Ричард скочи внезапно, Калан веднага застана до него.
— Ничи ли? Ние отиваме да се срещнем с нея.
Сабар кимна и понечи да се надигне, явно не беше сигурен дали не трябва да стане, след като Ричард и Калан са прави. Кара изобщо не беше сядала; тя стоеше зад Сабар като палач зад жертвата си. Кара също беше свидетел на избухването на революцията в Алтур’Ранг и може би си спомняше Сабар, но това нямаше значение. Щом опреше до сигурността на Ричард и Калан, тя нямаше доверие на никого.
Ричард му направи знак да остане седнал.
— Къде е тя? — попита, след като двамата с Калан се върнаха по местата си. — Скоро ли ще дойде?
— Заръча да ти предам, че те е чакала колкото и е било възможно, но са се появили спешни обстоятелства и се налага да върви.
Ричард въздъхна разочаровано.
— И при нас не всичко тръгна по мед и масло. — Калан бе заловена и отведена при Колоните на Сътворението като примамка за залавянето на Ричард. Вместо да му разказва всичко това, Ричард мина направо на въпроса: — Искахме да се отправим директно към Ничи, но се появиха някои пречки. Нямаше как да ги избегнем.
Сабар кимна.
— Притесних се, когато тя дойде и каза, че не си се появил на мястото на срещата, но тя ни увери, че сигурно е изникнало нещо спешно и затова не си дошъл.
Виктор Каскела също доста се разтревожи. Той се надяваше да се върнеш при Ничи. Каза, че имало още градове — с които двамата с Приска поддържат търговски взаимоотношения, — където бунтът щял да избухне всеки миг. Хората там били чули за Алтур’Ранг, за свалянето на Ордена, за подобреното положение на хората. Виктор каза, че познава свободни хора из тези места, борещи се да оцелеят под игото на Ордена, също като нас преди; тези хора жадували за свобода. И имали нужда от помощта на Виктор.
Някои от братята в Братството на Ордена, които избягаха от Алтур’Ранг, заминаха именно натам, за да предотвратят избухването на бунтове. Жестокостта им в наказанията срещу заподозрените в неподчинение доведе до отнемането на живота на мнозина — както на невинни граждани, така и на активисти, верни на каузата за стъпкване на Императорския орден.
За да вземат властта в свои ръце и да подготвят защитата на Ордена, като предотвратят по- нататъшното разпространение на огъня на бунта, Братята са плъзнали из всички главни градове. Те, разбира се, не пропуснаха да информират Джаганг за падането на Алтур’Ранг и за загубата на множество високопоставени особи в битките, както и за смъртта на Брат Нарев и някои хора от най-близкото му обкръжение.
— Джаганг вече знае за смъртта на Брат Нарев — обади се Дженсън, докато подаваше на госта чаша вода.
Сабар прие новината с усмивка. Благодари и за водата и като се обърна към Калан и Ричард, продължи да разказва:
— Според Приска Орденът ще направи всичко възможно бунтът в Алтур’Ранг да не се разпространи и на други места — не биха си позволили успехът му да се повтори и другаде. Приска обаче е на мнение, че вместо да се притесняваме за разпространението на бунта, трябва да се подготвим, да организираме защитата си и да разполагаме с хора в готовност, защото Орденът ще се завърне, решен да избие всичко живо в Алтур’Ранг — до последния човек.
Сабар замлъкна, явно притеснен от предупреждението на Приска.
— Виктор обаче смята, че желязото се кове, докато е горещо. Според него не бива да изпускаме момента да изградим бъдещето си, защото забавим ли се, Орденът ще е събрал сили и ще ни го отнеме. Той казва, че щом огънят на бунта обхваща всичко наред, Орденът няма да успее да го потуши толкова лесно.
Ричард прокара през челото си уморена ръка.
— Виктор е прав. Ако хората в Алтур’Ранг си мислят, че ще останат единствена свободна област насред вражеската територия, Орденът ще ги покоси. Орденът не може да съществува само с извратените си идеали и е наясно с това; ето защо трябва да използват сила, за да подкрепят каузата си. Без здравия юмрук на силата Орденът ще падне.
Джаганг двайсет години строи пътища, за да влее в Императорския орден разпокъсания и разединен Стар свят. Това е само една от причините, на които се дължи успехът му. Мнозина не се вслушаха в пустословията на проповедниците. Но с липсата на пътища и възможности за бърз отклик на всяка проява на неподчинение Джаганг бе с вързани ръце и не можеше да се справи подобаващо с позволилите си да се опълчат срещу Ордена.
По-важното е, че след като елиминираха бунтовниците, той напълни мозъците на невинни деца със сляпа вяра в своите учения, превърна ги във фанатици, готови да умрат за идеалите си, в които вярваха безрезервно — да се пожертват за великото добруване.
И тези млади хора, с извратени от ученията на Ордена мозъци, в момента са се вдигнали на север, за да завладеят Новия свят, и са готови да убият всеки, който не приема алтруистичните им догми.
Но докато Джаганг и многочислената му армия са на север, те оставят пробив в редиците си тук. И тяхната моментна слабост е нашият шанс — трябва да не го изпускаме. И така, докато Джаганг и приближените му отсъстват, пътищата, построени от него, ще ни дадат възможност да разпространим по- бързо идеите на борбата за свобода.
Факелът на свободата бе запален от желанието на хора като теб — жителите на Алтур’Ранг, които вече извоюваха свободата си. Пламъкът на този факел трябва да се издигне нависоко, за да могат да го видят колкото се може повече хора. Ако остане скрит и изолиран, той с лекота ще бъде потушен от Ордена. И може би нито ние, нито децата ни ще имаме втори шанс да поемем контрола над живота си в свои ръце. Трябва да разпространим факела колкото се може по-нашироко.
Сабар се усмихна, изпълнен с безмълвна гордост, че е част от всичките тези паметни събития.
— Сигурен съм, че Виктор би желал на другите, като Приска, да им бъде припомнено всичко това, да чуят от устата на Господаря Рал какво трябва да се направи. Виктор би искал да говори още веднъж с теб, преди да отиде да „издуе меха“, както се изразява. Помоли да ти предам, че очаква сведения за следващите ти ходове и за това как е най-добре „да им поднесем нажеженото желязо“ — пак негови думи.
— Значи Ничи те изпрати да ме откриеш.
— Да. И аз с готовност тръгнах да изпълня заръката и. Виктор също би бил щастлив да узнае, че сте добре, но най-вече да чуе словата на Господаря Рал.
Макар Виктор да очакваше вести и напътствия, Ричард знаеше, че ако не ги получи до определен момент, ще действа и без тях. Революцията не се въртеше около Ричард — ако беше така, едва ли би била толкова успешна. Тя биваше подклаждана от нетърпението на хората да си върнат живота. Но все пак се налагаше Ричард да играе ролята на координатор, за да бъде бунтът възможно най-ефективен и не само да донесе свобода на онези, които се бореха за нея, но и да разклати основите на Ордена в Стария свят. Само успешното сваляне на хомота на Ордена в Стария свят щеше да им гарантира, че Джаганг и приближените му ще отклонят вниманието си от завладяването на Новия свят.
Джаганг възнамеряваше да завладее Новия свят, като го раздели. Ричард трябваше да стори същото, ако искаше да успее. Единствено разделянето на силите на Ордена можеше да им донесе така мечтаната победа.
Ричард беше наясно, че сега, когато Ейдиндрил е евакуиран, Орденът ще насочи яростта си към Д’Хара. Въпреки изкусността на Д’Харанските войници те щяха да бъдат пометени от многочислената армия, която Джаганг щеше да изпрати насреща им. Ако Орденът не бъде отклонен от пътя си или поне разделен, Д’Хара щеше да падне под неговата сянка. Д’Харанската империя, решена да обедини Новия свят срещу тиранията, щеше да погине още преди да е разгърнала пълния си потенциал.
Ричард трябваше да се върне при Виктор и Ничи, за да продължат с общи сили започнатото — да разработят най-ефективната стратегия за победа над Императорския орден.
Но наред с това трябваше да разрешат един друг проблем, а нямаха достатъчно време, пък и не бяха съвсем наясно с естеството му.
— Радвам се, че ни откри, Сабар. Ще те помоля да предадеш на Виктор и Ничи, че бързаме да свършим
