— Тръгвай пред каруцата — заповяда му Ричард. — Не искам да се пречкаш пред очите и.
Онзи наведе глава и се втурна към указаното място.
— Не ми се вярва Джаганг да е в съзнанието му — вметна Калан. — Но ако греша?
— Засега мисля, че е по-добре да го оставим жив. Нека върви пред каруцата, така че Том да го държи под око. Ако грешим — Том е доста бърз с ножа. — Ричард въздъхна. — Вече научих нещо важно.
— Какво?
Той плъзна ръка по гърба и.
— Да тръгваме, ще ти кажа.
Калан мярна каруцата, която ги чакаше в далечината. Том проследи с очи как мъжът изтича пред едрата двойка впрегатни коне и застина в очакване на заповеди. Дженсън и Кара вече се бяха качили в каруцата. Фридрих скочи на капрата до Том.
— Колко са? — подвикна Ричард към Кара, щом приближиха.
— С четиримата, за които се е погрижил Том, плюс този тук, стават двайсет и осем.
— Значи бройката излиза — с облекчение отбеляза Ричард.
Калан усети как ръката му се отлепя от гърба и. Ричард се олюля и застина на място. Тя също се сепна, за да види какво го е накарало да спре. Той се свлече на колене. Тя го последва, като същевременно го подхвана за опора. Той присви очи в болезнена гримаса. Притисна корема си с ръка и се преви о две.
Кара скочи от каруцата и се завтече към тях.
Въпреки изтощението си Калан изведнъж се почувства абсолютно съсредоточена и във форма.
— Трябва да се доберем до Плъзгата — каза тя колкото на Кара, толкова и на Ричард. — Трябва да се срещнем със Зед и да получим отговори. Както и помощ. Зед ще може да помогне.
Ричард дишаше учестено, но агонизиращата болка се бе вкопчила в гърлото му и той не можеше да промълви нито дума. Калан се почувства безпомощна — нямаше никаква представа как би могла да му помогне.
— Господарю Рал — коленичи Кара край него, — учили са те да контролираш болката. Трябва да го направиш — веднага. — Тя го сграбчи за косата и повдигна главата му така, че да го погледне в очите. — Мисли! — заповяда му. — Спомни си. Постави болката на мястото и. Направи го!
Ричард я стисна за ръката, сякаш благодарен за думите и.
— Не мога — успя да промълви най-сетне, въпреки че явно едва се крепеше от болка. — Няма да успея да стигна до Плъзгата.
— Трябва — настоя Калан. — Това е най-бързият начин.
— Ами ако вляза вътре… вдишам живачената и плът… и магията ми изневери?
Калан беше като обезумяла.
— Но това е единственият начин да стигнем там бързо. — Побоя се да каже „навреме“.
— Ако нещо се обърка, ще умра. — Запъхтян, Ричард се опитваше да си поеме дъх въпреки болката. — Ако магията ми откаже, вдишването на Плъзгата би означавало смърт. Мечът ми не ме слуша. — Той преглътна, закашля се, не му достигаше въздух. — Ако главоболията се дължат на дарбата и това причинява колебанията в магията ми, влизането в Плъзгата ще доведе до мигновената ми смърт — още след първото вдишване.
Кръвта във вените и се вледени от ужас. Зед бе единствената надежда на Ричард. Калан смяташе да действат именно така. Без помощ главоболията, причинени от дарбата, щяха да го убият.
Калан обаче се опасяваше, че знае защо магията на меча му отслабва — причината не беше в главоболията. Може би ставаше въпрос за същото, довело и до разчупването на печата. Предупредителният маяк свидетелстваше, че причината е самата тя. Ако бе вярно, значи не друг, а тя бе виновна както за това, така и за още много други неща.
Ако, от друга страна, това наистина бе вярно, значи Ричард е прав за Плъзгата — влизането в нея би означавало смърт. В такъв случай той не само не би могъл да влезе в нея, но и не би имал силата да я извика.
— Ричард Рал, ако ще хвърляш кал върху най-ценните ми идеи, по-добре предложи нещо сам.
Той се гърчеше в стоманената хватка на нечовешка болка. Когато се закашля, Калан го видя да изхвърля кръв.
— Ричард!
Притеснен, Том се втурна към тях. Щом видя кръвта, стичаща се по брадичката на Ричард, той побледня.
— Помогни да го качим в каруцата — викна му Калан, като се стараеше гласът да не издава ужаса и.
Кара пъхна рамото си под мишницата му. Том го прегърна през кръста и помогна на двете жени да го вдигнат на крака.
— Ничи — промълви Ричард.
— Моля?
— Нали искаше да предложа нещо. Ничи. — Той изохка и отчаяно се опита да си поеме дъх. Закашля се и пак изхрачи кръв. Потече на струйка по брадичката му.
Ничи беше чародейка, не магьосник. На Ричард му трябваше магьосник. Дори да трябваше да прекосят целия свят, бяха длъжни да опитат.
— Но Зед би могъл по-добре…
— Зед е твърде далеч — прошепна той. — Трябва да стигнем до Ничи. Тя владее и двете страни на Дарбата.
Калан не се бе замисляла за това. Вероятно Ничи наистина би могла да помогне.
Преди да стигнат до каруцата, Ричард изгуби съзнание. Том го вдигна откъм главата, Кара и Калан го хванаха за краката и така изминаха останалата част от пътя.
Том, без да се нуждае от помощта на двете, вдигна Ричард към каруцата. Дженсън трескаво разгъна още една постелка. Положиха го възможно най-внимателно. Калан все едно се гледаше отстрани как се движи, говори, разсъждава. Не си позволи да изпадне в паника.
Калан и Дженсън се надвесиха да погледнат как е той, но Морещицата ги избута. Опря ухо до устата му и се заслуша. Пръстите и провериха дали има пулс на врата. Другата и ръка обгърна тила му — без съмнение тя бе готова да му вдъхне дъха на живота, ако се наложи. Морещиците ги биваше в тези работи — знаеха как да запазят искрицата на живота, с цел да удължат агонията на жертвата си. Кара бе използвала тези си познания и за да върне човек към живот.
— Диша — установи тя и се изправи. Успокои Калан, като я хвана за ръката. — Вече диша по- лесно.
Калан и благодари с кимване, но не посмя да използва гласа си. Приближи се до Ричард, докато Кара избърсваше кръвта от устата и брадичката му. Калан се почувства безпомощна. Не знаеше какво да предприеме.
— Ще пътуваме цяла нощ — подвикна Том през рамо, докато се качваше на капрата.
Калан си наложи да се съсредоточи. Трябваше да стигнат до Ничи.
— Не — рече след малко. — Алтур’Ранг е много далече. Наблизо няма пътища; цяло безумие ще е да пътуваме напосоки в тъмното. Ако действаме безразсъдно и се хвърлим презглава в неизвестното, може да убием конете — или най-малкото да си счупят някой крак, което е не по-малко сериозно. Изгубим ли конете, няма да можем да носим Ричард през целия път и е изключено да стигнем навреме. Най-разумно ще е да се придвижваме възможно най-бързо, но и да си даваме почивка, за да можем да се защитим при евентуална нова атака. Трябва да действаме разумно, иначе изобщо няма да успеем.
Дженсън стисна ръката на Ричард в дланите си.
— Главоболията, битката с всичките онези мъже — може би, ако си отпочине добре, ще се оправи.
Калан се вкопчи за тази мисъл като удавник за сламка, макар да не смяташе, че нещата са толкова прости. Настани се в каруцата и погледна мъжа, който не откъсваше очи от нея, в очакване на заповедите и.
— Има ли още такива като вас? Има ли и други отряди, получили заповед да ни заловят? Този Николас изпратил ли е и други?
— Не мисля, Господарке. Поне не ми е известно.
