да се освободят, бяха толкова уплашени, че не посмяха да се доверят на спасителите си. Бяха избрали да останат робини на Джаганг.
На Вирна внезапно и хрумна нещо и тя сграбчи Ейди за робата.
— Възможно ли е магията на Зед да е погубила и Джаганг?
Ейди отвърна очи назад към прохода Добин и лагера на Императорския орден.
— Де да те бъда зарадвала, Прелате, но тъкмо преди да бягаме насам, капитан Зимер ми каза, че докато бъдат спасявали нас, в сърцето на лагера бъде промъкнал се похитител.
— Похитител ли? Какъв похитител? Откъде се е взел?
— Никой от нас не бъда наясно. Май бъде някой от Стария свят. Явно бъде решил твърдо да докопа Джаганг и да го убие. Бъде стигнал някак си до вътрешните барикади и убил няколко човека, за да бъде облечен в униформа на елитен гвардеец и да стигне до Джаганг. Стражите някак си бъдат разбрали, че не е техен човек. Бъдат го насекли на парчета, преди да успее да се приближи до императора. Джаганг бъде напуснал района, докато хората му проверят защитата и бъдат сигурни, че други похитители не бъдат. Много Сестри бъдат заети с проверяването на охраната. Тогава точно Зед бъде задействал залезното заклинание. Не бъдем знаели, че Джаганг го няма, но все едно. Зед бъде длъжен да използва магията, когато бъде могъл. Заклинанието бъде задействано от залеза.
Вирна кимна. За миг се беше надявала…
— Все пак важното е, че вие със Зед успяхте да избягате. Да благодарим на Създателя.
— Толкова много хора едновременно бъдат дошли да ни спасят — повдигна вежди Ейди. — Но Създателя сред тях май не си спомням да съм видяла.
Топлият ветрец разроши къдриците на Вирна.
— Така е, но знаеш какво имам предвид.
Щурчетата в гората продължаваха монотонната си свирня. Животът изглеждаше малко по-приветлив, а положението им не чак толкова безнадеждно.
— Надявам се Създателят да помогне поне на Зед и Рикка да си върнат Кулата — въздъхна Вирна.
— Зед не бъде нужда от неговата помощ — отвърна Ейди. — С него бъде един човек, също дошъл да ни избави. Чейс бъде стар приятел на нас със Зед и на Ричард. Той бъде накара онези в Кулата да се молят за закрилата на Създателя.
— Тогава ни остава само да чакаме деня, в който ще си върнем Кулата и Джаганг ще изгуби всяка надежда да получи помощ в превземането на проходите към Д’Хара.
Вирна махна с ръка на четирите семейства в каруцата да се приближат.
— Добре дошли в Д’Хара — приветства ги тя. — При нас ще бъдете в безопасност.
— Благодаря ви, че ни помогнахте да се измъкнем — каза един от мъжете, като сведе глава пред Ейди. — Толкова ме е срам, че си мислех за вас толкова ужасни неща.
Ейди се усмихна вътрешно и го стисна за рамото с тънките си пръсти.
— Така е. Но не бъде ви виня затова. Момиченцето, което беше донесло съобщението от Джаганг предния път, задърпа Вирна за полите на дрехата.
— Това са мама и татко. Казах им колко бяхте добра с мен.
Вирна клекна и прегърна детето.
— Добре дошла отново, миличка. Добре дошла отново.
Петдесет и пета глава
С ВСЯКА ЕФИРНА ВЪЗДИШКА НА ВЯТЪРА сред клоните под зеления балдахин на дърветата падаха тънки лентички сребриста лунна светлина, които се стрелваха в мрака като бродещи призраци. Калан се огледа, напрегнала очи да различи тъмните силуети на дърветата и да види дали между тях няма нещо, което не би трябвало да е там. Не се чуваше свирня на щурчета, през шубраците не пробягваха дребни животинки, нощната песен на присмехулника бе секнала. Калан се взираше в тъмното, докато внимателно подбираше пътя си по мъхавата земя, за да избегне било то дупки и пукнатини из каменистите участъци, било локвички застояла вода в падинките.
Пред нея Ричард се плъзгаше през гората като сянка. На моменти сякаш съвсем изчезваше и Калан се стряскаше, че са го изгубили. Беше забранил всякакви разговори и изрично бе предупредил всички да се движат колкото могат по-тихо, но никой не успяваше да се придвижва през шубрака толкова безшумно като него.
Поради някаква причина нервите му бяха опънати като тетивата на лъка му. Усещаше, че нещо не е наред, но не знаеше какво точно. Бе красива лунна нощ сред гората, но настроението на Ричард, наред с тягостно надвисналата тишина, изпълваше всички със зловещо предчувствие.
Добре поне че небето се бе прояснило. Дъждовете от предишните дни бяха превърнали пътуването им в истински ад. Дори времето да беше меко, постоянната влага сякаш засилваше студа. И дума не можеше да става да спират за нощувка. Докато не намереха и последното шишенце с противоотрова, нямаха право на почивка.
Дозата, която изпи в Северин, подобри малко състоянието му и забави процеса, но след временното подобрение наближаваше поредната криза. От притеснение Калан съвсем изгуби апетит.
С тях бяха тръгнали над два пъти повече хора от първата им дружина, а по други маршрути към Глогинград се придвижваха още няколко пъти по толкова техни съмишленици, разделени на няколко отряда. Целта на последните бе да ликвидират по-малобройни части на Императорския орден, установили се в селищата покрай пътя. Дружината на Ричард бързаше да стигне до Глогинград възможно най-скоро, избягвайки старателно всяка среща с врага, за да изненадат Николас, преди той изобщо да е разбрал накъде са се отправили. Промъквайки се тайно, щяха да имат най-големи шансове да се доберат до последната доза противоотрова.
А щом я намереха, възнамеряваха да се присъединят към останалите и да нападнат заедно. Според Калан, ако можеха първо да се отърват от Николас, щеше да е много по-лесно и по-малко опасно да разбият
