състоящ се от нестихващи крясъци, подсвирквания, писъци и смях, подрънкване на оръжия, удари на чукове, дращене на триони. От време на време над монотонния шум се извисяваше по някой нечовешки писък, роден от неописуема болка.
Хиляди палатки от всякакъв вид и големина, като листа след силен вятър, застилаха хълмистата местност в полите на високите планини на изток. Много от палатките бяха накичени с плячкосани вещи; на входа — раирана завеса, отпред — столче с походна маса, тук-там се развяваше дамско бельо, като знамето на завоевател. Из целия лагер, без видим план и ред, се мяркаха коне, каруци и амуниции. Пръстта бе стрита на ситен пясък от това бурно море от хора, съставляващо град, лишен от улиците и площадите си.
Мястото представляваше солта на най-долните слоеве на човешкия род — многобройна сган от необуздани диваци, чиято цел в живота се ограничаваше до нуждите им в конкретния момент. Макар командирите и по-висшите офицери да имаха своите планове и цели, редовите войници бяха лишени от всякакъв поглед в бъдещето.
— Негово сиятелство иска и двама ви — рече Сестрата, гледайки ги от високо.
Зед и Ейди не отвърнаха. Здравеняците ги вдигнаха на крака. С по един здрав ритник им показаха, че трябва да последват Сестрата, тръгнала на крачка пред тях. Зед забеляза, че ги ескортират още десетина войници.
Каруцата ги бе свалила в края на един път, виещ се през почти целия лагер. Наблизо бяха спрени цяла редица каруци, а зад тях имаше портал, който явно въвеждаше в нещо като вътрешен лагер — вероятно бивака на командния състав. Той бе охраняван от въоръжени до зъби стражи, около които кипеше ежедневният живот на редовите войници, които се хранеха, играеха на зарове, залагаха, разменяха си плячкосани вещи, майтапеха се, разговаряха и пиеха, като в същото време хвърляха по едно око на затворниците.
На Зед му хрумна, че ако изкрещи, че той е хвърлил светлинната мрежа, изтрепала и ранила толкова много техни другари, мъжете може и да се разбунтуват, да се нахвърлят върху им и да ги убият, преди Джаганг да има възможност да осъществи пъклените си планове спрямо тях.
Зед понечи да отвори уста и да изкрещи, но в същия миг видя как Сестрата го поглежда през рамо. Силата, с която тя го контролираше чрез Рада’Хан, заглушаваше гласа му. Нямаше да може да каже нито дума, докато тя не му разреши.
Сестрата ги водеше покрай наредените една до друга каруци, сред които бе и тази, с която бяха докарани двамата пленници. Каруците бяха общо петнайсетина, като нито една не навлизаше в строго охранявания периметър, където бяха разположени по-големите и спретнати палатки. Всички каруци бяха натоварени с щайги и кошове.
Изведнъж Зед разбра. Това бе керванът, натоварен с плячкосаното от Магьосническата кула. С този керван, изминал целия път от Ейдиндрил до лагера, бяха дошли и двамата пленници. Каруците бяха натъпкани догоре с вещи, които онези лишени от дарбата мъжаги бяха изнесли от Кулата по заповед на Сестрата. Зед не смееше и да си помисли какви безценни и изключително опасни предмети са натоварени там. В Кулата имаше неща, които ставаха опасни още щом бъдат изнесени извън охраняващите ги щитове. Имаше редки магически предмети, които, отделени от защитната си среда, например тъмнината, дори за съвсем кратко време, губеха силата си.
Из охраняваната зона кръстосваха стражи, навлечени с кожи и ризници и въоръжени с пики с дълги стоманени остриета и подсигурени с наточени ножове, огромни извити ятагани, мечове и боздугани. Тези мрачни стражи бяха по-едри и изглеждаха по-застрашително от редовите войници от периферията на лагера, които сами по себе си също нямаха особено приветлив вид. Елитните стражи в охраняваната зона бдяха зорко над поверения им периметър, докато колегите им от външната част си гледаха своята работа.
Стражите поведоха Сестрата, Зед и Ейди през шпалир от копия. Най-напред стигнаха до по-малките сред елитните палатки. Всичките бяха заоблени и с еднаква големина. Зед предположи, че това са палатките за обслужващия императора персонал — за неговата лична прислуга и роби. Дали и всички Сестри не живееха именно тук?
По-нататък пред погледа им, на фона на меката следобедна светлина, се въздигаше великолепната гледка на разкошните шатри на императора и неговия антураж. Несъмнено част от удобните жилища в централната зона, заобиколена от палатките на обслужващия персонал, бяха предназначени за офицерите от висшия команден състав, за високопоставените особи и най-доверените съветници на императора.
Зед горко съжали, задето нямаше възможност да запрати срещу тях нова светлинна мрежа. Едва ли щеше да му се удаде втора възможност да прониже Императорския орден право в сърцето.
Но все пак беше наясно, че каквато и суматоха да предизвика, резултатът ще е само временен. Не след дълго местата на загиналите висши военни щяха да бъдат заети от следваща партида безмилостни зверове. За да бъде премахната заплахата, носена от Императорския орден, не бе достатъчно да бъде унищожен Джаганг. Вече дори не беше сигурен дали изобщо има някакъв ефективен начин светът да бъде отърван от игото на Ордена.
Въпреки всеобщото и опростенческо схващане Джаганг не бе движещата сила на тази агресия. Действията на Императорския орден се определяха от една зловеща идеология. За да съществува, тя не можеше да позволи съществуването на щастлив и независим живот, при положение, че в резултат на философията, разпространявана от Императорския орден, неизброими човешки маси бяха подложени на гнет и страдания. Свободата и последвалият разцвет в живота на хората от Новия свят подложиха на съмнение всичко, което се опитваше да проповядва Орденът. Според него успехът опорочава човека и постигането му е голям грях. А греховете трябва да се унищожават в името на по-висшето добруване. Ето защо освобождаването на Новия свят следва да бъде смазано и преустановено.
— Тези ли? — попита един късо подстриган гвардеец. С халките, висящи от носа и ушите, приличаше на наконтено за пролетния карнавал угоено прасенце. Само дето карнавалните прасенца би трябвало да са измити и чистички и да миришат малко по-приятно.
— Да — отвърна Сестрата. — И двамата — както бе разпоредено.
Погледът на мъжа огледа педантично и бавно най-напред Ейди, после и Зед. На смръщеното му лице се четеше възмущение от видяното, което мъжът явно възприемаше като въплъщение на злото. След като регистрира яките, които двамата пленници носеха и които показваха, че те по никакъв начин не могат да изложат императора на риск, гвардеецът отстъпи встрани и ги пусна да минат през втората барикада от копия отвъд палатките на помощния персонал, прислугата и робите. Погледът му изпрати грешниците по пътя, който щеше да ги срещне със справедливата им съдба.
От вътрешната част на лагера мигом наизскачаха други мъже, които наобиколиха пленниците. Зед забеляза, че новите им стражи са облечени по-прилично. Носеха горе-долу еднакви униформи и ризници, пристегнати с тежки кожени колани и препасани с обковани с метални плочки ремъци през гърдите. По всичко личеше, че това са елитни гвардейци. Оръжията, увесени на широките им колани, бяха повече и по- добре изработени. В движенията им Зед разпозна не просто обикновени наборни войници, а специално обучени и опитни в изкуството на войната кадри. Това бяха елитните телохранители на императора. Зед погледна с копнеж почти пълната кофа с вода, оставена за дежурещите в жегата часови. Един уважаващ себе си император не би допуснал елитните му гвардейци да припаднат на поста си поради липса на вода. Тъй като предварително знаеше отговора, Зед изобщо не си направи труда да помоли за глътка. С периферното си зрение мярна Ейди, която също облизваше напуканите си устни, но не казваше нищо.
Най-отгоре на един хълм бе разположена най-голямата и най-пищната от всички шатри, влизащи в състава на достатъчно внушителните, но не толкова високопоставени покои, приютяващи кралската свита. Императорската шатра приличаше повече на походен дворец, отколкото на палатка. Покривът и бе увенчан от три островърхи кули, от които се вееха разноцветни знамена. Външните стени бяха украсени с ярки везани пана. Горещият вятър лениво полюшваше червени и жълти флагове. Благодарение на многото пискюли и серпантини, окачени къде ли не, цялата композиция приличаше на централната шатра на пищен карнавал.
Един от часовите на входа изгледа Зед строго, след което повдигна завесата от агнешка кожа, украсена със златни гербове и сребърни медальони, за да ги пусне вътре. В следващия миг Зед усети как в рамото го пронизва нещо остро и болката го накара да се хвърли по лице на пода. Той успя да припълзи напред през
