разделяме, като половината остават назад, за да следят дали някой няма да се опита да избяга, но този път предупредих хората си, че е важно да заловим и двама ви, а имахме информация, че се движите винаги заедно, така че решихме да използваме шанса си. Не исках да рискувам да отвърнете на нападението, така че разпоредих масирана атака, като предварително прерязахме гърлата на конете, за да ви отрежем всеки път за бягство. — Лицето му светна. — Не съм и предполагал, че може да претърпим неуспех.
— Кой ви изпрати? — попита Калан.
Онзи се изсули леко напред, както си беше коленичил, и внимателно протегна ръка да я пипне за обувката. Калан не помръдна, ала леденият и поглед му показа, че докосването му и е крайно неприятно. Ръката му се отдръпна.
— Николас — рече той.
Калан повдигна вежди. Беше очаквала да и отговори, че поръчителят им е Джаганг.
Не изключваше възможността пътешественикът по сънищата да ги наблюдава през очите на този човек. Джаганг и преди им беше изпращал убийци, като предварително се бе настанявал в съзнанието им. По този начин той направляваше и контролираше съответния човек и дори Кара не успяваше да се справи с него. Още по-малко би могла Калан.
— Лъжеш ме. Изпраща те Джаганг.
Мъжът се разхленчи жаловито.
— Не, Господарке! Никога не съм имал пряк контакт с Негово сиятелство. Армията ни е огромна. Аз съм на подчинение на висшестоящите в моето подразделение. Не мисля, че хората, които дават заповеди на моите началници, нито пък началниците на техните началници са достойни за вниманието на Негово сиятелство. Сега той е далеч на север, където посвещава в идеите на Ордена диваците и непросветените; дори не знае за нашето съществуване.
Ние сме ниско разреден отряд, създаден да залавя враговете на Ордена, било то за да ги разпитва или да ги обрича на вечно мълчание. Всички ние идваме от тази част на империята и бяхме извикани именно поради това. Аз не съм достоен за вниманието на Негово сиятелство.
— Но Джаганг те е посещавал — в сънищата ти. Посещавал е съзнанието ти.
— Господарке? — Мъжът изглеждаше ужасен, задето се налагаше да зададе въпрос, вместо да даде отговор. — Не ви разбирам.
Калан го изгледа слисана.
— Джаганг е влизал в съзнанието ти. Говорил ти е.
Искрено объркан, мъжът поклати глава.
— Не, Господарке. Никога не съм виждал Негова светлост. Никога не съм го сънувал — не знам нищо за него, освен че Алтур’Ранг има честта да е негов роден град. Искате ли да го убия, Господарке? Моля ви, ако това е вашето желание, позволете ми да го убия.
Този човек нямаше никаква представа колко абсурдна е самата идея за подобно нещо; но в желанието си да и достави удоволствие, ако тя му заповядаше, той с готовност би откликнал. Калан му обърна гръб, Ричард не откъсваше поглед от него.
Тя се наведе към Ричард и зашепна, така че онзи да не чуе думите и.
— Не знам дали навестените от пътешественика по сънищата осъзнават неговото присъствие, но ми се струва, че би трябвало. Поне онези, с които съм се срещала досега, усещаха Джаганг в съзнанието си.
— Възможно ли е пътешественикът по сънищата да се промъкне в нечие съзнание само за да ни наблюдава, без да допусне да бъде усетен от самия човек?
— Сигурно е възможно — отвърна тя. — Но помисли за милионите жители на Стария свят — едва ли ще знае в чия глава да се настани, за да има по-добра видимост. Та той е най-обикновен човек, нищо, че е пътешественик по сънищата.
— Притежаваш ли дарбата? — обърна се Ричард към мъжа.
— Не.
— Ничи ми е споменавала — продължи Ричард, — че Джаганг обикновено не си дава труда да се занимава с хора без дарбата. За него било трудно да обладае техните съзнания, така че насочвал усилията си към родените с дарбата, които упражнявали контрол над останалите. Предполагам, че в момента е достатъчно зает с всичките Сестри, които залови. Трябва да ги държи изкъсо и да направлява действията им — включително онова, за което споменаваше Ничи в писмото си: че напътства Сестрите в усилията им да превърнат определени хора в оръжия. Освен това играе ролята на главнокомандващ, който организира стратегията на армията си. Занимава се с доста неща, така че е нормално да се интересува само от съзнанията на родените с дарбата.
— Но има и изключения. Ако се наложи, ако реши, че е важно или просто изяви желание, може да влезе и в съзнанието на човек без дарбата — прошепна Калан. — Най-разумно би било да убием тази гадина още сега.
Докато разговаряха, Ричард не изпускаше мъжа от очи. Калан знаеше, че Ричард ще се съгласи с нея, освен ако не смята, че може да изтръгнат още нещо от жертвата си.
— Достатъчно е да му дам знак и мигновено ще се строполи мъртъв.
Ричард я стрелна с очи, после се обърна към мъжа и сниши глас:
— Каза, че те е изпратил някой си Николас. Кой е този Николас?
— Николас е страховит магьосник на служба в Ордена.
— Значи си го виждал. И той лично ти е заповядал какво да правиш?
— Не. Ние сме твърде маловажни, за да се занимава с нас човек от неговия ранг. Той изпрати заповеди, които ни бяха препредадени.
— Как разбрахте къде се намираме?
— В заповедите бе упоменат районът. Бе отбелязано, че се придвижвате на север по източната периферия на пустинята; трябваше да се опитаме да ви намерим и да ви заловим.
— Николас как е разбрал къде сме?
Онзи примигна, сякаш преравяше съзнанието си, за да е сигурен, че не разполага с отговор.
— Не знам. Това не ни бе казано. Заповядано ни беше само да претърсим района и ако ви открием, да ви отведем живи — и двамата. Командирът, който ми предаде заповедите, каза много да внимавам да не се провалим, понеже Вселителя много щял да се разгневи.
— Кой щял да се разгневи?… Вселителя ли каза?
— Николас Вселителя. Така го наричат. Някои му викат само Вселителя.
Смръщила чело, Калан се обърна към мъжа:
— Как?
Видял недоволното и лице, онзи се разтрепери.
— Вселителя, Господарке.
— И какво по-точно е това Вселител?
Мъжът се разхленчи и захлипа, сви ръце в умолителен жест, копнеещ за нейната прошка.
— Не знам, Господарке. Нямам представа. Попитахте ме кой ни изпраща — ето кой. Хората го наричат Вселителя.
— Къде е той? — попита Ричард.
— Не знам — избълбука онзи през сълзи. — Получих заповедите от командира си. Той ми каза, че един Брат от Ордена ги е предал на неговия командир.
Ричард си пое дълбоко дъх и разтърка тила си.
— Какво друго знаеш за този Николас — освен, че е магьосник и че му викат Вселителя?
— Знам само, че трябва да се страхувам от него — не само аз, командирите ми също.
— Защо? Какво се случва, ако някой не му се хареса? — попита Калан.
— Бива набучен на кол.
При отвратителната воня на кръв и опърлена плът, плюс нещата, които чуваше, Калан не би могла да се почувства по-зле. Не беше сигурна, че ще издържи още дълго на това място, още повече ако този човек продължава да и говори такива работи.
Тя нежно дръпна Ричард за ръката.
— Моля те, това едва ли ще ни даде особено полезна информация. Какво ще кажеш да се махаме оттук? Ако се сетим още нещо, винаги можем да го попитаме.
