Вяра, която изначално отхвърля разума и прегръща ирационалното, не може да устои дълго без принуда и сила — без зверове като Джаганг, които да налагат такава вяра.
Но въпреки жестоката хватка на Джаганг бе грешно да се мисли, че в деня, в който той умре, ще изчезне угрозата от Ордена. Най-опасното в цялата схема бяха идеите, разпространявани от Ордена; проповедниците им щяха да издигнат други зверове.
Единственият смислен начин да се сложи край на насилническото иго на Ордена бе да се покаже сърцевината на злото, заложена в неговите учения, на светлината на истината; и страдащите под неговите доктрини да отхвърлят хомота му. Дотогава щеше да се наложи да отблъскват набезите доколкото могат, с надеждата да ги обуздаят поне до известна степен.
Зед надзърна иззад ъгъла — огледа се, ослуша се, подуши въздуха, за да долови каквато и да е следа от някой, който би дебнал наоколо. Градът бе изоставен, но из улиците му от време на време можеше да се види по някой самотен войник на Императорския орден, слязъл откъм планините.
След унищоженията, причинени от светлинната мрежа, в лагера на Ордена бе настанала паника. Част от войниците се пръснаха из хълмовете. След като армията се прегрупира, мнозина решиха да дезертират, вместо да се върнат в частите си. Десетки хиляди от дезертьорите бяха заловени и екзекутирани, телата им бяха оставени да гният като предупреждение за това какво се случва на онези, които изоставят каузата за величието на Императорския орден, или — както бе официалният израз в Ордена — каузата за по-висше добруване. След тази акция повечето от останалите живи дезертьори бяха размислили и се бяха завърнали в лагера си.
Имаше една малка част, които не бяха заловени, но не се бяха завърнали в Ордена. Известно време след потеглянето на армията на Джаганг те се бяха размотавали из града — или поединично, или на групички, гладни, готови да плячкосват всичко по пътя си. Зед бе изгубил сметката на убитите от него такива самотни ловци.
Имаше основателни причини да смята, че е унищожил всички такива изостанали назад войници. Орденът беше сформиран предимно от мъже от по-големите и централни градове. Тези момчета не бяха навикнали на живот сред природата. Тяхната работа бе да побеждават врага, да убиват и изнасилват, да тормозят и плячкосват. За тяхната прехрана и за всичко, от което имаха нужда, се грижеха многочислени тилови части, които непрекъснато доставяха и разпределяха между войниците постъпващите постоянни потоци хранителни припаси и други консумативи. Въпреки цялата си жестокост войниците се нуждаеха от непрекъснати грижи, оцеляването им зависеше до голяма степен от грижите на тиловаците. В гъстите гори около Ейдиндрил те не се чувстваха на своя територия и не се задържаха дълго.
Зед отдавна не бе срещал такива изостанали войници. Имаше сериозни основания да смята, че които от тях не са измрели от глад, са били убити или пък са тръгнали на юг към Стария свят.
Не биваше обаче да се изключва възможността Джаганг да е изпратил наемни убийци в Ейдиндрил; сред тях може би имаше Сестри на светлината, дори още по-лошо — Сестри на мрака. Поради тази причина Зед рядко напускаше безопасното си убежище в Кулата, а когато го правеше, беше безкрайно предпазлив.
Наред с другото не обичаше да се скита из опустелия, лишен от живот град. Та той бе прекарал в него най-хубавите си години. Помнеше времената, когато в Кулата кипеше активен живот — не както някога в древността, това го знаеше, но все пак вътре се суетяха всякакви хора. Споменът извика усмивка на лицето му.
В следващия миг стана сериозен. Днес градът представляваше мрачна гледка, толкова самотен без изпълващите улиците хора, без клюките, прелитащи от един балкон към друг, без претъпканите като мравуняци пазари. Съвсем доскоро хората се спираха на раздумка пред праговете, покрай тях из тесните улички минаваха амбулантни търговци с количките си, сред тълпата се стрелкаха увлечени в игра малчугани. Видът на пустите улици изтръгна въздишка от гърлото му.
Добре поне че всички тези хора бяха в безопасност, па макар и далеч от домовете си. Въпреки че той и Сестрите на светлината имаха някои фундаментални различия в светогледа, Зед беше спокоен, че Сестрите и техния прелат — Вирна, ще бдят зорко над жителите на Ейдиндрил.
Единствената му тревога беше, че сега, когато най-ценното нещо в Ейдиндрил беше Кулата, а нейното завладяване би струвало много на Джаганг, императорът се бе насочил на изток към останките от войските на Средната земя. Д’Харанската армия бе заела позиции сред тези планини и Зед не се съмняваше в самоотвержеността на войниците и, ала не хранеше илюзии, че имат някакъв шанс пред необятната армия на Императорския орден.
Джаганг беше напуснал града, за да подгони Д’Харанските части. Императорският орден не можеше да спечели войната със завладяването на един пуст град; те трябваше да пречупят всяка съпротива веднъж завинаги, така че да не останат хора, които, водейки щастлив, успешен и мирен живот, да помрачат идеалите на Ордена.
Джаганг бе проникнал дълбоко в Средната земя и бе разполовил Новия свят на две. По пътя след него оставаха войскови части, които окупираха градове и села. Сега основният корпус на Ордена щеше да насочи кървавата си сласт на изток, към самотна Д’Хара. Чрез разделянето на Новия свят Джаганг щеше по- успешно да потъпче всяка съпротива.
Зед знаеше, че падането на Новия свят не се дължи на липса на достатъчно усилия. Той и Калан, наред със стотици други, се бяха трудили денонощно, месеци наред, за да намерят начин да спрат армията на Джаганг.
Зед инстинктивно се хвана за гушата, налегнат от болезнения спомен за лютата битка, за напразните опити да отблъснат многочислената войска, за мъртвите и умиращите, за загубата на близки и приятели. Бе само въпрос на време, докато всичко падне под ботуша на Стария свят.
Ричард и Калан няма да го понесат. При мисълта за тяхната загуба кокалестите пръсти на Зед покриха треперещите му устни. Те останаха единствените му оцелели близки. Сега те бяха всичко за него.
Повален от внезапен пристъп на безнадеждност, Зед се олюля и приседна на един дънер пред обущарница със залостени кепенци. След като Императорският орден най-накрая сломи всяка съпротива, Джаганг ще се върне и ще превземе Ейдиндрил, след което ще обсади Магьосническата кула. Рано или късно всичко ще бъде негово.
Според прогнозите на Зед бъдещето на света бе предопределено да премине под сивата плащаница на живот, диктуван от Императорския орден. Попадне ли веднъж под игото на Ордена, светът трудно ще възвърне самостоятелността си, ще мине доста време, докато отново заживее на свобода. Веднъж предала се на тиранията, свободата може да тлее с векове под нейната власт, докато настъпи моментът да се разгори отново и да озари света.
Зед поседя мъничко, след което си наложи да се изправи. Той бе Първият магьосник. И преди беше попадал в безизходни ситуации, но в крайна сметка винаги бе успявал да надхитри врага. Все още имаше надежда двамата с Ейди да открият нещо в Кулата, което да им помогне, или поне да попаднат на някаква информация в библиотеките, която да им осигури ценно предимство.
Докато са живи, те щяха да се борят за постигането на целта си. Все още бяха способни да се радват.
Той се прокашля. Как само щеше да се радва.
Добре, че Ейди не беше с него, та да го види в това жалко състояние — макар и моментно — на пораженчество. Ейди не би го оставила да хленчи — в никакъв случай.
Той отново се прокашля. Не му липсваше нито опит, нито възможности, за да се справи с изникналите предизвикателства. А дори наоколо да бродеха убийци, все едно дали притежаваха магия или не, щяха да се озоват в някой от многобройните капани, които бе заложил. Доста коварни капани.
Вдигнал брадичка, Зед се усмихна и зави по една тясна уличка, криволичеща покрай дворчета с празни кокошарници, където някога бяха вдигали врява пилета, патки, гъски и гълъби. Погледът му обиколи задните дворове, тънещи в треволяк и растящи на воля цветя, с пресъхнали чешми, с натикани по ъглите дъски и други материали, очакващи завръщането на стопаните си, които да ги превърнат в нещо полезно.
По пътя се отби в няколко зеленчукови градини, чиято реколта гниеше необрана. Откри в изобилие маруля, спанак, дребни тикви, зелени домати и малко грах. Напълни една торба от канава и я метна през рамо, после тръгна да наобиколи и още няколко градини, за да види как се развиват нещата в различните по размери парцели с лук, цвекло, фасул и ряпа. Заключението му беше, че може да се изчака още
