прага, за да се озове в оскъдно осветено помещение. Ейди бе плътно зад него.
От вътрешната страна стените бяха облицовани с меки килими, които поглъщаха цялата глъчка на огромния лагер отвън. На пода покрай стените бяха натрупани стотици копринени възглавнички, извезани със сърма. От тавана на сумрачното помещение висяха разноцветни пана, които играеха ролята на паравани. Малки отвори, премрежени с прозирна материя, възпрепятстваха свободното нахлуване на светлина, ала позволяваха на въздуха да циркулира свободно из вътрешността на разкошната шатра. За да се вижда все пак, бяха запалени лампи и свещници.
Горе-долу в средата на помещението, малко по-навътре, имаше резбован стол, драпиран богато с червена коприна. Дори това да бе императорският трон, Джаганг не седеше в него.
Зед и Ейди бяха наобиколени от няколко стражи, един, от които потъна зад близката платнена стена, зад която се провидя слабо сияние. Мъжете в близост до Зед воняха на пот. По обувките им имаше конски тор. Въпреки усилията всичко да изглежда богато и пребогато, тънещо в разкош и със загадъчното излъчване на свещен храм, вътре смърдеше на обор. Миризмата на тор и пот, която мъжете, придружаващи двамата пленници, донесоха със себе си, само утежни нещата.
Мъжът, потънал в съседното помещение, надникна обратно иззад стената и направи знак на Сестрата да се приближи. Прошепна и нещо и тя изчезна с него.
Зед погледна крадешком Ейди. Изцяло белите и очи гледаха втренчено напред. Под предлог, че се намества, той се доближи до нея и крадешком я докосна по рамото — искаше да я успокои поне донякъде, макар в ситуацията да нямаше нищо утешително. Тя отвърна с едва доловимо помръдване. Жестът му бе приет и оценен. Толкова му се искаше да я прегърне, но знаеше, че това едва ли ще бъде възможно някога вече.
Чу се приглушен говор, но меките тъкани попиваха всичко и Зед не успя да различи думите. Ако имаше достъп до дарбата си, нямаше да му е проблем да разбере какво си говорят, но яката не му даваше възможност да прояви способностите си. Все пак успя да долови тона на докладваното от Сестрата — бе сдържан и делови.
Робите, които не прекъснаха работата си въпреки влязлата група хора, чистеха килими, лъскаха изящни вази, полираха шкафове. Иззад стената се чу нечий плътен, строг глас, при което нещастниците се заеха с работата си още по-усърдно. Несъмнено при императора често биваха водени пленници, така че Зед бе убеден, че не би било добре за тях, ако си пъхат носа в делата на господаря си.
Иззад меките платнени стени до носа му достигна аромат на храна. Беше удивително колко различни аромати успяваше да улови. Но неприятните миризми очевидно бяха повече и на техния фон дори най- сладостните ухания на месо, зехтин, чесън, лук и подправки му се сториха отвратителни.
Сестрата изникна иззад шарената подвижна стена.
Халката на долната и устна контрастираше с побледнялото и лице. Кимна пестеливо към двамата мъже, застанали отстрани на Ейди и Зед.
В ръцете на двамата пленници се впиха мощни пръсти, които ги понесоха през отвора към бледото сияние отвъд.
Тридесет и седма глава
СЛЕД КАТО ГО ДРЪПНАХА ГРУБО да спре, Зед най-сетне се изправи пред строгия кръвнишки поглед на самия пътешественик по сънищата — император Джаганг.
Възкачен на пищно орнаментиран стол с висока облегалка, поставен в дъното на разкошна маса, Джаганг се бе облегнал на лакти и дъвчеше усилено, а между мазните му пръсти се въртеше гъшо бутче. Пламъчетата от свещниците обливаха слепоочията на бръснатата му глава, които се гънеха вълнообразно в такт с дъвченето. Тънък мустак, тръгващ от двата края на горната и средата на долната му устна се поклащаше ритмично в синхрон с мърдането на челюстите и поклащането на фината верижка, свързваща носа и едното му ухо. Пълничките му, богато накичени пръсти лъщяха от мазнина, която се стичаше на струйки надолу към лактите му.
От мястото си в дъното на масата Джаганг хвърли небрежен поглед към двамата си нови пленници.
Въпреки свещите, обсипващи щедро масата и поставени в свещници от двете и страни, вътрешността на шатрата бе мрачна и потискаща като зандан.
От двете страни на Джаганг върху широката маса имаше чинии с храна, бокали, бутилки, свещи, купи и тук-там книги и свитъци. Тъй като в целия хаос нямаше място за всичките сребърни подноси, някои бяха поставени стратегически върху нисички орнаментирани колони. Имаше количества храна, достатъчни да изхранят скромна по числеността си армия.
При всичките приказки на Ордена за жертва за доброто на човечеството, което било тяхна благородна кауза, Зед разчиташе в това изобилие на императорската трапеза съвсем различно послание — нищо, че други свидетели нямаше.
Покрай стената зад Джаганг стоеше редица роби, някои от тях натоварени с допълнителни подноси с ястия, други застинали в сковани пози, ала всички готови да се отзоват на всяко желание на господаря си. Някои от тях бяха млади мъже — по сведения на Зед, магьосници, — само по широки бели панталони. Ето къде свършваха младите магьосници, възпитаници на Двореца на пророците, заедно с пленените Сестри, които ги обучаваха. Всички бяха пленници на пътешественика по сънищата. Тези изключително надарени мъже, притежаващи неимоверен потенциал, бяха използвани за прислужници и черноработници. Това също бе послание, изпратено от Императорския орден, за да покаже на всички, че най-надарените и способните биват използвани да изхвърлят нощни гърнета по заповед на свирепи управници.
Младите жени — Сестри и на мрака, и на светлината, както предположи Зед — бяха с роби, покриващи целите им тела от шията до глезените, ала ушити от толкова прозирна материя, че със същия успех биха могли да бъдат и чисто голи. Това също беше знак, че императорът не дава и пет пари за качествата на своите робини и че ги използва само за удоволствие. По-възрастните и не толкова красиви жени стояха настрани, покрай двете стени; бяха облечени в раздърпани бозави рокли. Те вероятно вършеха друга част от слугинската работа в шатрата на императора.
Джаганг се опияняваше от мисълта, че държи под свой контрол като роби някои от най-талантливите хора на света. Бе изцяло в унисон с разбиранията на Ордена хората със способности да бъдат потискани, а не почитани.
Джаганг забеляза, че Зед оглежда робите му, но не каза нищо. Масивният врат на пътешественика по сънищата му придаваше почти нечовешки вид. Гръдните му мускули, както и здравите му рамене бяха изложени щедро на показ под дълбоко изрязан елек от агнешка кожа. Зед никога не бе виждал по-едър и мускулест мъжага, който дори докато се храни, да изглежда тъй застрашително.
Зед и Ейди стояха мълчаливо, а Джаганг отхапа още веднъж от бутчето. В напрегнатата тишина, както си дъвчеше, изгледа двамата пленници, сякаш не можеше да реши какво да прави с ново придобитата си плячка.
Онова, което смрази кръвта в жилите на стария магьосник, бе не друго, а мастилено черните очи на пътешественика по сънищата, в които нямаше нито зеници, нито ириси, нито бяло. Предишния път, когато бе видял тези очи, Зед не беше окован, ала онова момиче без дарбата му попречи да се разправи подобаващо с Джаганг. По всичко изглеждаше, че тази пропусната възможност ще се окаже най-фаталната грешка в живота му. В онзи ден възможността да убие императора се бе изплъзнала между пръстите му не благодарение на мощната сила на всичките Сестри и многочислени легиони, с които разполагаше Джаганг, а заради намесата на едно-единствено лишено от дарбата девойче.
Тези зловещи черни очи, очите на истински пътешественик по сънищата, блестяха на пламъка. В мрачните им дълбини пробягваха смътни сенки, сякаш облаци в безлунна нощ.
Прямотата в погледа на пътешественика по сънищата съперничеше на тази, с която Ейди гледаше Зед с чисто белите си, незрящи очи. Притиснат от безкомпромисния поглед на Джаганг, Зед трябваше да си напомни да отпусне мускулите си и да си поеме дъх.
Най-ужасяващото в тези очи бе онова, което Зед виждаше в тях: пъргава и точна мисъл. Зед достатъчно дълго се бе борил срещу Джаганг, за да започне да разбира, че който подценява способностите на този човек, е изложен на огромна опасност.
— Джаганг Справедливият — обяви Сестрата и протегна ръка към кошмарната фигура пред тях. — Ваше
