би довело до друго, още по-страшно нещо — преди да успеем да освободим Пазителя от оковите му в света на мъртвите, Джаганг, в този свят, би успял да се докопа до нас.
— Сестро Тови, или говори свързано, или ще почна да губя търпение и те уверявам, че никак няма да ти хареса. Ни най-малко. Искам да знам какво става, за да бъда допусната. Искам си мястото.
— Разбира се, разбира се. И така, най-голямата ценност за Ричард е животът. Той дори му посвети цяла статуя. Бяхме в Стария свят. Видяхме статуята, посветена на живота.
— Това го разбрах от разказа ти.
— Е, скъпа, какво сме се заклели да сторим според клетвите, които дадохме?
— Освобождаване на Пазителя.
— И каква ще е наградата ни, ако успеем да го направим?
— Безсмъртие — отвърна Ничи, без да отвръща очи от студения поглед на жената.
— Именно — ухили се Тови.
— Най-голямата ценност за Ричард е животът. Вие сте решили да го дарите с безсмъртие?
— Да. Работим за постигането на неговия най-благороден идеал — живота.
— Но той може да не желае да е безсмъртен.
Тови успя да повдигне ръка.
— Може би. Но не смятаме да го питаме. Нима не прозираш гениалността на плана, изработен от Сестра Улиция? Знаем, че животът е онова, което той цени най-много от всичко. Каквото и друго да правим пряко желанията му, нищо не може да се сравни с тази негова най-висша ценност. По този начин отдаваме нужната почит на връзката си с Господаря Рал по най-величествения възможен начин, като в същото време поддържаме връзката, която ни предпазва от пътешественика по сънищата, а в същото време полагаме усилия за освобождаването на Пазителя в света на живите. И така, всичко се завърта в кръг. Всеки от тези елементи държи здраво останалите.
— Но Пазителят е този, който ви е обещал безсмъртие. Вие не можете да го осигурите на Ричард.
— Не — не и ако го подирим чрез Пазителя.
— Как иначе можете да дадете безсмъртие? Не ви е дадена подобна сила.
— О, напротив, ще го направим.
— Как?
Тови се закашля и Ничи трябваше да предприеме спешни действия, за да не изпусне жената. Бяха минали почти два часа, през които Ничи успяваше да я държи в съзнание и успокоена.
— Сестро Тови — подхвана Ничи, след като онази отвори очи и изглеждаше, все едно пак вижда. — Наложи се да позакърпя малко раната ти. Но преди да довърша и да те оправя съвсем за да получиш наградата си, а именно — живота, трябва да чуя и останалото. Защо смятате, че можете да му дадете безсмъртие? Нямате тази власт.
— Откраднахме кутиите на Орден. Възнамеряваме да ги използваме, за да унищожим живота… освен тази част от него, разбира се, която желаем да си оставим. Със силата на Орден ще държим в ръцете си и живота, и смъртта. Ще притежаваме силата да дарим Ричард Рал с безсмъртие. Виждаш ли? Няма да изневерим на връзката.
На Ничи и се зави свят.
— Тови, това, което казваш, е невъзможно. По-сложно е, отколкото можеш да си представиш.
— Е, има и други елементи от плана. Открихме катакомби под Двореца на пророците.
Ничи не бе и чувала за съществуването на такива катакомби, но не искаше да прекъсва жената и просто я остави да говори.
— Именно така започна всичко. Тогава ни хрумна идеята. Разбери, обикаляхме къде ли не, правехме всичко, за да задоволим Пазителя… — Стисна ръката на Ничи толкова силно, че чак я заболя. — Той идва в сънищата ни. Знаеш това. И при тебе е идвал. Идва и ни измъчва, принуждава ни да му се подчиняваме, да се опитваме да го освободим.
Ничи дръпна ръката си.
— Катакомбите…?
— А, да. Катакомбите. Открихме древни катакомби с книги. Една от книгите се наричаше „Лавинен огън“.
По ръцете на Ничи пробягаха ледени тръпки.
— „Лавинен огън“ ли? Какво означава това? Някакво заклинание ли?
— О, далеч повече от някакво си просто заклинание. Идва от древни времена. Магьосниците от онова време създали теория за промяна на съзнанието. С други думи, действителни събития, променени със Субстрактивна магия, като всички разчленени части внезапно се реконструират независимо една от друга. С други думи — как да направим така, че един човек да изчезне за всички останали, като те го забравят, дори да са го видели току-що.
Но магьосниците, създали тази теория, били скромни, страхували се да използват подобни страховити сили не само защото осъзнавали, че подобно лавинообразно събитие може да увреди непоправимо обекта, а и защото не намерили начин да контролират процеса, след като го задействат — той ставал самостоятелен, независим.
— Как така? Какво става?
— Разплита спомените на всички останали за даден човек, но това отключва каскада от събития, които не могат да бъдат предвидени, нито контролирани. Прогаря връзките, които човек е имал с околните, после с други, познати на тези, другите и така до безкрай. Постепенно разнищва всички връзки между хората така, че просто разгражда всичко. Е, нас това не ни интересува особено, понеже целта ни и бездруго е да унищожим живота. Но за да сме сигурни, че това, което правим, няма да бъде разкрито, унищожихме книгата и Катакомбите.
— Но защо ви е да унищожавате спомена за някого?
— Не просто за някого, а спомена за жената, благодарение на която си купихме връзката — Калан Амнел, любимата на Ричард Рал. Като отключихме каскадното събитие, наречено „лавинен огън“, получихме жена, която никой не си спомня.
— Не разбирам — каква полза?
— Кутиите на Орден. Използвахме я, за да открадне кутиите и така да освободим Пазителя. С помощта на кутиите ще можем да дарим Ричард с вечен живот и в същото време да освободим Пазителя.
Пазителят ни прошепна в сънищата ни, че Ричард притежава тайния ключ към кутиите, че е запаметил нужното познание. То не съществува никъде другаде. Мрачният Рал го е казал на Пазителя. Ричард знае как да отключи тайните на Орден, само че този път ние сме подготвени и няма да му позволим да ни изиграе, както направи с Мрачния Рал.
Книгата, която той знае наизуст, казва, че ни е нужен Изповедник, за да отворим кутиите. А сега ние се сдобихме с Изповедник, когото никой не помни — така че никой не може да ни притеснява за нея.
— Ами изчезващите пророчества? И те ли са причинени от лавинния огън?
— Те се явяват част от това явление. Един вид последица, съпътстващо явление. Началната фаза на веригата от събития налага възпламеняването и на пророчеството. По подобен начин в пламъците са хвърлени и хорските спомени. „Лавинен огън“ се подхранва с тези спомени, те поддържат горенето, така да се каже — същото е и с пророчеството. Необходимо е да се намери празно място в правилното разклонение на пророчеството — място, оставено от Пророка, за да бъде запълнено след него. Ние запълваме празнината с допълващо пророчество, в което е вложена формулата на лавинния огън. По този начин се заразяват и изяждат всички свързани пророчества по това разклонение, като се започва от свързаните пророчества, било то по сюжет или по хронология — в този случай и двете: Калан, жената, която заличихме от живота, е заличена и от пророчеството.
— Явно добре сте го измислили.
— И става все по-добре — ухили се Тови.
— По-добре ли? Нима може да стане още по-сладко от това?
— Съществува противодействие на лавинен огън — изкикоти се доволно Тови.
— Противодействие ли? Искаш да кажеш, че рискувате Ричард да намери противодействието на всичко, което сте направили, и то да се срине?
Тови се опита да преглътне радостта си, но изригна в нов пристъп на смях. Въпреки явната болка
