— Вселителите притежават сили, които не би могъл да контролираш по никакъв начин.
— Вселителите не представляват опасност за един пътешественик по сънищата. Моите умения са по- пъргави от неговите. Аз съм по-висше същество от него.
— Все едно колко си бърз — не става въпрос за бързина! Вселителите не се поддават на външен контрол и не са длъжни да изпълняват ничии желания!
— Аз обаче се справям доста добре. — Джаганг опря лакът върху масата. — Според теб магията трябва да контролира подчинените ти, но на мен магия не ми е нужна. Нито по отношение на Николас, нито за което и да било човешко същество. Ти явно неистово се стремиш да установиш контрол, за разлика от мене. Успях да се добера до един народ, който хората като тебе не желаят да се движи свободно по широкия свят; народ, прокуден от родените с дарбата, понеже не притежава нито искрица от ценната магическа дарба; народ мразен и прокуден, понеже тези като теб не са успели да го контролират. Ето в какво се състои тяхното престъпление — че не се поддават на контрола на твоята магия.
Джаганг удари с юмрук по масата. Робите подскочиха на местата си.
— Така си представят бъдещето хората като теб. Вие искате на земята да има само хора, у които е жива искрата на дарбата. Защото само така можете да ги контролирате! Стремите се да поставите на врата на човечеството яка като тази, която сега пристяга твоя врат.
Аз намерих този прокуден, лишен от дарбата народ и го приобщих обратно към братството на човешкия род. Колкото и да не ти се ще, колкото и да се противиш срещу това, те не могат да бъдат докоснати от злонамерената ти магия.
Зед не можеше да повярва, че Джаганг наистина се е добрал до такъв народ.
— И затова си се сдобил с Вселител, който да ги контролира вместо теб.
— Хората като теб са ги осъдили и прогонили; ние ги приехме обратно сред нас. Нещо повече — искаме да префасонираме цялото човечество по техен образ и подобие. Още със самото си раждане те са онова, към което ние винаги сме се стремили — към чистота на човешкия род, лишен от покварата на магията. По този начин светът ще стане едно цяло и най-сетне ще заживее в мир. Аз имам едно предимство пред теб, магьоснико — че правото е на моя страна. На мен не ми е нужна магия, за да побеждавам — за разлика от теб. Аз се боря да осигуря на човечеството едно спокойно бъдеще и вече съм направил доста по въпроса.
Именно с помощта на тези хора успях да ти отнема Кулата. Благодарение на тях се добрах до безценни съкровища, които се пазеха вътре. Не можеш да направиш нищо, за да ги спреш, нали? Човечеството ще поеме по свой път на развитие, без борбата му да бъде засенчвана от прокобата на магията.
На наша страна вече се бори и Вселител. Той се труди заедно с хората от онзи народ за осъществяването на нашите каузи. И в това отношение Николас вече е доказал, че наистина е незаменим. Нещо повече — този Вселител, неподвластен на контрола на хората като теб, се закле да ми достави онези, които искам най-много на този свят — внука ти и жена му. Имам големи планове за тях — особено за нея. — Пламналата му от ярост физиономия грейна в усмивка. — Него не го чакат чак толкова велики неща.
Зед едва сдържаше собствената си ярост. Ако не беше яката, която обуздаваше дарбата му, още в същия този миг би превърнал всичко наоколо в пепел.
— Само да осъзнае способностите си, този Николас няма да пропусне да поиска компенсация за стореното му, при това на цена, която може да ти се стори доста височка.
Джаганг разпери ръце.
— Ето тук си в грешка, магьоснико. Аз мога да си позволя всичко, което Николас би могъл да поиска в замяна на Господаря Рал и Майката Изповедник. Няма такова нещо като прекалено висока цена. Може да ме мислиш за алчен и себичен, ала грешиш. Вярно, доволен съм, че имам известна власт, но най-много ме радва ролята, която играя за вкарването на непросветлените в правия път. Това е истинската цел в живота ми и в крайна сметка ще накарам човечеството да се поклони подобаващо пред справедливата ни кауза и да върви по начертания от Създателя път.
Ентусиазмът на Джаганг рязко се изпари. Той се облегна назад и загреба шепа орехи от една сребърна купа.
— Зед бъде в грешка — обади се Ейди. — Ти доказа, че знаеш какво бъдеш правил. Ти бъдеш контролирал Вселителя си без проблеми. Но моят съвет бъде да го държиш под око, за да помага за постигането на целите ти.
Джаганг и се усмихна.
— Ти също, кльощава дърта чародейке, ще ми кажеш всичко, което знаеш за предметите от Кулата.
— Пфу — присмя му се Ейди, — бъдеш голям глупак да ровиш в тия вехтории. Сигурно смяташ да ги влачиш навсякъде със себе си.
— Ейди има право — намеси се Зед. — Ти си едно невежо говедо, което само ще…
— Чакайте, чакайте, вие двамата. Да не сте решили да ме изкарате от нерви, та да ви обезглавя на секундата? — Зловещата му усмивка отново грейна на лицето му. — И да ви лиша от справедливото наказание, което ви очаква?
Зед и Ейди млъкнаха.
— Като малък бях едно нищо — продължи по-кротко Джаганг и погледът му се зарея някъде в далечината. — Най-обикновен уличен хулиган в Алтур’Ранг. Бандюга. Джебчия. Животът ми беше пуст. Единствената ми цел бе да си осигуря кльопачка за деня.
Веднъж срещнах един непознат на улицата. Видя ми се заможен и реших да му свия парите. Мръкваше. Промъкнах се безшумно зад него с намерението да го фрасна по главата, но в следващия миг той се обърна и ме погледна в очите. Усмивката му ме спря насред крачка. Не беше нито любезна, нито вяла, а по-скоро усмивка, която ти показва, че ако пожелае, човекът може да те утрепе на секундата, както си стоиш. Извади една монета от джоба си и ми я подхвърли, след което, без да каже нито дума, се обърна и си продължи по пътя.
Две-три седмици по-късно се събудих посред нощ на уличката, където се бях свил под купчина протрити одеяла и кашони, и видях насреща си неясен силует. Разбрах, че е той още преди да ми подхвърли монетата и да потъне в мрака.
Следващия път, когато го видях, седеше на една каменна пейка в ъгъла на стар площад, където се събираха представители на по-бедните слоеве от населението на Алтур’Танг. Никой не протягаше ръка на хора като мен и тях. Човешката алчност бе изсмукала живота от техните сили. От време на време наминавах покрай този площад, за да си напомня, че не желая да бъда като тях, но в същото време знаех, че съм едно нищо, неудачник, чиято цел в живота е да премине в обятията на смъртта. Недостойна и безполезна душа.
Седнах на пейката до мъжа и го попитах защо ми е дал пари. Вместо да ми даде отговор, какъвто повечето хора биха дали на едно момче, той ми разказа за великата цел на човечеството, за смисъла на живота и че ние, хората, сме просто миг от онова, което Създателят ни е приготвил — ако сме достатъчно силни, за да докажем, че сме достойни да приемем предизвикателството.
Никога не бях чувал подобно нещо. Казах му, че едва ли това важи за моя живот, тъй като аз съм един най-обикновен джебчия. Той отвърна, че това е моята ответна реакция срещу несправедливата ми орис. Според него човечеството е проявило порочната си същност, като ме е направило това, което съм и че единствената му надежда за спасение е да се жертва и да помогне на хората като мен да получат възмездие в отвъдния си живот. Този човек ми отвори очите за това колко греховна е човешката природа.
Преди да си тръгне, се обърна и ме попита дали знам колко продължава вечността. Не знаех. Обясни ми, че мизерният човешки живот е само едно мигване, след което навлизаме в следващия свят. Това ме накара да се замисля сериозно — за пръв път — за по-висшите цели, заради които сме дошли на тази земя.
През следващите месеци Брат Нарев отделяше от времето си, за да разговаря с мен, да ми разказва за Сътворението и вечността. Отвори ми очите и ми показа, че може би и аз въпреки всичко имам някакво бъдеще. Обясни ми какво е жертва и възмездие. Бях се примирил с мисълта, че съм обречен да прекарам цяла вечност в тъмнина, докато той не ми показа светлината.
Взе ме при себе си, в замяна, на което трябваше да се грижа за домакинството му.
За мен Брат Нарев бе учител, проповедник, съветник, изцелително средство — погледът на Джаганг се вдигна към Зед — и дядо, всичко това събрано в един човек.
