е задействало предупреждението, така че не виждаше причина да променя първоначалното си становище.
— Остави я, Кара.
— Да я оставя ли?
— Сложи я да легне — както се канеше да направиш предишния път; нека видим дали пясъкът ще спре.
Кара го изгледа за момент, след което повали статуята с носа на обувката си.
Пясъкът продължи да тече, сякаш статуята стоеше изправена.
— Как е възможно това? — попита Дженсън, очевидно потресена. — Как може пясъкът да продължи да тече — нали фигурата е в хоризонтално положение!
— Значи го виждаш? — попита Калан. — Виждаш течащия пясък?
Дженсън кимна.
— Определено, и държа да ви кажа, че цялата настръхнах при тая гледка.
Ричард само я погледна, докато тя гледаше полегналата на една страна статуя на Калан. Пясъкът, течащ странично през статуята, би трябвало да е задействан с магия. Дженсън бе колона на Сътворението, дупка в света, по рождение лишена от дарбата наследничка на Мрачния Рал. Не би следвало да вижда магия. И въпреки това я виждаше.
— Не мога да не се съглася с младата дама — намеси се Сабар. — Това е дори по-страховито от онези гигантски черни птици, които видях да кръжат в небето миналата седмица.
Калан се изправи.
— Значи си видял…
Чул предупредителния вик на Том, Ричард скочи на крака и мигновено извади меча си. Характерният метален звън огласи нощния въздух.
Магията не откликна на изваждането на меча.
Четиринадесета глава
В МИГА, В КОЙТО РИЧАРД ПОСЕГНА към ножницата си, Калан се метна встрани, за да не пострада от острието. Характерният метален звън, съпровождащ изваждането на меча, се смеси с предупредителния вик на Том, който все още огласяше околните хълмове и изпрати по тялото и вълна от ужас; Втренчена в пустото черно на нощта, тя инстинктивно посегна към своя меч, но се сети, че го бе прибрала в каруцата, за да не повдига подозренията на случайни хора относно самоличността си — в Стария свят не бе прието жените да носят оръжия.
На светлината на огъня Калан ясно видя лицето на Ричард. Беше го виждала да изважда Меча на истината безброй пъти и в най-различни ситуации — още от първия път, когато Зед му го връчи и му заповяда да го извади, а Ричард предпазливо го измъкна от ножницата, а после още много пъти, докато го бе използвал в битки или при самозащита.
Когато Ричард изваждаше меча си, заедно с оръжието биваше освобождавана и съпровождащата го магия. Това оръжие функционираше само така; магията не бе създадена просто за да защитава притежателя на меча, а — и което беше по-важното — би следвало да представлява естественото продължение на неговите намерения. Мечът на истината не бе някакъв си амулет — той бе оръдието на труда на Търсача на истината.
Същинското оръжие обаче бе самият Търсач, владеещ меча. Магията на меча откликваше на неговите желания.
При всяко освобождаване на меча от ножницата Калан бе виждала как магията започва да танцува застрашително в сивите очи на Ричард.
Сега обаче в тях нямаше и следа от магията на меча; хищният поглед си бе изцяло неговият.
Този факт явно я стъписа, но истински изненадан беше самият Ричард. Той се поколеба за момент, сякаш не знаеше какво да предприеме.
Преди да са успели дори да се запитат за причината, накарала Том да изкрещи, от сенките на близките дървета се откъснаха тъмни фигури, които внезапно нападнаха бивака им. Неочакваната врява и безумството на смразяващите кръвта викове изпълниха нощния въздух, щом непознатите нахлуха в осветените от огъня граници на бивака.
Не приличаха на войници — не носеха униформи — и не нападаха като войници — с извадени оръжия. Калан не забеляза никой от тях да размахва меч или копие, или поне нож.
Въоръжени или не, нападателите бяха доста на брой и надаваха свирепи бойни викове, сякаш не биха се задоволили с нищо друго, освен с кървава сеч. Тя обаче знаеше, че внезапният шок от оглушителния шум бе тактика, предназначена да внуши ужас и да обезоръжи изненадания враг, като по този начин го направи по-лесна плячка. Знаеше го, понеже самата тя бе прибягвала до подобна тактика.
С меч в ръката, Ричард бе в стихията си; съсредоточен, целеустремен, изпълнен с няма решителност — дори без съпровождащата меча му магия.
С появяването на нападателите мечът, задвижен от гнева на Ричард, изсвистя във въздуха; острието попи от светлината на огъня и се обагри в червено. В момента на атаката Калан за секунда си помисли, че без магията на меча са обречени.
Само за един кратък миг в спокойния доскоро бивак настъпи истински ад. Макар нападателите да не бяха облечени като войници, бяха все здравеняци и в движенията им ясно се четяха смъртоносните им намерения.
Един от тях се хвърли напред, разперил широко ръце, за да попречи на Ричард да извади меча си. Върхът на острието изсвистя, задвижен от кървава решителност. Мечът отсече една от вдигнатите ръце на мъжа, след което пръсна черепа му. Въздухът над огъня бе опръскан с фонтан от кръв, натрошени кости и мозък. Върху Ричард се нахвърли друг мъжага, когото Мечът на истината прониза в гърдите. Само за миг двама от нападателите бяха мъртви.
Магията най-сетне като че се събуди и откликна на желанията на Ричард.
Калан не можеше да проумее какво целят тези хора. Атакуваха невъоръжени, но изглеждаха дълбоко мотивирани и настървени. Бързината, с която се движеха, многочислеността, едрите им тела и яростните изражения на лицата бяха достатъчни, за да накарат всеки противник да се разтрепери от страх.
Мракът бълваше все нови и нови нападатели. Кара им препречи пътя, размахала своя Агиел. При допира с него мъжете надаваха нечовешки викове от болка и в редиците им явно настъпи смут. Сабар, с нож в ръка, се въргаляше в смъртна схватка с един от враговете, който го бе нападнал в гръб. Дженсън избегна друг, протегнал се да я хване за косата. Докато се завърташе, за да избегне хватката му, успя да раздере лицето му с ножа си. Виковете му се сляха с пронизителния хор на другарите му.
Калан установи, че към крясъците на нападателите се прибавя и цвиленето на уплашените коне. Агиелът на Кара, врязан в нечий тлъст врат, предизвика изпълнен с болезнен ужас писък. Мъжете нападаха с викове и си крещяха заповеди, които мечът на Ричард рязко прекъсваше. Като че цялото крещене бе съсредоточено около повалянето на четиримата от бивака.
Изведнъж Калан разбра какво става. Целта на нападателите не бе да ги убият, а да ги заловят. За тези хора убийството би било проява на върховна милост в сравнение с онова, което възнамеряваха да им сторят.
Двама здравеняци се спуснаха през огъня с широко разперени ръце, готови да се хвърлят върху Ричард и Калан. Кара се протегна, сграбчи единия за ризата и го дръпна рязко към себе си. Заби Агиела си в корема му и го повали на колене. Другият най-неочаквано бе посрещнат от меча на Ричард, пронизал тялото му със забележителна енергичност. Викът на смъртна болка бе кратък, след което острието намери гърлото му. Кара, застанала над коленичилия мъж, опря Агиела си в гърдите му и го завъртя, при което онзи се строполи, преди да е успял да гъкне.
В това време Ричард вече прескачаше огъня, за да се вреже в ядрото на нападателите. Щом ботушите му тупнаха тежко на земята, мечът му разполови противника на Сабар и по земята се разпиляха кръв и черва.
Мъжът, одраскан от Дженсън, се надигна, но бе посрещнат от ножа и, движен от отчаян ужас. Тя отскочи назад и онзи се строполи в краката и, инстинктивно стискайки се за гърлото, след като ножът на
