— Е, май ще излезе — продължи Ричард, — че все пак разбирате кое съществува наистина и кое не. Запомнете това. Поучете се от него. И така, вече ви разказах, че Господарят Рал винаги има по един син, роден с дарбата, за да му предаде трона на Д’Хара и магическите си способности, вследствие на което да не бъде прекъсната връзката. Но както споменах, връзката, създадена от Алрик Рал, родила неподозирано последствие.
Едва по-късно било установено, че Господарят Рал, вероятно с цел постигане на баланс, създава и поколение, изцяло лишено от дарбата — не просто без дарба, както са обикновените хора, а без искрица дарба.
Поради тази причина — понеже са родени без ни най-малка искрица от дарбата, тези хора са неспособни да си взаимодействат с истинската магия на света. Те по никакъв начин не могат да бъдат докоснати от магията. За тях магията може изобщо да не съществува, понеже не са родени със способността да виждат или да усещат магията. Така да се каже, те са нещо като птици, които не могат да летят. Приличат на птици, имат пера, хранят се с насекоми, ала не могат да летят.
Някога, в онези далечни времена след като била създадена връзката, защитаваща народа на Д’Хара от пътешественика по сънищата, магьосниците най-сетне успели да издигнат бариера между Стария и Новия свят. И понеже жителите на Стария свят вече нямало как да нахлуват в Новия свят и да водят войната, тя свършила. Най-накрая настъпил мир.
Хората от Новия свят обаче установили, че имат проблем. Децата на родените без искрицата на дарбата деца на Господаря Рал също започнали да се раждат без дарбата. Всяко дете, чийто родител, било то майка или баща, бил роден без искрицата на дарбата, също се раждало без нея — винаги, неизменно. Това важало и за техните деца, и за децата на техните деца и тъй нататък, поколения наред. Броят на родените без искрицата на дарбата главоломно нараствал, те ставали все повече и повече.
И тогава хората се уплашили, понеже по онова време магията била важна част от техния живот. Магията била част от техния свят. Именно магията ги предпазвала от пътешествениците по сънищата. Магията създала бариерата, която ги защитавала от ордите на Стария свят. Магията сложила край на войната. Магията изцелявала хора, намирала изгубени деца, създавала невероятни творения на изкуството, които окрилявали сърцата и радвали душите. Магията помагала на хората да живеят по-добре и да се движат по-уверено напред в бъдещето си.
Имало градове, издигнати около един-единствен човек с дарба, който удовлетворявал нуждите на хората. Мнозина, родени с дарбата, се изхранвали благодарение на уменията си. Съществували магически предмети, способни да контролират природните стихии и по този начин да подобряват живота на хората. Магията присъствала масово в живота и с нея хората се чувствали по-сигурни. Тя била нещо лично, качество, което ти дава възможност за личностно израстване. Почти всеки имал полза от магията.
Това не означава, че магията е или е била нещо абсолютно задължително и незаменимо, но така или иначе била полезна — средство, което помага. Магията била като тяхна дясна ръка. Но все пак човешкият ум, а не магията е незаменимото — без дясна ръка може да се оцелее, но без ум… Но магията била навлязла масово в живота, така че според мнозина наистина била станала незаменима.
Хората започнали да се опасяват, че новата заплаха — разпространението на родените без искрицата на дарбата сред населението — ще сложи край на света, който познават, ще промени всичко, което им се струва важно, ще унищожи онова, което смятат за своя най-надеждна защита — магията.
Ричард огледа лицата на събралите се мъже, за да е сигурен, че всички са разбрали есенцията на разказа му, че са наясно с цялата трагедия и отчаяние на предците си.
— И какво направили хората с родените без искрицата на дарбата свои сънародници? — попита един от мъжете.
— Нещо ужасно — отвърна тихо Ричард.
Извади книгата от кожената кесия на колана си и я вдигна така, че всички да я виждат, като в същото време отново закрачи напред-назад. Облаците, натежали от снежната вихрушка, се рееха безшумно през скования от студ проход, устремени към белите върхове високо горе.
— Тази книга се нарича „Колоните на Сътворението“. Това е името, с което древните магьосници нарекли родените без искрицата на дарбата — колони на Сътворението, — защото тези хора, благодарение на предаваното от поколение на поколение свое качество, по-скоро липса, щели да променят изконната природа на човешкия род. Те били основата на една съвсем различна човешка раса — хора, откъснати от магията.
Тази книга ми попадна съвсем наскоро. Тя има за цел да запознае Господаря Рал и някои други със съществуването на тези родени без дарбата хора, които по никакъв начин не се влияят от магията. Книгата разказва за появяването на първото поколение такива хора — като преки наследници на Господаря Рал, а после разказва и за други неща, касаещи техния живот. Освен това разкрива и какво се е случило с тях преди няколко хиляди години.
Някои от мъжете търкаха длани една в друга, за да се стоплят, Ричард продължаваше да снове напред- назад пред тях. Разказът му явно ги бе заинтригувал.
— И какво се случило с тях?
Ричард спря и огледа притихналите в очакване мъже.
— Били прокудени.
Чу се удивен шепот. Мъжете явно не бяха очаквали такава развръзка. Те знаеха какво е да си прокуден, разбираха прекрасно и съчувстваха на хората, прокудени преди толкова векове.
— Това е ужасно — отрони един мъж на първия ред и поклати глава.
Друг смръщи чело и простря напред ръка.
— Тези колони на Сътворението не са ли имали роднини? Не са ли живеели в градове? Не е ли имало хора, които да скърбят за тях?
— Напротив, имали са приятели и близки — кимна Ричард. — Тези прокудени хора са били част от живота, живели са като всички останали. Книгата разказва колко трудно било прието това решение. Сигурно на никого не му е било лесно, времената са били ужасни, трябвало е да се предприемат мерки, които за никого не били приятни, но управляващите по онова време решили, че ако искат да запазят начина си на живот, ако искат да съхранят магията и всичко, с което тя им помага, ако мислят за човека като цяло, а не за конкретните личности, трябва да прокудят родените без искрицата на дарбата. Нещо повече, те постановили, че за в бъдеще всеки наследник на Господаря Рал, с изключение на родения с дарбата едничък негов син, ще бъде екзекутиран, за да се гарантира, че между тях никога повече няма да се появи колона на Сътворението.
Този път никой не гъкна. Мъжете изглеждаха натъжени от разказа за тези загадъчни хора и ужасната им съдба. Увесили глави, те сякаш се опитваха да си представят какво ли е да живееш в такива смутни времена.
— И къде били прокудени тези колони на Сътворението? Къде ги пратили?
Ричард проследи как все повече и повече лица, заинтригувани от човешката трагедия, разиграла се преди хиляди години, се вдигнаха към него, застинали в очакване да чуят края на историята.
— Тези хора, както ви казах, били неподвластни на магията. А бариерата, опасваща Стария свят, била издигната посредством магия.
— Значи са ги изпратили отвъд бариерата! — възкликна един от мъжете.
Ричард кимна.
— Не един магьосник загинал, вкарвайки силата си в бариерата, за да бъде осигурена надеждна защита срещу набезите на ордите от Стария свят, които искали да сложат край на магията и да поробят всичко живо в Новия свят. До голяма степен войната се водела именно заради това — защото жителите на Стария свят искали да изтръгнат корените на магията от живота на човека. И така, хората от Новия свят изпратили своите сънародници, родени без искрицата на дарбата отвъд бариерата, в Стария свят.
Нямало как да разберат какво е станало с техните приятели, близки и любими, които прокудили, понеже били изпратени отвъд една бариера, която никой от тях не можел да премине. Всички се надявали колоните на Сътворението да започнат нов живот, да положат ново начало. Но заради бариерата, отвъд която се простирала вражеската територия, нямало как да разберат какво се е случило с прокудените от тях хора.
Но преди няколко години бариерата падна. Ако тези прокудени хора са успели да се установят в Стария
