Така че е трябвало да им се отнеме възможността да живеят на свобода.
Калан веднага забеляза слабото място на теорията му.
— Но нали и трите граници би следвало да имат проходи? Дори другите два прохода в другите две граници да са останали скрити, остава възможността всеки изгнаник, изпратен през прохода, да открие някой от другите два прохода и да не се отправи към Колоните на Сътворението, където със сигурност е щял да намери смъртта си. Така прокудените са имали теоретична възможност да избягат в Стария свят.
— Би било така, ако наистина са съществували три граници — отвърна Ричард. — Но лично аз се съмнявам. Според мен всъщност е имало само една.
— Сега вече наистина не те разбирам — оплака се Кара.
— Нали каза, че едната е вървяла от север на юг и е блокирала прохода, а освен нея е имало две успоредни, ориентирани от изток на запад, между които е попадал всеки, напуснал Бандакарската империя през първата граница. И че ивицата между двете води право към Колоните на Сътворението, следователно към смъртта.
Калан не можеше да не се съгласи с нея. Явно имаше възможност човек да избяга през някоя от другите две граници.
— Не мисля, че е имало три граници — повтори Ричард.
— Според мен е била само една. Но не е вървяла по права линия — била е пречупена на две. — Той вдигна двата си пръста. — Тук долу, където се събират пръстите ми, е била границата, която е пресичала прохода. Двете разклонения се продължавали почти успоредно, за да спрат в Колоните на Сътворението.
Единственият въпрос, който успя да зададе Дженсън, бе „защо“.
— Като гледам колко е сложна цялата конструкция, си мисля, че тези, които са заградили сънародниците на Оуен, са искали да им дадат възможност да се отърват от опасните престъпници, понеже вероятно са познавали убежденията им и са знаели, че няма да се решат да екзекутират никого. Вярванията им ги правят лесна жертва на всеки, който има лоши намерения. За да съхранят начина си на живот, без да обричат на смърт престъпниците, е трябвало да прогонят тези хора от своята общност, защото в противен случай биха изгубили идентичността си.
Пропъждането от Д’Хара и Новия свят през бариерата на Стария свят сигурно ги е хвърлило в ужас. Единственото им спасение е било да се държат един за друг, да поддържат изключително близки взаимоотношения помежду си.
Хората от Стария свят, които са ги затворили отвъд тази граница, явно са използвали страха им от насилие, за да ги убедят, че границата е издигната за тяхна защита, за да не могат евентуални нашественици да нахлуят в земята им. Явно са намерили начин да ги уверят, че тъй като са специални, имат нужда от специални охранителни мерки. Това, заедно със силната им нужда да живеят заедно, явно им е създало неистов страх да не бъдат прогонени от защитената си земя. За тези хора прокуждането от земята внушава неописуем ужас.
Дори да са приели болезнено факта, че като родени без дарбата са били откъснати от останалата част на света, животът отвъд границата им е внушавал усещане за сигурност.
И сега, когато границата вече я няма, започват проблемите.
Дженсън скръсти ръце.
— И сега, след като има повече от един човек като мен — повече от една снежинка, — започнахте да се притеснявате, че ще се развилнее снежна буря, така ли?
Ричард я изгледа с укор.
— Как си обясняваш факта, че Орденът е пленил част от тях?
— Явно са искали да се сдобият с деца като тях — предположи Дженсън. — За да заличат скъпоценната магия от света на хората.
Ричард не обърна внимание на злостта в думите и.
— Имах предвид защо са пленявали мъже?
— Сигурно са имали основания — продължи Дженсън. — Примерно, за да се съвкупяват с нормални жени, за да се раждат деца без дарбата.
Ричард въздъхна търпеливо и издиша бавно.
— Какво каза Оуен? Мъжете трябвало да се грижат за жените, а ако не изпълнявали заповедите, жените им щели да бъдат одрани живи.
Дженсън не го разбра.
— Какви заповеди?
Ричард се наведе към нея.
— Добър въпрос — какви заповеди? Помислете над това — рече той и огледа и останалите. — Какви заповеди? За какво са им били хора, родени без дарбата? Какво биха могли да искат от тях?
— Кулата! — възкликна Калан.
— Именно. — Неспокойният поглед на Ричард обиколи всички един по един. — Както споменах, имаме сериозни проблеми. Зед пази Кулата. С неговите способности и с помощта на магията, която притежава това място, той без проблеми би удържал цялата армия на Джаганг.
Но как би се съпротивлявал кльощавият старец дори срещу един млад мъж, роден без дарбата, който е неподвластен на магията и просто протегне ръка и го сграбчи за гърлото?
Дженсън свали ръка от устата си.
— Прав си, Ричард. Джаганг също има тази книга — „Колоните на Сътворението“. Той знае, че хората като мен са неподвластни на магията. Опита се да ме използва именно заради това. Ето защо положи толкова усилия да ме убеди, че се опитваш да ме убиеш — за да помисля, че единственият ми шанс за оцеляване е да те изпреваря и да те убия на свой ред. Знаел е, че не притежавам дарбата и не може да ме контролира с магията си.
— Освен това Джаганг идва от Стария свят — додаде Ричард. — По всяка вероятност е знаел за империята, скрита оттатък границата. Доколкото ни е известно, Бандакар е легендарно име в Стария свят, докато в Новия свят, отвъд голямата граница, съществувала цели три хиляди години, хората едва ли са чували за съдбата на онзи народ.
Сега Орденът пленява техни мъже и ги заплашва, че ще избие беззащитните им жени по най-жесток начин — техните любими, — ако не следват заповедите им. Мисля, че заповедите са да нападнат Магьосническата кула и да я предадат на Императорския орден.
Краката на Калан се подкосиха. Падне ли Кулата, ще изгубят единственото си предимство пред Ордена — колкото и ограничено да е то. Ако Кулата попадне в ръцете на Императорския орден, всичките онези древни магически практики и предмети ще бъдат на разположение на Джаганг. И никой не може да каже докъде ще доведе това. В Кулата има сили, способни да заличат до крак човешкия род, включително и Джаганг. С чумата, която пусна по света, императорът доказа, че е готов да покоси несметен брой хора, стига да постигне своето; че е твърдо решен да използва всяко оръжие, пък дори ако то застрашава здравето и живота на собствените му войници.
Дори Джаганг да не използва никой от ресурсите на Кулата, самият факт, че тя е в негови ръце, означава, че Д’Хара е лишена от възможността да се възползва от помощта, която би и оказала Кулата. Освен с охраната на Кулата Зед бе натоварен и със задачата да използва времето, прекарано вътре, за да намери нещо, което би им помогнало за спечелването на войната; или поне да намери начин да отблъсне Императорския орден и да го затвори зад някаква граница в Стария свят.
Изгубят ли Кулата, край на надеждите им за победа. Съпротивата би означавала само отлагане на неизбежното. Изгубят ли Кулата, колкото и самоотвержено да се борят, Джаганг рано или късно ще ги смаже. Войските му ще изпълнят всяко ъгълче на Новия свят. Няма да има какво да ги спре.
Калан с треперещи ръце се сгуши в наметалото си. Знаеше какво очаква народа и, знаеше какво става, когато Императорският орден нападне и окупира дадено място. Близо цяла година се бе била срещу войските на Джаганг. Тези мъже бяха като глутница вълци. Когато си преследван от такива зверове, нямаш нито миг покой. Те ще мирясат само когато те разкъсат на парчета.
Калан беше попадала в градове — като Ебинисия, — където бяха вилнели войниците на Императорския орден. В кървава вакханалия, продължаваща с дни, те изтезаваха, изнасилваха и убиваха всеки, попаднал в клопката на града, а накрая оставяха след себе си море от трупове. Зад тях не оставаше нито едно живо
