„Ще дойде този, който ще ви унищожи и избави.“ Това са думи, в които се крие надежда за по-добро бъдеще. Те означават, че с живота, който вие утвърждавате — който спъва хората в развитието им и потиска изразяването на истинската им същност, — е свършено. Свършено е с вашите пагубни догми, които смазват духа на личността и с времето са принудили мнозина от най-свестните ви хора да си тръгнат и да се хвърлят в неизвестността отвъд границата. Войниците на Ордена може и да са завладели вашата земя, но в духовно отношение нищо не се е променило. Насилието, което те упражняват, просто е по-явно от начина, по който вие бавно задушавате човешките възможности. Те ви предлагат същия сляп живот, който сте живели и досега, само че с по-брутална форма на външна изява. Аз дарих една част от вашия народ със светлината на истината и по този начин разруших съществуването им в мрака. Сега вие, другите, трябва да решите дали ще продължите да свеждате глави в тъмното или ще отворите обятия да приемете светлината, която ви нося аз.
Донесох светлината сред вашите сънародници и ги избавих. Показах им, че могат да полетят върху собствените си криле, да се стремят да постигнат желанията си. Помогнах им да поемат живота си в свои ръце. Да, разруших лъжливите окови на тяхното потисничество, но по този начин освободих благородството на душите им. Това е смисълът на пророчеството. Всеки от вас може да се възползва от случая и да се опита да победи или да се скрие безропотно в тъмнината, която сам си е наложил. Няма гаранция, че ако опитате, ще успеете. Но ако не опитате, със сигурност сте обречени на провал и живот във вечен страх за вас и вашите деца. Разликата е в това, че ако изберете да живеете както досега, ако продължите да храните злото, вече ще знаете, че сте продали душата си.
Ричард обърна гръб на говорителите. Преди да затвори очи и да ги потърка с пръсти, Калан успя да види в тях ужасна болка. Единственото, което желаеше тя, бе да намерят и последната доза противоотрова, след което да направят всичко необходимо, за да го отърват от болката, причинена от дарбата. Калан чувстваше, че постепенно го губи. Сякаш Ричард бе някъде далеч, съвсем сам, увиснал на ръба на отвесна скала, с пръсти, впити в нея, които бавно се изплъзват.
Оуен пристъпи напред.
— Многоуважаеми говорители, нека сега чуем Мъдреца. Ако мислите, че драмата, която преживява народът ни, не е сериозен повод за това, тогава нищо друго не би било достатъчно. Заложени са нашето бъдеще и нашият живот. Доведете Мъдреца. Нека чуем думите му, ако наистина е мъдър и заслужава нашата преданост.
След като забелязаха одобрителния шепот из подземието, говорителите се приближиха един към друг и тихо започнаха да обсъждат вариантите за действие. Най-накрая близо половината напуснаха помещението и потънаха в съседна стаичка.
— Ще чуем какво има да каже Мъдреца — рече един от останалите, навел плешивата си глава.
Калан вече познаваше тази презрителна усмивка.
— Мъдреца ще изслуша сквернословните ви приказки и всички тук ще чуем мъдрите му слова, за да сложим точка на този въпрос — каза той и навири острата си брадичка, смирено сключил ръце.
От съседната стая излязоха мъже, понесли пръти, облицовани с червен плат, някакви плоскости с дупки, дъски. Точно пред вратата на стаичката започнаха да издигат непретенциозна квадратна платформа, обиколена с червена тежка завеса, надиплена околовръст като параван. Когато конструкцията най-после беше завършена, сложиха голяма възглавница върху платформата и се скриха зад завесата. Други мъже изнесоха две масички и няколко свещи, които разположиха от двете страни на драпирания, тържествен пиедестал на мъдростта. За нула време говорителите бяха издигнали опростена, но достолепна конструкция.
Калан познаваше доста хора в Средната земя, които владееха магията и изпълняваха функции, сходни с тези на Мъдреца. Обикновено такива хора имаха помощници, каквито в случая бяха говорителите. Не би допуснала грешката да подценява тези примитивни шамани и връзката им със света на духовете. Някои от тях наистина общуваха с духовете и имаха силно влияние върху сънародниците си.
Определено обаче не разбираше как народ, лишен от всякаква искрица магия, използва пратеник от света на духовете. Ако този човек наистина беше такъв, за какъвто се представяше, и тръгнеше срещу тях, всичките им усилия щяха да са напразни.
Говорителите се подредиха от двете страни на платформата и дръпнаха завесата само колкото да се вижда затъмненото пространство отзад.
Там, кръстосал крака върху възглавницата, седеше мъж, всъщност по-скоро момче, в бели одежди, ръцете му, сключени като за молитва, почиваха в скута. Изглеждаше на не повече от десетина години. Очите му бяха превързани с черна лента.
— Та той е още дете — каза Ричард.
Един от говорителите го удостои с убийствен поглед, задето прекъсва церемонията.
— Само децата са достатъчно невинни, за да не познават мръсотията на живота и да могат да се докоснат до истинската мъдрост. С възрастта това, което сме преживели, се напластява върху първоначално непоквареното ни вътрешно възприятие. Но в нас все пак остава споменът за онова отминало чисто съзнание и затова разбираме, че истинската неопетнена мъдрост може да се открие само в едно дете.
Мъжете около него закимаха многозначително. Ричард изгледа косо Калан.
Един от говорителите коленичи пред платформата и сведе плешивата си глава.
— Премъдри, нуждаем се от вашето вездесъщо напътствие. Някои наши сънародници искат да започнат война.
— Войната не решава нищо — пропя благочестиво Мъдреца.
— Може би ще поискате обяснение.
— Няма обяснение за агресията. Войната не решава нищо. Да се биеш, означава да признаеш безсилието си.
Хората в помещението се отдръпнаха назад смутени, че са обезпокоили светия човек с недодяланите си въпроси, чиято очевидна низост за един миг бе разнищена и разголена от неговата чиста мъдрост.
— Мъдър отговор. Вие ни разкрихте мъдростта в нейната най-истинска и най-чиста същност. Всички хора трябва да отворят ушите си за тази истина. — Онзи пак се поклони. — Опитахме се да им кажем…
— Защо ти е тази маска на очите? — прекъсна Ричард коленичилия пред платформата говорител.
— Долавям гняв в гласа ти — каза Мъдреца. — Докато не потиснеш омразата в себе си, всичко е обречено на провал. Разтвориш ли сърцето си, ще откриеш доброто у всеки.
Ричард сложи ръка върху гърба на Оуен и го избута напред. После се протегна назад между хората и като сграбчи Ансон за ризата, дръпна и него напред. Тримата застанаха пред платформата на Мъдреца. Само Ричард стоеше гордо изправен. Избута с крак коленичилия говорител.
— Попитах защо носиш маска на очите си — повтори въпроса си Ричард.
— Познанието трябва да отстъпи място на вярата. Истината се достига само с най-чиста вяра — отвърна Мъдреца. — Преди да видиш, трябва да повярваш.
— Да вярваш, без да виждаш истината за нещата, не означава, че си мъдър, а чисто и просто, че си избрал по своя воля да си сляп. За да научиш и да разбереш, първо трябва да видиш.
Хората около Калан изпитваха неудобство, че Ричард говори по този начин на техния Мъдрец.
— Омразата ражда само омраза.
— Ставаше дума за познание. Не съм те питал за омразата.
Мъдреца сключи молитвено ръце пред гърдите си и приведе глава.
— Мъдростта е навсякъде около нас, но нашите очи ни заслепяват, нашите уши ни заглушават, мозъкът ни товари с мисли, които ни правят невежи за нея. Нашите сетива ни заблуждават. Осезаемият свят не може да ни разкрие истинската същност на действителността. За да се слееш с великата същност на истинския смисъл на живота, първо трябва да се вгледаш със затворени очи навътре в себе си и да откриеш истината.
— Значи щом имам очи, съм сляп, щом имам уши, съм глух. Имам ли мозък, Съм невежа — обобщи Ричард, скръстил ръце на гърдите си.
— Първата стъпка към мъдростта е да приемеш, че по принцип реалността е непознаваема. Следователно онова, което си въобразяваме, че знаем, всъщност е нереално.
— За да живее, човек трябва да яде. Как ще простреляш див елен в гората, за да се нахраниш? Като си завържеш очите? Като си запушиш ушите? Като го направиш насън, за да не позволиш на мозъка си да се
