— Да не би да искаш да кажеш, че вие им готвите?
— Да — отвърна жената. — Мързи ги да си готвят сами.
— Кога започвате да правите следващото ядене?
— В момента се зареждат казаните за утре. Месото се задушава цяла нощ, за да е готово за следващата вечеря. Освен това нощем печем курабии, пържим яйца и правим овесена каша за закуска.
Калан си помисли, че войниците сигурно са доволни от толкова отзивчиви и изпълнителни роби. Ричард заснова между нея и Оуен, прехапал замислено долната си устна. Тези близо две хиляди въоръжени войници бяха свръх силите на малобройната им дружина, особено като се има предвид колко неопитни бяха хората от Бандакар. Калан разбра, че Ричард крои нещо.
Той хвана за ръката стареца, който превързваше Ансон.
— Спомена нещо за билки. Разбираш ли от тези неща?
— Не много, но достатъчно, за да приготвям това-онова — сви рамене човекът.
Калан помръкна. Беше се надявала той да помогне в приготвянето на още една доза от противоотровата.
— По тези места вирее ли момина сълза, олеандър, тис, самокитка, бучиниш?
Въпросът явно изненада стареца.
— Вирее, и още как. Особено по на север, в гористите райони.
— Задачата ни е да ликвидираме войниците от Ордена. Колкото по-малко се налага да влизаме в бой, толкова по-добре — обърна се Ричард към другарите си, които се бяха подредили най-отпред в тълпата. — Да използваме прикритието на мрака, за да се измъкнем от града и да си наберем малко билки. — Посочи жената, която каза, че готви на войниците. — А ти ще ни покажеш къде са кухните. Ще ви донесем някои допълнителни съставки. От тревите, които ще сложим в готвеното, на войниците много скоро ще им стане ужасно зле. Във всеки казан ще сложим различна билка, така че симптомите да са най-разнообразни и да настане объркване и паника. Ако успеем да сложим достатъчно отровни билки в храната, повечето войници ще умрат за броени часове, като едни ще се чувстват отпаднали, други ще са парализирани, трети ще изпаднат в гърчове. Късно през нощта ще нападнем лагера им и ще довършим оцелелите и онези, които не са яли. При добра подготовка Северин ще бъде свободен от Императорския орден, без да се налага да водим битка срещу тях. Всичко ще мине гладко, без да пострада никой от нас.
За момент в помещението настана тишина. После Калан видя на лицата на хората да се появяват усмивки. В живота им беше проникнал лъч светлина.
Опиянени от мисълта за близката свобода, някои се разридаха, внезапно почувствали порив да излязат пред всички и да им разкажат за своите изнасилени, изтезавани, отвлечени или убити близки.
Сега, когато виждаха надежда за живот, никой нямаше намерение да се откаже от него. Спасението им бе близо и всички бяха готови да направят необходимото, за да го извоюват.
— Това ще сложи край на традициите ни — отбеляза нечий глас, но не с горчивина, а в захлас.
— Избавлението е близо — добави друг.
Петдесет и трета глава
ОСВЕТЕН ОТ ПРАШНИТЕ ЛЪЧИ НА СЛЕДОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ, Зед, оставен да чака край палатката, където Сестра Тахира току-що бе внесла малко сандъче, едва се крепеше на краката си. Докато тя внимателно разопаковаше и приготвяше поредния магически предмет за разучаване, стражите стояха наблизо и обсъждаха шансовете си да пийнат бира вечерта. Не им се вярваше някакъв си мършав старец с Рада’Хан около врата и ръце, вързани на гърба, да вземе да бяга или да им създава проблеми.
Зед се възползва от възможността да се облегне на задното колело на товарната каруца. Единственото му желание беше да легне и да заспи. Погледна крадешком назад към Ейди. Тя му отвърна с кратка, насърчителна усмивка.
Каруцата, на която се бе опрял, беше пълна с вещи, плячкосани от Кулата, които тепърва щяха да разпознават. Зед знаеше, че е еднакво вероятно каруцата зад него да съдържа както най-обикновени магически вещи за забава или обучение на деца, така и предмет, който притежава силата в едничък миг да дари Джаганг с така жадуваната победа.
Част от плячкосаното от Кулата беше непознато за Зед. Това бяха предмети, стояли заключени зад щитове, през които магьосникът така и не успя да премине. Дори старите магьосници, живели в Кулата по времето, когато Зед бе дете, не бяха успели да пробият много от щитовете. Но хората, които нападнаха и плячкосаха Магьосническата кула, не притежаваха нито искрица от магията, така че явно древните щитове, стояли на местата си в продължение на хилядолетия, не представляваха пречка за тях. Това място, което Зед познаваше толкова добре, беше преобърнато с краката нагоре. В известен смисъл с този вандалски акт беше поставен краят не само на Магьосническата кула с досегашното и предназначение и смисъл, но беше си отишъл и един начин на живот, бе залязла цяла една епоха.
Вещите от Кулата, които Зед беше видял досега, не можеха да помогнат на Джаганг да спечели войната. Два-три от предметите, веднага прибрани обратно в предпазни сандъчета, старият магьосник не бе виждал никога преди. Доколкото знаеше, можеха да се окажат изключително опасни. Де да можеше да ги унищожи, преди някоя от Сестрите на мрака да е открила как действат.
Зед вдигна глава и забеляза един от елитните гвардейци, облечен в кожени доспехи и ризница, да спира недалеч, очевидно погълнат от нещо. Връхчето на дясното му ухо липсваше, изрязано във формата на буквата V, така както някои фермери маркираха свинете си. Въпреки че носеше униформата на елитен гвардеец, ботушите му бяха различни. Когато онзи се озърна, Зед забеляза, че лявото му око не се отваря колкото дясното. В същия миг войникът се отдалечи към патрулните отряди.
Докато Зед наблюдаваше жужащия кошер от войници, Сестри и всякаква паплач, продължаваха да го преследват все същите видения на хора от миналото му, на негови познати. Не му беше приятно да се чувства преследван от подобни блуждаещи образи: илюзии, родени от един разум, който — в резултат на продължителното безсъние и постоянното напрежение — започваше да му изневерява. Лицата на някои от елитните гвардейци му се струваха натрапчиво познати. Обясняваше си го с факта, че ги срещаше вече дни наред и явно беше запомнил физиономиите им.
Една Сестра в далечината, явно забързана нанякъде, също му се видя странно позната. Може би и нея е видял тук, в лагера — сигурно. В последно време срещаше доста Сестри и нито една от тях не му стана симпатична. Напомни си, че не бива да губи съзнание.
Едно от пленените момиченца, охранявано от едър здравеняк, погледна към Зед и му се усмихна, щом погледите им се срещнаха. Не бе очаквал да види усмивка на лицето на едно уплашено дете, попаднало в целия този хаос от войници, пленници и военни мероприятия. Явно детето просто не осъзнаваше, че е доведено в лагера, за да бъде изтезавано при нужда, за да си гарантират хората на Джаганг, че Зед ще им каже всичко, което знае. Магьосникът отвърна поглед от дългата и руса косица, падаща на вълни по раменете и, от красивото и, странно познато лице. Шантава работа — откъдето и да го погледнеш.
Сестрата с кривия нос се показа от палатката.
— Водете ги — нареди троснато тя.
Четиримата стражи мигом се отзоваха, двамата сграбчиха Ейди, другите двама — Зед. За здравеняци като тях не представляваше проблем да носят мършавия Зед.
Повлякоха го за ръцете, като краката му едва докосваха земята. Вмъкнаха го в палатката, засилиха го към масата, завъртяха го и го тръснаха върху един стол с такава сила, че въздухът излезе от дробовете му със свистене.
Зед затвори очи с разкривено от болка лице.
Защо просто не го убият, та да не отвори очи никога повече. Но убиеха ли го, щяха да изпратят главата му на Ричард. При мисълта каква болка ще причини това на внука му го побиха тръпки.
— Е? — попита сестра Тахира.
Зед отвори очи и съзря предмета в центъра на масата пред него.
Дъхът му секна.
Примигна, твърде смаян, за да диша.
Видя пред себе си конструктивна магия, наречена залезно заклинание.
Зед преглътна. Явно никоя от Сестрите не го бе отваряла. Не, изключено е да са го отваряли. Иначе
