няколко клона към бивака.
Той метна върху пристегнатите колове един доста голям клон и го привърза с дълго коренище.
— Не знам дали изобщо ще успея. Първата ми грижа е да си осигуря противоотровата.
Дженсън го изгледа леко изненадана.
— Но нима няма да помогнеш на тези хора?
Той я стрелна с поглед през рамо.
— „Тези хора“ ме отровиха. Откъдето и да го погледнеш, си беше опит за убийство — не им ли свърша мръсната работа, ще ме оставят да умра, без изобщо да им мигне окото. Те ни имат за диваци, смятат, че стоят по-високо от нас. Според тях нашият живот не струва нищо, понеже ние не сме членове на тяхното общество. Аз обаче възнамерявам най-напред да се погрижа за собствения си живот — да намеря противоотровата.
— Разбирам — Дженсън му подаде следващия клон. — Но въпреки това мисля, че ако помогнем за унищожението на Ордена и Николас, които вилнеят из тези земи, ще помогнем на самите себе си.
— Съгласен съм — усмихна се Ричард — и ще направим, каквото е по силите ни. Но за да им помогнем наистина, трябва да убедя Оуен и другарите му, че е важно сами да си помогнат.
Кара се изсмя презрително.
— Хубав номер — да научиш агнетата да станат вълци.
Калан беше съгласна с Морещицата. Според нея щеше да е по-трудно да убедят Оуен и другарите му да се защитават, отколкото Ричард и останалите четирима сами да освободят Бандакар от Императорския орден. Какво ли беше намислил Ричард?
— Е, след като всички сме в кюпа — заключи Дженсън, — след като на всички ни предстои да застанем лице в лице с Ордена в Бандакар, не мислите ли, че имам право да знам всичко? Че няма да е зле най-сетне да споделите с мен за какво са всичките тия погледи и шушумушения?
Ричард изгледа Дженсън, след което очите му отново намериха Калан.
Калан пусна клоните, които бе събрала, близо до заслона.
— Мисля, че е права.
Ричард не изглеждаше особено доволен, но след малко кимна и също преустанови работата си.
— Преди близо две години Джаганг по някакъв начин успя чрез магически средства да ни докара чумна епидемия. В самата чума нямаше нищо магическо — беше си най-обикновена чума. Тя плъзна из градовете, покосявайки десетки хиляди души с един замах. Тъй като епидемията бе задействана с помощта на магия, аз намерих начин да я спра също с помощта на магия.
Калан не вярваше, че Ричард може да предаде с няколко простички изречения целия онзи кошмар така, че човек да получи макар и най-обща представа за целия ужас, който бяха преживели. Изражението на лицето на Дженсън обаче и показа, че тя е успяла да съпреживее макар и отчасти случилото се.
— За да може Ричард да се завърне от мястото, където бе отишъл, за да спре чумата — продължи Калан, отгръщайки още малко завесата, — трябваше самият той да се зарази. Ако не го бе сторил, щеше да живее, но в абсолютна самота и щеше да си отиде от този свят сам, без никога повече да види нито мен, нито когото и да било другиго. Той избра да се зарази, но да може да се върне и да ми каже, че ме обича.
Дженсън я гледаше ококорена.
— Нима ти не го знаеше?
В отговор Калан се усмихна с горчивина.
— Не мислиш ли, че майка ти би се върнала от онзи свят само за да ти каже, че те обича, въпреки че ти го знаеш?
— Предполагам, че би го направила. Но защо е трябвало да се заразиш, за да се завърнеш? Откъде да се завърнеш?
— От едно място, наречено Храмът на ветровете, което отчасти се намира в отвъдния свят. — Ричард махна с ръка към прохода. — Така както онази граница е била хем в света на мъртвите, хем в същото време тук, в този свят. Може да се каже, че Храмът на ветровете бе нещо подобно. Той беше скрит в отвъдния свят. Тъй като трябваше да прекося някаква граница, да мина през отвъдния свят, духовете ми определиха цена, която трябваше да заплатя, за да се завърна в света на живите.
— Духовете ли? Значи си видял духовете? — попита Дженсън. Щом Ричард кимна утвърдително, тя попита: — И защо ти дадоха такава цена?
— Духът, определил цената за моето завръщане, бе Мрачният Рал.
Дженсън зяпна.
— Когато открихме Господаря Рал — намеси се Кара, — той бе с единия крак в гроба. Майката Изповедник предприе опасно пътешествие с Плъзгата, съвсем самичка, за да му донесе лек. Тя успя да се върне, когато Господарят Рал бе на косъм от смъртта.
— Успях да му донеса една магия — обясни Калан. — Донесох му нещо, което притежаваше силата да неутрализира чумата, причинена му от магията на Джаганг. Магията, която призовах, за да сторя това, бе трите Хармонии.
— Трите Хармонии ли? — попита Дженсън. — И какво представляват те?
— Ами един вид магия от отвъдния свят. С тяхна помощ човек може да остане от тази страна на живота, да не прекрачва границата със смъртта.
За жалост, а може би за късмет, тогава не знаех нищо повече за тези Хармонии. Оказа се, че са били създадени по време на Голямата война, за да сложат край на магията. Хармониите са същества, но без души. Те идват от отвъдния свят. И унищожават магията в този свят.
Дженсън изглеждаше все по-объркана.
— И как е възможно това?
— Нямам представа какво точно правят. Но присъствието им в този свят, тъй като принадлежат към света на мъртвите, води до унищожаване на магията.
— А не можете ли да се отървете от тези Хармонии? Няма ли начин да ги пратите обратно?
— Вече го направих — отвърна Ричард. — Но докато бяха тук, в този свят, магията започна да линее.
— Очевидно процесът, който задействах, когато извиках Хармониите в света на живите — допълни Калан, — е отприщил лавина от събития, които продължават да се случват и до днес, въпреки че Хармониите са изпратени обратно в отвъдния свят.
— Не знаем дали е така — прекъсна я Ричард.
— Ричард е прав — продължи Калан към Дженсън, — не знаем нищо със сигурност, но имаме причина да смятаме, че наистина е така. Ето, че границата, отделяща Бандакар, вече не съществува. Доколкото успяхме да разберем, тя се е сринала горе-долу по времето, когато освободих Хармониите. Това е една от грешките, за които ти говорих — нали помниш?
Без да откъсва очи от Капан, Дженсън най-сетне кимна.
— Но ти не си го направила с намерението да навредиш на хората. Не си знаела, че ще стане така. Не си имала представа, че тази граница ще падне, че Орденът ще се възползва от възможността и ще дойде да издевателства над народа на Бандакар.
— Нима има някакво значение дали съм искала или не? Важен е резултатът. Аз съм причината това да се случи. Аз съм причината магията да започне да губи силата си. Заради онова, което сторих, измряха толкова много хора в Бандакар, а още толкова се скитат по широкия свят, където скоро ще започнат да правят онова, което са правили в древни времена — да разпръсват семето на лишените от дарбата хора. Скоро ще навлезем в епоха, лишена от каквато и да било магия. И всичко това ще се случи заради мен — заради онова, което сторих.
Калан усети ръката на Ричард да се плъзга около кръста и.
— Аз винаги съм живяла в свят, в който е имало магия — рече накрая тя. — Една от причините, накарала ме да приема поста на Майката Изповедник, беше желанието ми да помагам на хората, които не могат сами да се защитят. Аз самата съм изтъкана от магия — магията е неразделна част от моето същество. Виждала съм много прекрасни, великолепни неща, сътворени с помощта на магията и те са част от света на живите.
— Значи се страхуваш, че си поставила началото на края на онова, което обичаш най-много в живота
