— Твоята милост ни закриля.
Побързаха да я последват.
— Твоята мъдрост е нашето спасение.
Отново.
— Живеем, за да ти служим.
Тя изчака да довършат предпоследния ред и произнесе бавно и тържествено края:
— Животът ни ти принадлежи.
Морещицата се изправи, след като и те завършиха, и огледа изпод вежди мъжете, които още стояха наведени, но и хвърляха скришни погледи.
— Тези слова наричаме отдаване към Господаря Рал. Сега всички заедно ще ги изречем три пъти, както е редно.
Кара застана в предишната позиция с опряно в скалата чело.
— Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Ричард и Калан стояха неподвижно, докато мъжете изричаха отдаването за втори и трети път. Това не бе голословна демонстрация, измислена от Кара, за да впечатли новодошлите; това бе отдаване, правено пред Господаря Рал от хиляди години и Кара вярваше във всяка една дума от него.
— Станете — каза най-накрая тя.
Те плахо се надигнаха, скупчени притеснено един в друг, застинали в очакване. Ричард внимателно се вгледа в очите им, преди да започне да говори.
— Казвам се Ричард Рал. Аз съм онзи, когото решихте да отровите, за да ме принудите със сила да изпълня желанията ви. Извършихте престъпление. Макар да вярвате, че действията ви са оправдани или да ги смятате за начин да постигнете своето, искам да ви кажа, че нищо не ви дава право да заплашвате или отнемате живота на човек, който по никакъв начин не е представлявал заплаха за вас и не е искал да ви стори нищо лошо. С такива методи, плюс изтезания, изнасилвания и убийства, си служи Императорският орден.
— Но ние не сме искали да ви нараним — обади се един от мъжете, ужасен, че Ричард ги обвинява в подобно гнусно престъпление.
Част от другарите му го подкрепиха, като заявиха, че Ричард явно е възприел погрешно нещата.
— За вас аз съм дивак — продължи той с тон, който накара всички да замълчат и да отстъпят назад. — Вие се смятате за по-висши същества от мен и мислите, че имате право да ми причините това — и да се опитате да го сторите и на Майката Изповедник, — понеже искате определено нещо и като някакви капризни деца очаквате да удовлетворим желанията ви. Единственият избор, който ми оставяте, ако не изпълня онова, което сте решили, е смъртта. Дори не можете да си представите колко трудноизпълнимо е онова, което искате от мен, така че е твърде вероятно отровата ви да ме убие — и това може би ще се случи. Така стоят нещата в действителност.
Вашата отрова вече ме докара на крачка от смъртта. В последния възможен миг изпълнението на смъртната ми присъда бе отложено, понеже един ваш сънародник ме удостои с благоволението да ми даде противоотрова, която да забави процеса. Онази нощ моите приятели и близки мислеха, че ще умра. Заради вас. Вие съзнателно решихте да ме отровите, като по този начин приемате реалната възможност, че вашата отрова най-вероятно ще стане причина за моята смърт.
— Не! — не издържа един от мъжете. — Не сме имали намерение да ви причиним нищо лошо.
— И ако е така, какво би ме накарало да изпълня желанието ви? Ако наистина не сте възнамерявали да ми сторите нищо лошо и не сте искали да ме убиете, ако не играя по свирката ви, докажете го и ми дайте противоотровата, за да си върна живота. Животът в крайна сметка си е мой, не ваш.
Този път никой не му възрази.
— Е? Значи все пак излиза, че съм бил прав. Значи сте решили или да ме убиете, или да ме поробите. Единственият ми избор е да реша кое от двете. Не искам да слушам повече за това какво сте искали и какво не. Чувствата не оправдават реалните ви действия. Вашите дела, а не вашите чувства, разкриват истинските ви намерения.
Ричард скръсти ръце на гърба си и закрачи бавно пред мъжете.
— Е, аз, хора, мога да постъпя като вас и да си река, че не знам дали случващото се е истина. Мога да последвам примера ви и да се престоря, че нямам представа кое е истина, да откажа да приема действителността.
Но аз съм Търсач на истината и като такъв не се опитвам да се крия от реалността. Изборът да живееш изисква да се изправиш очи в очи с истината. Възнамерявам да направя точно това. Възнамерявам да живея.
А вие, хора, трябва още днес да решите какво ще правите, какво бъдеще ще си осигурите — на себе си и на хората, които обичате. Ще трябва да приемете действителността също като мен, ако искате да имате шанс да живеете. Днес ще застанете очи в очи с истината, ако искате да намерите онова, което търсите.
Ричард махна към Оуен.
— Стори ми се, че спомена по-голям брой хора. Къде са останалите?
Оуен пристъпи напред.
— За да предотвратят насилието, те са се предали на Императорския орден, Господарю Рал.
Ричард го изгледа продължително.
— След всичко, което ми каза, Оуен, след всичко, което тези хора са изтърпели от Ордена, как е възможно да продължават да живеят с тези убеждения?
— Но как да сме сигурни, че този път Орденът няма наистина да сложи край на насилието? Не ни е дадено да познаваме природата на действителността, затова…
— Вече ви казах, ако сте с мен, ще трябва да приемете онова, което виждат очите ви, и да престанете да повтаряте тези безсмислени заучени фрази. Ако разполагате с реални факти, искам да ги чуя. Не ме интересуват нищо незначещите ви глупости.
Оуен свали от гърба си малката си раница. Заровичка вътре и след малко извади платнена кесия. Щом я погледна, очите му се напълниха със сълзи.
— Войниците от Ордена откриха, че в планината се крият хора. Един от другарите ни имаше три дъщери. За да сложи прът в колелото на насилието, някой от нашите в града казал на мъжете от Императорския орден кои са неговите дъщери.
Всеки ден войниците завързвали с въже по един от пръстите на всяко от трите момичета. Един държал момичето, а друг дърпал въжето, докато изтръгне съответния пръст. Войниците заръчали на човек от нашите всеки ден да се качва в планината и да дава на бащата три откъснати пръста. Ден след ден. — Оуен подаде на Ричард кесията. — Ето ги пръстите на момичетата. Мъжът, който трябваше да ги покаже на бащата, изпаднал в транс. Според някои направо не знаел на кой свят се намира. Говорел с гробовен глас. Повтарял непрекъснато думите, които му заръчали да каже на бащата. Той си казал, че след като истината не съществува, няма да вижда нищо и ще прави, каквото му казват.
Според него войниците от Ордена научили имената и на други деца на наши другари в планината. Казали му, че ако не ги убеди да се предадат, щели да направят същото и с другите деца.
Повече от половината от мъжете в планината не издържали при мисълта, че ще се превърнат в причина за отприщване на такава вълна от насилие и се прибрали в града, предавайки се на вражеските сили.
— Защо ми даваш това? — попита Ричард.
— Защото исках да разберете причината, поради която другарите ми са били принудени да се предадат — отвърна през сълзи Оуен. — За тях мисълта, че ще се превърнат в причина за страданието на близките си, е била непоносима.
Ричард огледа втренчените в него мрачни лица. Вътрешно кипеше от гняв, но се постара тонът му да остане спокоен.
— Разбирам какво са се опитали да направят онези, които са се предали. И не бих могъл да ги виня за стореното. Не че това ще помогне, но не бих могъл да ги обвинявам, задето отчаяно са искали да спестят мъките на близките си.
