— Ти — посочи Ричард мъжа, когото Калан бе докоснала, — седни до него и гледай да не се отдалечава.
Докато онзи бързаше да изпълни заповедта, Ричард направи знак на останалите да се съберат.
— Трябва да поговорим.
Фридрих, Том, Дженсън, Кара и Калан последваха Ричард встрани от Оуен и другия мъж. Ричард се облегна на ритлата на каруцата и скръсти ръце, докато другите го наобиколиха в плътна група. Огледа бавно обърнатите към него лица.
— Имаме сериозни проблеми — започна Ричард — и не са свързани само с отровата, която ми даде Оуен. Оуен е лишен от дарбата. Той е като теб, Дженсън. Не е подвластен на магията. — Погледът му остана върху Дженсън. — Неговите сънародници също са като теб, като него.
Дженсън зяпна от учудване. Изглеждаше объркана, сякаш не можеше да осмисли чутото. Фридрих и Том изглеждаха не по-малко слисани. Кара гледаше изпод вежди.
— Това е невъзможно, Ричард — обади се най-после Дженсън. — Твърде много са. Няма начин всичките да са наши природени братя и сестри.
— Не съм казал такова нещо, Дженсън. Те просто са потомци на династията Рал — хора като теб. В момента нямам време да ти обяснявам всичко в подробности, но нали си спомняш какво ти казах — че децата ти ще са като теб и ще предадат наследството си и на бъдещите поколения? Е, преди много години в Д’Хара живеели такива хора. Тогавашните управници ги събрали на едно място и ги изпратили в Стария свят. Жителите на Стария свят на свой ред ги затворили на недостъпно място отвъд планините. Името на тяхната империя — Бандакар — означава „прокудените“.
Огромните сини очи на Дженсън плувнаха в сълзи. Тя бе една от тези хора — хора, мразени дотолкова, че са били прокудени и заточени в своя далечна и самотна страна.
Калан я прегърна през раменете.
— Нали ми каза, че се чувстваш самотна в света? — усмихна се топло Калан. — Е, вече няма да е така. Има и други като тебе.
Калан не беше сигурна доколко думите и звучат успокоително, но Дженсън явно се почувства по-добре от приятелската прегръдка.
Изведнъж се сети нещо.
— Не може да е истина. Нали е имало граница, която ги е държала затворени. Ако са като мен, как им е действала граница, издигната с помощта на магия? Можели са да напуснат онова място когато си пожелаят. За толкова дълъг период от време поне някой от тях би се появил в света — магията не би ги задържала в плен.
— Не ми се вярва — отвърна Ричард. — Нали си спомняш, че ти също видя пясъка, дето течеше хоризонтално в предупредителния маяк, донесен от Сабар? Това бе акт на магия, но ти го видя.
— Вярно е — подкрепи го Калан. — И щом тя е колона на Сътворението, как е възможно да го е видяла?
— И аз това питам? Щом съм родена без искрица от дарбата, защо го видях? — Тя повдигна вежди. — Май ще излезе, че в крайна сметка има нещо не наред, Ричард. Може би все пак притежавам частица от дарбата.
Ричард се усмихна.
— Чиста си като снежинка, Дженсън. Друга е причината, поради която видя онази магия. Според писмото на Ничи предупредителният маяк е във връзка с магьосника, който го е създал — свързан е с него в отвъдния свят. Отвъдният свят е светът на мъртвите. Което означава, че статуята отчасти е била задействана чрез Субстрактивна магия — онзи аспект от магията, който е свързан с отвъдния свят. Магията може и да не ти влияе, но не си неподвластна на смъртта. Независимо дали си родена с дарбата или не, ти си свързана с живота, а следователно и със смъртта.
Именно поради това можа да видиш част от магията, задействала маяка — частта, свързана със смъртта.
Границата е онова място в света, където съществува самата смърт. Да влезеш в пространството на онази граница е било равносилно да попаднеш в света на мъртвите.
Оттам връщане няма. Ако някой жител на Бандакар е навлезел в граничната ивица, е щял да умре. По този начин народът им е бил откъснат от останалата част от света.
— Но нали са можели да прокуждат хора отвъд границата — напомни му Дженсън. — Това иде да покаже, че границата фактически не е била опасна за тях.
Ричард не я дочака да довърши и поклати глава.
— Не. Те биха били докоснати от смъртта както всеки друг. Просто в границата е била оставена пролука — както беше при границата, разделяща трите земи в Новия свят. Преминах през нея, без да бъда докоснат от магията и. Имаше си проход — специално тайно място, откъдето можеше да се прекоси границата. Тук е същото.
Дженсън сбърчи нос.
— В такъв случай нещо не разбирам. Ако наистина е така и онова място им е било известно — понеже нали твърдиш, че са знаели как е възможно да се прекоси границата, — защо просто не са си тръгнали? Защо са останали да живеят в онази откъсната земя, след като са могли да прогонват провинилите се отвъд границата?
Ричард въздъхна и изтри челото си с ръка. Калан си помисли, че му се ще да не му бе задаван този въпрос.
— Нали си спомняш онова място, през което минахме преди известно време? — попита я Ричард. — Там, дето не вирееше нищо?
— Разбира се — кимна Дженсън.
— Така, а Сабар спомена, че е минал през подобна ивица малко по на север от тук.
— Да — намеси се Калан, — и ивицата водела към центъра на пустинната земя, към Колоните на Сътворението — както и онази, през която минахме ние. Значи вървят горе-долу успоредно.
Ричард закима с глава, за да я насърчи да продължи с разсъжденията си.
— И тези ивици бяха разположени от двете страни на прохода към Бандакар. Не бяха много далеч една от друга.
В момента се намираме точно по Средата между двете граници.
Фридрих се надвеси напред.
— Но това би означавало, Господарю Рал, че когато някой е бил прокуден от Бандакар, той е попадал в клопката на тези две мъртви ивици земя, тоест на доста тясно пространство. Човек няма къде да ходи, освен…
Фридрих замлъкна внезапно и като вдигна ръка пред устата си, се загледа в мрачината на запад.
— Към Колоните на Сътворението — довърши изречението му Ричард.
— Ама…, ама… — запелтечи Дженсън, — да не би да искаш да кажеш, че някой нарочно е подредил нещата така? Че е издигнал двете граници, за да принуди всеки прокуден от Бандакарската империя да попадне на онова място — Колоните на Сътворението? Но защо?
Ричард я изгледа продължително.
— За да ги убие.
Дженсън преглътна.
— Значи според теб онзи, който е прокудил тези хора, е искал прокудените от самите тях да намерят смъртта си?
— Именно — завърши Ричард.
Калан се загърна по-плътно в наметалото си. Толкова дълго време беше усещала само жега, че сега не можеше да повярва, че изведнъж е станало толкова студено.
Ричард отметна кичур мокра коса от челото си и продължи:
— Преди време Ейди ми спомена, че във всяка граница би трябвало да има проход, за да се създаде равновесие от двете страни, да се балансира животът тук и там. Подозирам, че съответните хора от Стария свят, които са прокудили родените без дарбата отвъд планините, са искали да им дадат възможност да се отърват от престъпниците и затова са им казали за съществуването на прохода. Но не са искали същите тези престъпници да обикалят свободно света. Престъпници или не, те са били родени без дарбата.
