плаче.
Ричард беше убеден, че и при Ничи се случваше за пръв път.
Докато той я прегръщаше и утешаваше, тя съвсем изгуби сили и намерила покой край него, се отпусна омаломощена и само миг по-късно вече спеше. Той се почувства толкова добре от факта, че е успял да и помогне да преодолее моментната слабост, че от облекчение самият той заплака, като продължаваше да я прегръща. А тя спеше спокойно в приятелската му прегръдка.
Когато отвори очи, навън вече просветляваше. Огледа се и установи, че явно и той се е унесъл в сън. Щом вдигна глава, Ничи помръдна в прегръдката му като дете, което се сгушва на топличко и не иска да става.
Но тя се събуди, при това доста рязко, като осъзна къде е.
Тя го погледна в очите, готова да се разплаче всеки миг.
— Ричард — прошепна и той разбра, че ще продължи с все същите извинения.
Той притисна пръсти до устните и за да я накара да замълчи.
— Чака ни много работа. Кажи ми какво научи, за да знам как да се справим.
Тя сложи бялата рокля в ръцете му.
— Беше прав за почти всичко, макар да не си знаел какво поражда всичко. Сестра Улиция и кохортата и са искали да останат независими от пътешественика по сънищата, точно както каза ти. Решили са, тъй като знаят, че за теб животът е висша ценност, да те дарят с безсмъртие. Всичко останало, което са вършили, колкото и унищожително да е то, за тях е било от второстепенно значение. Това им е осигурило вратичка да освободят Пазителя.
Колкото повече я слушаше, толкова повече очите му се разширяваха.
— Открили са магията на лавинния огън и са я използвали, за да накарат всички да забравят Калан. Така са откраднали кутиите на Орден. Баща ти, в отвъдния свят, е признал на Пазителя, че ти знаеш наизуст книгата, от която се нуждаят. Известно им е, че им трябва Изповедник, за да се доберат до истината. Калан им трябва поради две причини — да открадне кутиите и да потвърди истинността на книгата, която ти знаеш наизуст. Лавинният огън, а не профетическият червей, е отговорен и за изчезването на текстовете от пророческите книги.
Сестрите разполагат с две от кутиите на Орден и са ги вкарали в действие. Пристъпили са към този етап от плана си по две причини: първо, защото искат да използват Орден, за да призоват Пазителя в света на живите, и, второ, защото кутиите на Орден са създадени като противодействие на силата, която се отприщва с лавинния огън.
Ричард примигна.
— Какво имаш предвид, като каза, че само две от кутиите са у тях? Мислех, че са използвали Калан, за да открадне и трите. И трите се намираха в Градината на живота.
— Калан е изнесла първо едната кутия. Дали са я на Тови и са я изпратили напред, а Калан са я накарали да се върне, за да вземе другите две…
— Накарали са я да се върне ли? Какво премълчаваш?
Ничи облиза устни, но устоя на погледа му.
— Причината за писъка на Тови.
Ричард усети как очите му се насълзяват. В гърлото му се надигна буца.
— Ще си я върнем, Ричард. — Ничи вдигна ръка на сърцето му.
— Е, какво още? Какво е станало после? — каза той, след като стисна зъби и кимна.
— Новият Търсач издебнал Тови от засада, пронизал я и откраднал кутията на Орден, която тя се опитвала да измъкне от Народния дворец.
— Трябва да организираме хайка. Едва ли са стигнали далеч.
— Отдавна ги няма, Ричард. Също както са прикрили следите си, след като са отвлекли Калан, така ще го направят и сега. Няма да ги намерим чрез хайка.
— Самюъл. Мечът на истината е противодействие. Когато му дадох меча, той трябва да е осъзнал истината за Калан. Трябва да го обмислим. Трябва да съберем цялата възможна информация и да ги изпреварим, а не винаги да пристигаме след тях.
— Ще ти помогна, Ричард. Каквото и да поискаш, можеш да разчиташ на мен. Тя е твоята любима. Вече го разбрах.
Той кимна с благодарност.
— Първо трябва да изясним някои неща, а после да получим квалифицирана помощ.
— Ето това е истинският Търсач — усмихна му се тя. Пред палатката бяха започнали да се събират хора, всички искаха да видят Господаря Рал.
Пред тълпата излезе Вирна.
— Ричард! Слава на Създателя, молитвите ни най-сетне бяха чути! — Прегърна го с ентусиазъм. — Как си?
— Ти къде се изгуби?
— Трябваше да се погрижа за няколко ранени. Съгледвачи, които попаднали на вражески постове. Но генерал Мейферт изпрати да ми кажат за пристигането ти и веднага тръгнах насам.
— А хората?
— Добре са. Ето, че ти най-сетне дойде, за да ни поведеш в последната битка!
— Вирна, да не си забравила колко трудности съм ти създавал преди? — попита той, стиснал ръцете и в своите.
Тя се усмихна и кимна. Когато видя усмивката му, нейната се изпари.
— Е, сега няма да ти е по-лесно — продължи Ричард. — Ще се наложи да ми се довериш напълно, да правиш каквото ти казвам. В противен случай по-добре веднага да се предадем на Императорския орден.
Ричард пусна ръцете и, мярна дървена маса наблизо и скочи отгоре и за да го чуват по-добре. Видя, че събралото се множество е огромно, събираха се все повече и повече хора.
Кара и генерал Мейферт бяха в първата редица.
— Господарю Рал, ще ни поведеш ли в решаващата битка? — попита генералът.
— Не — провикна се Ричард в притихналия утринен въздух.
Сред редиците плъзна притеснен шепот. Ричард вдигна ръце.
— Чуйте ме! — всички замлъкнаха. — Нямам много време. Не мога да ви обясня нещата надълго и нашироко така, както би ми се искало. Но това е положението. Ще изложа фактите пред вас, а вие ще решавате какво да мислите и как да действате.
Армията на Императорския орден срещна известни трудности и ще се позабави още малко на юг. — Вдигна ръце, за да прекъсне радостните възгласи. — Нямам време. Чуйте ме. Вие сте стомана срещу стомана. Аз съм магия срещу магия. За предстоящата битка съм длъжен да избера или едното, или другото.
Ако остана тук и ви поведа, ако се бия заедно с вас, нямаме почти никакъв шанс. Вражеските орди са многобройни. Остана ли тук, за да се бием с тях, повечето от нас ще загинат.
— Веднага искам да кажа — обади се генерал Мейферт, — че изборът, пред който ни изправяш, никак не ми харесва.
Повечето войници го подкрепиха със силни възгласи.
— Каква е алтернативата? — извиси се единичен глас над останалите.
— Алтернативата е да ви оставя да действате по вашия начин, да бъдете обръчът от стомана, който ще задържи ордите на Императорския орден.
А междувременно аз да се заема с моята част от работата и да бъда магия срещу магия. Да направя онова, което единствено аз съм способен да правя, и да намеря начин да победя врага, без да губим хора, без да умира никой от вас. Искам да намеря начин посредством силата си да прогоня или унищожа врага, преди да ни се наложи да влезем в схватка с него.
Не мога да ви гарантирам, че ще успея. Ако се проваля, ще умра, докато се опитвам да направя нещо, а вие, останалите, ще трябва да се изправите срещу врага със своите сили и възможности.
— Мислите ли, че можете да ги спрете с някакъв вид магия? — попита друг.
Ничи скочи на масата до Ричард.
