Той ми разкри какво може и какво трябва да постигне човекът. Показа ми истинския грях на егоистичната алчност и тъмната бездна, в която тя ще въведе човечеството. С течение на времето ме превърна в здравия юмрук на своите схващания. Той беше душата, аз бях скелетът и мускулите.
Брат Нарев ме удостои с честта да запаля огъня на революцията. Той ме постави на гребена на вълната, която щеше да изведе човечеството от океана на греховността. Ние сме новата надежда за бъдещето на човешкия род, а лично Брат Нарев ми позволи да прекарам думите му през очистителните пламъци на човешкото изкупление.
Джаганг се облегна на стола си и втренчи в Зед мрачен поглед, какъвто старият магьосник не бе виждал никога в живота си.
— След което тази пролет, докато разпръсквах сред хората благородните идеи на Брат Нарев, докато разкривах на непосветените същността на човешката душа и чертаех онова бъдеще, освободено от пагубното влияние на магията и потисничеството, от алчността и стремлението да си по-добре от другия, се озовах в Ейдиндрил… и какво намерих там?
Главата на Брат Нарев, набита на кол, с бележка „Поздрави от Господаря Рал“.
Човекът, комуто се възхищавах както никому другиму, човекът, който разкри пред нас святата мечта за постигане истинската цел на човечеството, предначертана от самия Създател, бе мъртъв, а главата му бе набучена на кол от твоя внук.
Ако някога е съществувал по-жесток акт на поругаване, по-голямо престъпление срещу човечеството, аз не съм чувал за него.
В черните очи на Джаганг заплуваха мудни сенки.
— Ричард Рал ще си получи заслуженото. Ще бъде подложен на нечувани мъчения, преди да бъде изправен пред Пазителя. Исках само да знаеш какво те чака, старче. Внукът ти ще познае безпределността на болката, която ще бъде допълнително засилена от съзнанието за мъченията, които ще изтърпи неговата невеста, а тя на свой ред ще заплати скъпо и прескъпо за собствените си престъпления. — На лицето му се появи предишната мрачна усмивка. — Ще го убия едва след като заплати определената от мен цена.
Зед се прозя.
— Хубава история. Само дето пропусна да споменеш как изтрепа стотици хиляди невинни хора, които не искаха да живеят под твоето робство и според извратените догми на Брат Нарев. Така като се замисля, няма нужда да ми се обясняваш. Клъцни ми главата, набучи я на кол и да приключваме.
Усмивката на Джаганг блесна на лицето му.
— Няма да стане толкова лесно, старче. Първо трябва да ми разкажеш едно-друго.
Тридесет и осма глава
— А, ДА — ВЪЗДЪХНА ЗЕД, — изтезанията. За малко да забравя.
— Изтезания ли?
Джаганг направи знак с два пръста към жената, застанала отстрани. Възрастната Сестра трепна, щом погледът на господаря и се спря върху нея, и мигновено се пъхна зад завесата. Зед я чу да раздава припряно и шепнешком заповеди на хора, които не се виждаха, след което по килима затрополиха забързани стъпки, които заглъхнаха някъде извън шатрата.
Джаганг продължи небрежно дългата си вечеря, докато Зед и Ейди стояха прави пред масата му, като едва се държаха на краката си от глад и жажда. Накрая пътешественикът по сънищата най-после остави ножа си върху една чиния. Мигновено регистрирали жеста, робите се спуснаха да разчистват платата с ястия, повечето от които бяха пробвани, но буквално с по една хапка. За броени секунди масата бе разчистена от яденето и пиенето, а върху плота и останаха само книгите, свитъците, свещите и сребърната купа с орехи.
Сестра Тахира, която бе заловила Зед и Ейди в Кулата, стоеше на мястото си встрани от стола на Джаганг със сключени пред гърдите ръце, без да откъсва поглед от двамата пленници. Въпреки очевидния и страх от Джаганг и сервилното и държание пред него многозначителната и усмивка към Зед и Ейди разкриваше удоволствието, което изпитваше при мисълта за онова, което им предстои.
Когато в стаята нахълтаха шестима мрачни здравеняци, Зед започна да разбира защо Сестрата изглеждаше толкова доволна. Всичките бяха размъкнати и мускулести. Зед никога не бе виждал по-свирепи на вид мъже. Косите им бяха мазни и рошави. Ръцете им от горе до долу бяха покрити с мърляви петна, ноктите им стърчаха нащърбени и пълни с мръсотия. Мръсните им дрехи бяха лекьосани с кръв като знак за естеството на работата им. Това бяха професионални мъчители. Зед отвърна поглед от втренчената в него Сестра. Тя се бе надявала да види следи от страх, паника, а защо не и сълзи по лицето му.
После в императорската шатра влезе група мъже и жени. Приличаха на земеделци или обикновени трудови хора, явно прибрани напосоки от патрулите. Мъжете бяха прегърнали жените си, децата се бяха сгушили в полите на майките си и всички заедно приличаха на ято подплашени пилци. Всички бяха избутани в другия край на помещението срещу групата на мъчителите.
Погледът на Зед внезапно се вдигна към Джаганг. Пътешественикът по сънищата небрежно дъвчеше един орех, докато черните му очи не се откъсваха от стария магьосник.
— Императоре — поде Сестрата, която въведе семействата, — представям ви местните жители, както разпоредихте. — Тя простря ръка напред. — Добри хора, нашият почитан император — Джаганг Справедливия. Той разнася светлината на Императорския орден по света, воден от мъдростта на Създателя, която гласи, че всички ние ще живеем по-добре и ще намерим избавление в отвъдния живот.
Джаганг огледа групата местни хора, които направиха плах непохватен опит да произведат поклон.
На Зед му прилоша, като видя тихия ужас, изписан по лицата на горките нещастници. Бяха минали през лагера на вражеските войски. Бяха видели що за огромна армия е превзела родината им.
Джаганг вдигна ръка към Зед.
— Вероятно познавате този човек. Това е Първият магьосник Зорандер. Това е човекът, управлявал ви чрез магическите си умения. Както виждате, стои тук пред нас, поставен в окови. Ние ви освободихме от порочната власт на този човек и всички като него.
Хората гледаха ту Зед, ту Джаганг, без да разбират своята роля в цялата ситуация, без да знаят какво се очаква от тях. Накрая всички сведоха глави и измърмориха нещо в знак на благодарност за свободата си.
— Хората, родени с дарбата, като тези двамата, биха могли да използват способностите си, за да помогнат на човечеството. Вместо това те я използваха за себе си. Вместо да се жертват за нуждаещите се, проявиха егоизъм. Поведението им е престъпление, животът им е престъпление. Направо се вбесявам, като си помисля какво можеха да сторят за нуждаещите се, за хората като вас, но не, те мислеха само за себе си. Хората загиват без помощта, която биха могли да получат от такива като тях, ако не бяха толкова егоцентрични.
Този магьосник и чародейката до него са тук, понеже отказаха да ни помогнат да освободим останалата част от народите на Новия свят, като ни кажат как действат едни ужасни и зловещи магически предмети, които намерихме на мястото, където ги заловихме. Намерението им бе да използват тези магически предмети, за да унищожат несметен брой хора. Този магьосник, който не мисли за никого другиго освен за себе си, възнамеряваше да направи това, защото бе ядосан, че не може да наложи на света своите становища.
Ококорените очи на нещастните хорица се втренчиха в Зед и Ейди.
— Мога да ви разкажа за стотиците хиляди отнети животи, за които е отговорен този човек, но се опасявам, че дори не можете да си представите за какво става въпрос. Уверявам ви, че не мога да допусна същото да сполети още толкова, че и повече невинни хора.
Джаганг се усмихна на децата и разпери ръце, канейки ги да се приближат. Те, близо десетина на брой, от пет-шест до дванайсетина годишни, се вкопчиха още по-здраво в родителите си. Погледът на императора се вдигна към родителите, след което ръцете му отново подканиха малчуганите да дойдат при него. Родителите разбраха и с неохота подбутнаха децата си да изпълнят заповедта на императора.
Невинните душици неуверено запристъпваха към разтворилия обятията си Джаганг, който ги прегърна сковано, щом го наобиколиха. Разроши косичката на едно момченце, после и златистата руса главица на едно момиченце. Няколко от по-малките хлапета надзърнаха плахо към родителите си, докато Джаганг
