— Толкова се радваме, че се върнахте.
Оуен огледа улицата в двете посоки. Докато той се обръщаше, Капан забеляза на лунната светлина, че по лицето му се стичат сълзи.
— Появи се проблем, Майко Изповедник — подхвана Том.
— Майко Изповедник, не съм… — разпери ръце Оуен.
Калан го сграбчи за дрехата с две ръце.
— Какво има? Намерихте противоотровата, нали? Кажи ми, че я носите!
— Не — Оуен преглътна сълзите си и извади сгънато парче хартия. — Вместо шишенцето с противоотровата в скривалището намерих това.
Калан го дръпна от ръцете му. С треперещи пръсти разгъна хартията. Обърна се към светлината и зачете отблизо написаното.
„Противоотровата е у мен. В моите ръце е и съдбата на народа на Бандакар. Мога с един замах да ги унищожа до крак, както мога да унищожа и Ричард Рал. Готов съм да разменя противоотровата и живота на всички бандакарци срещу Майката Изповедник. Предайте ми Майката Изповедник на мост над реката, която се намира на изток от вас. Ако след час Майката Изповедник не бъде при мен, ще излея противоотровата в реката и ще се погрижа всички жители на този град да са мъртви.
С разтуптяно до пръсване сърце Калан се обърна и тръгна на изток.
Том я сграбчи за ръката и я дръпна обратно.
— Знам какво пише вътре, Майко Изповедник.
— Значи си наясно, че нямам избор — отвърна Калан, цяла разтреперана.
— Какво пише? — препречи и пътя Дженсън.
— Николас иска замяна — мен срещу противоотровата.
— Моля? — Дженсън спря Калан с ръце върху раменете и.
— Така пише в писмото. Николас иска мен срещу живота на всички хора в Бандакарската империя, плюс жизненоважната за Ричард противоотрова.
— Срещу живота на всички хора…, но как би могъл за изпълни такава заплаха?
— Николас е магьосник. Човек като него разполага с какви ли не смъртоносни хватки. Най-малкото може да използва магьоснически огън и да подпали целия град.
— Но магията му не може да засегне местните хора — те са също като мен, родени са без нито искрица от дарбата.
— Ако използва магьоснически огън, за да подпали една сграда, също както ние действахме със заспалите войници в града на Оуен, за хората вътре няма да има значение по какъв начин е лумнал огънят. Веднъж запален, пожарът си е пожар — пагубен за всички вътре. Ако не с огън, Николас разполага с военна сила. Може във всеки един момент да нареди да започнат да избиват хората. За нула време биха могли да обезглавят хиляди души. Дори не мога да си представя на какво друго е способен, но щом е сложил писмото в скривалището на противоотровата, значи не блъфира.
Калан заобиколи Дженсън и тръгна. Трепереше неконтролируемо. Опита се да овладее лудия ритъм на сърцето си, но и това бе напразно. Ричард трябваше да получи противоотровата. Само това имаше значение. Закрачи бързо нагоре по улицата, впила поглед в тъмнината пред себе си.
Том и Дженсън я настигнаха и закрачиха от двете и страни.
— Чакай, Майко Изповедник, нека го обмислим.
— Вече обмислих.
— Можем да организираме засада около моста и да вземем лекарството със сила.
Калан не спираше.
— От магьосник? Изключено. Освен това, ако Николас види, че се приближаваме с много хора, сигурно няма да се поколебае да излее противоотровата в реката. И после какво? Не, ще направим каквото иска. Трябва да се доберем до лекарството и да го измъкнем непокътнато от ръцете му.
— А какво ни гарантира, че след като отидете при него, Николас пак няма да излее противоотровата в реката? — попита Том.
— Ще трябва да направим размяната така, че със сигурност да получим лекарството. Няма да разчитаме на неговата добра воля и честност. Оуен и Дженсън са родени без дарбата. Срещу тях той е безсилен. С тяхна помощ ще организираме размяната по най-сигурния начин.
Дженсън се наведе към нея, като отметна косата от лицето си.
— Не можеш да го направиш, Калан. Не бива. Моля те, Ричард ще полудее. Всички ще се побъркаме. Моля те, заради него — не го прави.
— По-добре луд, отколкото мъртъв.
— Но това е самоубийство! — по лицето на Дженсън се стичаха сълзи.
Калан огледа сградите и улиците, за да се увери, че не ги причакват в засада войници.
— Да се надяваме, че и Николас мисли същото.
— Не го прави, Майко Изповедник — умоляваше я Оуен. — Господарят Рал ни научи, че не бива да се постъпва така. Не можем да се пазарим с човек като Николас. Грешно е да се опитваме да умилостивяваме злото.
— Нямам никакво намерение да умилостивявам Николас.
— Какво имаш предвид? — попита Дженсън, изтривайки сълзите си.
— Кой е най-сигурният начин да отървем този град от Императорския орден, а и цял Бандакар? Унищожаването на Николас. Нима няма да имаме най-големи шансове да го пипнем, като го накараме да си мисли, че е спечелил? — убеждаваше ги Калан с нарастваща твърдост в гласа.
Дженсън запримига насреща и в почуда.
— Искаш да го докоснеш със силата си. Това възнамеряваш, нали? Мислиш си, че като си близо до него, ще ти се удаде възможност да го докоснеш с Изповедническата си сила?
— Само да го доближа, свършено е с него.
— Ричард никога няма да се съгласи — каза Дженсън.
— Изобщо няма да го питам. Решението си е мое.
Том пристъпи пред нея и и препречи пътя.
— Заклех се, че ще защитавам Господаря Рал, Майко Изповедник, и разбирам желанието ти да рискуваш живота си за него. Но тук става въпрос за друго. Опитваш се да спасиш живота му, но на каква цена? Прекалено висока. Не можеш да го направиш.
Оуен също застана пред нея.
— Съгласен съм с Том. Господарят Рал направо ще побеснее, ако направите такава размяна.
— Ще ни убие всичките — кимна Дженсън в подкрепа на думите му. — Ще ни откъсне главите, задето сме те пуснали.
Калан се усмихна на разгорещените им слова. Погали Дженсън по бузата.
— Помниш ли какво ти казах при първата ни среща — че понякога човек няма избор, а просто трябва да действа?
Дженсън кимна и отново се просълзи.
— Моментът е точно такъв. Състоянието на Ричард се влошава с всеки изминал ден. Той си отива. Ако не получи противоотровата, е изгубен и скоро ще умре. Така стоят нещата. Как да изпуснем такава възможност? Това е последният ни шанс. В противен случай никога повече няма да можем да му помогнем. Това ще бъде краят. Не искам да живея без него. Не искам другите да живеят без него. Ако го направя, Ричард ще живее. Има ли го него, ще ме има и мен. Мога да използвам силата си срещу Николас или пък вие с Ричард да намерите начин да ме спасите. Но ако Ричард умре, умират и всичките ни надежди.
— Но, Майко Изповедник — изхлипа Дженсън, — ако го направиш, ще те изгубим…
Калан ги огледа един по един с нарастващ гняв.
