— Но това е дълга история. Може би някой ден ще ви я разкажа цялата. Сега ще се придържам само към важните факти, които имат връзка с вас и близките ви.
Ричард отново закрачи пред нестройната група мъже, опитвайки се да събере мислите си.
— Когато убих Мрачния Рал, го направих, за да не ме убие той, а заедно с мен и мои близки хора. Той бе изтезавал и убивал безчет хора и това бе достатъчно, за да заслужи смъртта си. Тогава още не знаех, че ми е истински баща и че след като го убия, като негов наследник, ще стана Господарят Рал на Д’Хара.
Ако бе разбрал кой съм, може би нямаше да се опитва да ме убие, но той не знаеше. Аз имах информация, която той искаше да узнае; той възнамеряваше да я изтръгне от мен, след което да ме убие. Но аз бях по-бърз и го изпреварих.
Оттогава насам научих доста неща. Наученото ни свързва — той обиколи присъстващите с ръка, след което положи длан на гърдите си — по начин, който трябва да положите усилия да разберете, ако искате да успеете във вашата борба.
Земята, където израснах, плюс родината на Калан и Д’Хара съставляват така наречения Нов свят. Както вероятно вече знаете, необятната земя, излизаща извън пределите на вашата родина, се нарича Старият свят. След като се превърнах в Господаря Рал, бариерата, която ни предпазваше от Стария свят, падна, също както падна и вашата граница. След това император Джаганг от Императорския орден на Стария свят използва възможността, за да завладее Новия свят, моята родина — също както нападна и вашата родина. Ние се борим с него и силите му вече втора година, като се опитваме да го победим или поне да го върнем обратно в Стария свят.
Бариерата, която падна, ни защитаваше от Ордена и от хората като тях в продължение на близо три хиляди години — повече, отколкото е защитавала вас. Преди издигането на бариерата в края на Голямата война тогавашните врагове от Стария свят са използвали магия, с чиято помощ са създали хора, наречени пътешественици по сънищата.
Мъжете започнаха да шептят помежду си. Бяха чували това име, но не знаеха какво точно означава.
— Пътешествениците по сънищата — обясни Ричард, щом всички утихнаха — могат да проникват в човешкото съзнание и да контролират човека. Срещу тях няма защита. Влезе ли пътешественик по сънищата в главата ти, ти ставаш негов роб и не си способен да се противопоставяш на заповедите му. Хората изпаднали в отчаяние.
Един човек, на име Алрик Рал, мой предтеча, намерил начин да защити хората и да не позволи на пътешествениците по сънищата да нахлуват в съзнанията им. Освен че бил Господарят Рал на Д’Хара, той бил и могъщ магьосник. Благодарение на способностите си създал връзка, която, ако бъде пожелана искрено и от цялото сърце на човек, го предпазва от пътешественика по сънищата, който не може да влезе в съзнанието му. Връзката на Алрик Рал с неговия народ посредством тази връзка ги защитавала.
Отдаването, което всички вие изрекохте преди малко, е формален израз на тази връзка. То е било изричано от всички Д’Харанци към техния Господар Рал в продължение на три хиляди години.
Неколцина мъже не се стърпяха и ентусиазирано пристъпиха напред:
— Това означава ли, Господарю Рал, че сме защитени от пътешествениците по сънищата, понеже изрекохме онези думи?
Ричард поклати глава.
— Вие и хората като вас не се нуждаят от закрила срещу пътешествениците по сънищата. Вие вече сте защитени, макар и по друг начин.
Мъжете въздъхнаха с облекчение. Някои стиснаха радостно раменете на другарите си или се прегърнаха. Сякаш досега всички бяха живели в ужас от пътешествениците по сънищата и в последния възможен миг се бяха спасили.
— И как така сме защитени? — попита Оуен.
Ричард си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
— Ето тук е общото. Нека го кажа така: за да функционира, всяка магия се нуждае от нещо, което да я уравновесява. — Хората закимаха енергично, сякаш, макар родени без искрицата на дарбата, разбираха прекрасно за какво става въпрос. — Откакто Алрик Рал чрез магия е създал връзката, която да защити народа му — продължи Ричард, — е задължително да го има Господарят Рал, който да поддържа връзката жива. Не на всички магьосници се раждат деца, ощастливени с магическата дарба, така че част от стореното от Алрик Рал се състояло в това да гарантира, че всеки Господар Рал винаги ще има по един син, роден с дарбата, така че да поддържа връзката с народа на Д’Хара, посредством която да го защитава.
Ричард вдигна пръст във въздуха, за да привлече вниманието им, и плъзна поглед над групата.
— Това, което навремето не се е знаело, е, че въпросната магия неизменно е работила за създаване на нещо, което да установи равновесното и положение. Макар Господарят Рал неизменно да имал по един наследник, роден с дарбата — магьосник като него, — по-късно било установено и че от време на време му се раждат деца, у които липсвала дори минимална искрица от дарбата.
По изражението на лицата им Ричард разбра, че сънародниците на Оуен нямат ни най-малка представа за какво им говори. Вероятно за хора, живели в подобна изолация, разказът му звучеше доста объркващо, ако не и направо абсурдно. Спомни си как самият той се бе отнасял към разказите за магия преди падането на границата и срещата му с Калан. Той не беше израсъл сред магия и все още не бе наясно с много неща в тази сфера. Макар да беше роден с двете страни на дарбата, все още не упражняваше пълен контрол над възможностите си.
— Опитайте се да разберете — продължи той, — че не всички хора притежават магически способности, не всички са родени с дарбата, както се казва. Но у всеки човек съществува поне една, макар и съвсем мъничка, искрица дарба, въпреки че те не умеят да си служат с магията. До съвсем скоро за тези хора се казваше, че са родени без дарбата. Разбирате ли? Родените с дарбата — магьосници, чародейки и тъй нататък — умеят да си служат с магията, докато останалите хора не притежават тези умения, така че се смяташе, че те са родени без дарбата. Но както се оказва, това не е съвсем така — излиза, че всеки човек притежава една, макар и мъничка, искрица от дарбата. Тя е нещото, благодарение на което хората си взаимодействат с магията от заобикалящия ги свят, с предметите и съществата, притежаващи магически качества, с хората, родени с дарбата да владеят и да си служат с магията.
— В Бандакар също има хора, които владеят магията — обади се един от присъстващите, — истинската магия. Само човек, който никога не е видял…
— Не, не — прекъсна го Ричард. Не искаше да изгубят нишката на разказа му. — Оуен ми разказа кое според вас е магия. Не, това не е магия, а мистицизъм. Аз не ви говоря за това. Имам предвид истинската магия, която дава реални резултати в реалния свят. Забравете какво са ви говорили за магията, за това, че стига да вярваш в нещо, то ще се сбъдне и че това е истинската магия. Нищо подобно. Това е просто лъжовната представа, която хората са си изградили по отношение на магията.
— Но пък е нещо истинско — възрази нечий глас. — По-истинска от онова, което виждаш и чувстваш.
Ричард изгледа мъжете строго.
— След като е толкова истинска, защо трябваше да използвате отрова, забъркана от мъж, който цял живот се е занимавал с билки? Защото много добре знаете кое е истинско — затова; когато се опре до личния ви интерес, до живота ви, много добре знаете кое е истина и кое не — кое наистина действа. — Ричард посочи Калан. — Майката Изповедник притежава истинска магия. Тук не става въпрос за заклинание, направено на човек, който ще умре след десет години и хората ще помислят, че е бил убит от заклинанието. Тя притежава истинска магия, която по своята първо природа е свързана със смъртта и като така може да въздейства дори на хора като вас. Ако тя докосне някого със своята магия, той може да умре на мига. Не десет години по-късно, а точно в този миг — веднага. — Ричард замлъкна, погледът му обходи събралите се пред него мъже. — Ако някой не вярва в тази реално съществуваща магия, нека я изпробваме. Нека някой от вас ми направи своята магия, основаваща се на вярата му, нека хвърли срещу мен заклинание, с което да пожелае да умра тук и сега. А след това да дойде и да позволи на Майката Изповедник да го докосне със своята реално съществуваща, смъртоносна сила. Тогава всички останали ще видят резултатите и ще могат да отсъдят сами за себе си. — Огледа лицата им едно по едно. — Има ли някой, който ще се осмели да се подложи на този тест? Има ли сред вас магьосници, готови да изпробват това?
Никой не помръдна, никой не отвърна.
