а Кара се бе вглъбила в поставената и задача.
Той не я попита какво има предвид, нито се опита да разсее тревогата и.
— Нещо не е наред с магията му. Щом извадих меча, магията не откликна на зова ми. Онези превземаха лагера ни и нямах нито секунда за губене. Щом посрещнах първия нападател, магията ми изведнъж се възпламени. Сигурно е свързано с главоболията — може би те пречат на способността ми да установя контакт с магията на меча.
— При последните ти главоболия нямаше проблем с магията на меча.
— Казах ти, не давай воля на въображението си. Проблемът се появи, откакто главоболията се върнаха. Може би причината е в тях.
Калан не бе сигурна, че има смелостта да му повярва и че самият той е убеден в думите си. Но вероятно бе прав. Проблемът с магията на меча се беше появил съвсем наскоро — след възобновяването на главоболията му.
— Нещата се влошават, нали?
Той кимна.
— Хайде да видим какво можем да изтръгнем от него.
Калан въздъхна уморено и се залови с неприятната задача. Не биваше да изпускат възможността да научат каквото могат.
Калан се обърна към коленичилия мъж.
Шестнадесета глава
ЩОМ КАЛАН СЕ ПРИБЛИЖИ, насълзените очи на мъжа се впиха в нея с жадно нетърпение. Дългото очакване — сам, без нейните желания — го бе привело в състояние на пълно отчаяние.
— Идваш с нас — започна хладно Калан. — Ще говориш пред каруцата, за да те държим под око. Ще се подчиняваш на волята на всичките ми приятели, наред с моята. Искрено ще отговаряш на всичките ни въпроси.
Онзи се хвърли по корем на земята и зацелува стъпалата и, благодарейки за получените разпореждания. Както се влачеше в пръстта с белязаното си ухо, и заприлича не на човек, а на свиня.
Стиснала юмруци, тя изкрещя, извън себе си от ярост.
— Престани! — Не желаеше това мръсно, изпълнено с жестокост животно да я докосва.
Той мигновено отскочи назад, изумен от яростния и тон, ужасен, че поведението му не и се е понравило. Сви се неподвижен в краката и, ококорил очи, изпълнен със страх да не би да направи още нещо, което няма да е по вкуса и.
— Не носиш униформа — започна Ричард. — Ти и останалите не сте ли войници?
— Войници сме, но не от редовната армия — ентусиазирано занарежда мъжът, щастлив да откликне на желанието на Калан. — Ние сме специален отряд на разпореждане на Императорския орден.
— Специален, казваш. И какво по-точно ви е специалното?
Леко озадачен, мъжът погледна към Калан. Тя не му направи никакъв знак. Вече му бе казала, че трябва да изпълнява заповедите на всичките и приятели. Мъжът, най-сетне уверил се в намеренията и, продължи припряно:
— Ние сме специален отряд бойци… към армията… и нашата цел е да залавяме врагове на Ордена… преминаваме тестове за оценка на способностите ни… на верността ни… и за да е сигурно, че ще изпълним успешно мисиите си…
— По-бавно — прекъсна го Ричард. — Говориш прекалено бързо.
Мъжът хвърли бърз поглед към Калан, очите му плувнаха в сълзи, понеже реши, че тя също е недоволна от отговора му.
— Продължавай — насърчи го тя.
— Ние не носим униформи и не разкриваме мисиите си — продължи той, очевидно доволен, че разказът му удовлетворява желанията на Калан. — Обикновено действаме в градовете, като търсим метежници. Смесваме се с хората, оставяме ги да мислят, че сме едни от тях. Когато заподозрем, че се готви заговор срещу Ордена, се внедряваме сред населението, докато стигнем до имената на активистите, после ги залавяме и започваме да ги разпитваме.
Ричард изгледа мъжа продължително, лицето му остана напълно безизразно. Той самият бе попадал в лапите на Ордена и бе „разпитван“. Калан можеше само да гадае какво му се върти в главата в този момент.
— Залавяте само онези, които сте сигурни, че заговорничат — попита Ричард, — или е достатъчно само да заподозрете някого и се нахвърляте върху него и приятелите му?
— Ако има подозрения, че заговорничат, например ако водят затворен живот, откъснат от останалите граждани, ги предаваме за разпит, за да бъде установено какво крият. — Мъжът облиза устни, нетърпелив да разкрие в детайли всичките им методи на действие. — Разговаряме с техни колеги, съседи, научаваме имена на хора, с които са във връзка, на приятели, понякога дори на близки и роднини. Обикновено отвеждаме поне няколко от последните, за да бъдат разпитани и те. По време на разпитите всички признават престъпленията си спрямо Ордена, така че се оказва, че подозренията ни са били основателни.
Калан си помисли, че Ричард ще извади меча си и ще обезглави мъжа на секундата. Ричард знаеше прекрасно как постъпва Орденът с тези свои пленници и колко безнадеждно бе тяхното положение.
Самопризнанията, изтръгнати чрез физическо насилие, често включваха имената на всякакви подозрителни хора, независимо за какво и къде, така че професията на мъчителя всъщност се оказваше доста ангажирана. Хората в Стария свят живееха в постоянен страх, че ще бъдат отведени на някое от многобройните места за разпит.
Набелязваните жертви често нямаха нищо общо със заговорите срещу Ордена; повечето хора бяха прекалено ангажирани с оцеляването си, с изхранването на семействата си, за да имат време и желание да забъркват метежи срещу Императорския орден. Но доста от тях си позволяваха да мечтаят за по-добър живот, споделяха какво биха искали да правят, как да се развиват, да творят, надяваха се, че един ден ще имат имоти, че децата им ще живеят по-добре от тях. След като дългът на човечеството бе да се жертва за добруването на ближния си, а не да гледа собственото си благоденствие, за Императорския орден това не бе просто неподчинение, а откровена подигравка. В Стария свят нищетата бе широко разпространена добродетел, висш дълг.
Имаше и хора, които не мечтаеха за по-добър живот, а всячески се опитваха да се харесат на Ордена, като за целта бяха готови да предадат и най-близкия си човек, стига той да е казал нещо не на място, да се е запасил неправомерно с храна или бели пари за черни дни или пък да е изразил гласно надеждата си за по-добър живот. Изобличаването на такива „предатели“, от друга страна, отклоняваше вниманието на Ордена от съответния информатор. Информаторството се бе превърнало в гаранция за неприкосновеност.
Вместо да извади меча си, Ричард смени темата:
— Колко души бяхте тази вечер?
— Двайсет и осем, заедно с мен — незабавно отвърна мъжът.
— Вкупом ли предприехте атаката?
Онзи кимна, нетърпелив да сподели целия им план, за да спечели одобрението на Калан.
— Искахме да сме сигурни, че вие и… — Очите му намериха Калан и той осъзна несъвместимостта на двете му цели — самопризнанието и доставянето на удоволствие на Майката Изповедник.
Мъжът избухна в сълзи, сключил умолително ръце.
— Прости ми, Господарке! Моля те, прости ми! Колкото в неговия тон имаше плам и жар, толкова нейният бе хладен и дистанциран.
— Отговори на въпроса.
Той престана да хленчи, за да изпълни желанието и. Сълзите му обаче продължиха да се стичат по бузите му.
— Движехме се в плътна група, за да атакуваме едновременно и да сме сигурни, че ще заловим Господаря Рал и… вас, Майко Изповедник. Обикновено когато трябва да заловим голяма група хора, се
