хората им го последваха в колона по един. Не бяха видели никаква светлина в прозорците, покрай които минаваха. Сега вървяха плътно прилепени към задните стени, където нямаше прозорци. Тук-там по някои от стените имаше врати.
Оуен сви в тясното пространство между две сгради и тръгна по каменна пътечка, не много по-широка от раменете на Ричард.
— Само от тук ли се влиза? — попита той, като дръпна Оуен за ръката.
— Не. Виждаш ли ей там? Пътеката извежда до предната улица, а освен това вътре в сградата има и друга врата.
Ричард кимна, доволен, че има и резервни изходи. Слязоха по тъмна стълбичка, която ги отведе в приземно помещение. След известни трудности с кремъка и огнивото Том запали свещ.
Ричард огледа тясната празна стая без прозорци.
— Къде сме?
— В подземието на един от дворците ни — отговори Оуен.
— И с каква цел? — попита намръщено Ричард.
Стъписаният Оуен стрелна с очи Калан.
Забелязала погледа му, тя дръпна Ричард да седне, опрял гръб в стената. С уморени от пътя крачета, Бети се мушна напред и легна до Ричард, доволна от почивката. Дженсън клекна до нея. Кара дойде и застана от другата страна на Ричард.
Калан коленичи пред него и се отпусна назад на пети.
— Аз помолих Оуен да ни доведе тук, Ричард — казах му да избере място, където ще сме в безопасност. Няма как всички заедно да отидем да вземем противоотровата.
— Сигурно, права си. Ще отидем двамата с Оуен, а вие ще останете да ни чакате тук, където никой няма да ви забележи.
Той се надигна, но Калан го бутна обратно.
— Ти трябва да останеш тук, Ричард. Няма да се справиш. Вие ти се свят. Трябва да пестиш силите си.
Той се вгледа в зелените и очи — погледнеше ли го Калан с тези свои пленителни очи, всичко друго отиваше на заден план. Де да можеха да се уединят в някое тихо кътче, като къщата, която той построи за нея високо в планината, за да може тя спокойно да се възстанови след инцидента… след като, пребита почти до смърт от онези зверове, загуби нероденото им дете.
Тя беше перлата на живота му. За него тя беше всичко. Бе готов на всичко, за да бъде Калан в безопасност.
— Чувствам се достатъчно силен — каза Ричард. — Нищо ми няма.
— Ако се разкашляш в сградата с войниците, ще те хванат и изобщо няма да излезеш от там — камо ли да откриеш противоотровата. Покрай тебе ще пострада и Оуен. Никой не знае колко войници има вътре. Какво ще стане с нас, ако те заловят? Какво ще стане, ако…? — въпросът и увисна във въздуха. Отметна един непослушен кичур коса зад ухото си. — Виж, Ричард, Оуен вече е прониквал там веднъж. Пак ще отиде.
Ричард видя отчаянието в очите и. Ужасяваше я мисълта, че може да го загуби. Той се ненавиждаше, задето я плашеше.
— Тя е права, Господарю Рал — увери го Оуен. — Ще взема противоотровата и ще ти я донеса.
— А докато го чакаме, ще си починеш — добави Калан. — Най-доброто, което би могъл да сториш, докато чакаш противоотровата, е да поспиш.
Ричард не отричаше, че е много уморен. Но все пак не му се щеше да остави точно тази задача в чужди ръце.
— Защо Том да не отиде с него — предложи Кара.
Ричард се вгледа в сините очи на Кара. После вдигна поглед към Калан. Разбра, че няма шанс в този спор.
— Близо ли е? — попита той Оуен.
— Не съвсем. Тук сме съвсем в покрайнините на града. Избрах място, където вероятността да срещнем войници е минимална. Противоотровата е на близо час път оттук. Не исках да навлизаме в самия център на града, в случай че се наложи да се изтегляме, но в същото време гледах да сме достатъчно близо, за да не чакаш прекалено дълго за противоотровата.
— Добре — кимна Ричард. — Ще останем тук, докато двамата с Том се върнете.
Калан сновеше напред-назад в малкото влажно подземие, останалите бяха насядали, облегнати на стената, и чакаха мълчаливо. Това напрежение я съсипваше. Все едно чакаше изпълнението на смъртна присъда.
Бяха толкова близо, а и се струваше, че са непосилно далеч. Очакването продължи толкова дълго, че малкото оставащо време изглеждаше като безкрайна вечност. Калан си каза, че трябва да се успокои. Скоро Ричард ще получи лекарството. И ще се оправи. Ще неутрализира отровата.
Ами ако отварата не подейства? Ако се окаже, че е минало твърде много време и е късно за каквото и да било? Не, билкарят, приготвил отровата и противоотровата за нея, беше казал на Оуен, че последната доза със сигурност ще оправи Ричард. Хора с техните убеждения не биха си позволили да допуснат грешка и да не гарантират, че действието на отровата е обратимо. Не биха използвали вещество, за което знаят, че излага на риск човешки живот.
Но ако все пак сгрешат?
Калан разкърши рамене, като продължаваше да крачи напред-назад, и си каза, че е крайно време да спре да си съчинява разни неща. Имаха си достатъчно реални грижи, за да дава воля на въображението си. Щяха да получат противоотровата, а после да се заемат с проблема с дарбата на Ричард. След това щяха да насочат усилията си към по-значими неща като Джаганг и неговата армия.
Калан хвърли поглед към Ричард и видя, че спи дълбоко. Реши да излезе да чака Оуен и Том навън. Прошепна къде отива на Кара, която се бе облегнала на стената до Ричард. Морещицата кимна и остана на мястото си, за да бди над съня му. Като видя, че Калан се запътва към вратата, Дженсън тихо я последва навън. Бети спеше до Ричард, така че приятелката и я остави на мира.
Лунната нощ навън бе захладняла. Калан си каза, че би трябвало да и се спи, но се чувстваше съвсем будна.
Тръгна по каменистата пътечка между сградите към задната уличка.
— Оуен скоро ще се върне — увери я Дженсън. — Опитай се да не се притесняваш. Скоро всичко ще се нареди.
Калан се вгледа в тъмнината.
— Дори и да намерим противоотровата, остава проблемът с дарбата му. Зед е прекалено далеч. Ще трябва веднага да тръгнем към Ничи. Тя е единственият човек в горе-долу разумен периметър, който евентуално би имал някаква представа как да му помогне.
— Мислиш ли, че проблемът с дарбата му се влошава? Тревожеше я болката, която толкова често съзираше в очите му. Но имаше и още нещо.
— Последните два пъти, когато Ричард използва меча си, видях, че и магията на меча не действа. Проблемът с дарбата му е много по-сериозен, отколкото си признава той.
Дженсън прехапа долната си устна и погледна Калан, която не можеше да стои на едно място.
— Тази вечер Ричард ще изпие противоотровата — каза накрая тихо, но твърдо. — Скоро ще пътуваме към Ничи.
На Калан и се стори, че дочу неясен шум в далечината и се обърна. Сякаш изскърца стъпка. В дъното на уличката изникнаха два силуета. Единият бе доста по-висок от другия и Калан бе готова да се обзаложи, че са Том и Оуен. Аха да хукне да ги посрещне, но се сети, че може да има заложен смъртоносен капан, и дръпна Дженсън зад ъгъла на сградата, в най-дълбоката сянка. Не можеха да си позволят да действат лекомислено.
Когато двете фигури стигнаха до тясната пътечка и свиха по нея, Калан изскочи отпреде им, готова да използва силата си, ако се наложи.
— Ние сме, Майко Изповедник — Том и Оуен — прошепна Том.
Дженсън въздъхна с облекчение.
