време, с което разполагаше за оглед. И като се изключи онзи преместен камък, не успя да регистрира никакви следи нито от Калан, нито от похитителя и.
Затова сега, преди да заспи, възнамеряваше да разбере какво знае Ничи за силата, изтребила толкова много хора.
Осма глава
РИЧАРД РАЗБЪРЗА РЕМЪЦИТЕ НА РАНИЦАТА СИ и разстла завивката си в тясната ивица между двете жени.
— Ничи, какво имаше предвид, като каза, че там се е вихрило кърваво безумие? — Опря гръб в скалата.
Ничи седеше на своята завивка, свила колене към гърдите си.
— Това, което видяхме, не беше обикновено убийство. Не си ли съгласен?
Да, май наистина беше права. Ричард никога не бе виждал сцена, родена от такава ярост. Но някак си беше убеден, че Ничи не му казва всичко, което знае. Кара се сви вляво от него.
— Казвам ти — обърна се тя към Ничи, — според мен той не знае.
Ричард изгледа ядно първо Морещицата, после и Сестрата.
— Какво не знам?
Ничи прокара пръсти през мократа си коса и махна един кичур, паднал пред очите и. Изглеждаше някак объркана.
— Нали каза, че си получил писмото, което ти изпратих.
— Да. — Оттогава бе минало известно време. Въпреки умората и изтощението Ричард напрегна мозъка си да се сети какво точно пишеше в писмото — беше нещо за Джаганг, как правел оръжия от хора. — Писмото ти ми беше от голяма полза, за да осъзная по-добре събитията, случили се в онзи момент. Много съм ти благодарен, че ме предупреди за намеренията на Джаганг и какви нови оръжия смята да създава. Николас Вселителя е отвратително творение.
— Николас — повтори Ничи и придърпа завивката по-плътно към раменете си. — Той е само муха на задницата на вълка.
Щом Николас е муха, Ричард се надяваше никога да не се сблъска с вълка. Николас Вселителя бе магьосник, когото Сестрите на мрака бяха снабдили със способности, надхвърлящи всяко човешко въображение. Внедряването на такива качества у човек се смяташе не само за изгубено изкуство, но и за невъзможно, понеже, наред с всичко друго, подобни зловещи деяния изискваха употребата не само на Адитивна, но и на Субстрактивна магия. Малцина бяха овладели тънкостите на използването и а преди да се роди Ричард, с хилядолетия не се бе появявал човек, който да владее и двете страни на дарбата.
Все пак имаше такива, които, макар да не бяха родени с тази страна на дарбата, успяваха да овладеят до известна степен някои принципи на използването на Субстрактивната магия. Сред тях бе и Мрачният Рал. Говореше се, че той предоставял на Пазителя на отвъдния свят непорочните души на деца, в замяна, на което получавал тъмни услуги, сред тях и способността да си служи със Субстрактивна магия.
Ричард подозираше, че първите Сестри на мрака са се сдобили с познанието как да използват Субстрактивна магия с цената на множество болезнени обещания, след което са започнали да предават наученото на тайните си последователи.
След падането на Двореца на пророците Джаганг залови доста от Сестрите — както Сестри на мрака, така и Сестри на светлината. Ричард разполагаше с информация, че пътешественикът по сънищата притежава способността да прониква във всяко кътче от съзнанието на човек и да го контролира изцяло. Нямаше мисъл, до която Джаганг да не може да достигне, нито интимно действие, на което да не може да стане свидетел. Това бе толкова грубо нахлуване в личното пространство, че жертвата не можеше да запази никаква частица от съзнанието си от директния поглед на пътешественика. Още по-ужасното беше, че нямаше начин да се разбере дали Джаганг е проникнал в съзнанието ти или не, дали подслушва най- съкровените ти мисли.
Според Ничи обсебващото присъствие на пътешественика по сънищата бе докарало до лудост не една Сестра. Ричард знаеше още и че посредством тази връзка Джаганг бе способен да причинява неописуема болка и дори смърт, ако пожелае. При този контрол той разполагаше със средствата да накара Сестрите да изпълнят почти всяко негово желание.
Благодарение на древна магия, създадена от един от предците на Ричард, имаше начин хората да се предпазят от проникването на пътешественика по сънищата, като се закълнат във вярност на Господаря Рал. Наред с останалата част от дарбата си, Ричард бе наследил и тази връзка и сега, когато пътешественикът по сънищата отново се бе появил на земята, тя предпазваше неговите верноподаници от проникването на Джаганг в съзнанието им и съответно — от поробване. Докато населението на Д’Хара изричаше формални слова в знак на почит към Господаря Рал, за да действа връзката, способна да защити човек от пътешественика по сънищата, той трябваше да се закълне от цялото си сърце и душа.
Ан, Прелатът на Сестрите на светлината, и Вирна, която Ан избра за своя наследница на този пост, се бяха промъкнали в лагера на Императорския орден, за да се опитат да спасят Сестрите. На пленените Сестри бе предложена защитата на тази древна връзка — всичко, което трябваше да направят, бе да се закълнат от сърце във вярност на Господаря Рал. Повечето обаче бяха толкова ужасени от Джаганг, че неколкократно отблъснаха ръката, която им предлагаше да ги изведе към свободата им. Не всеки бе готов да прегърне свободата — свободата изисква не само усилие, но и готовност да поемаш риск. Някои предпочитаха да се самозалъгват и да приемат оковите си за защитна броня.
Някога Ничи бе служила на Братството на ордена, на Сестрите на светлината, после на Сестрите на мрака и накрая на Джаганг. Вече не служеше на никого от тях. Вместо това отвори обятията си за любовта към живота, която успя да и вдъхне Ричард. Непоклатимата и лоялност към него и фактът, че започна да споделя неговите идеи и каузи, я освободи от хватката на пътешественика по сънищата. Нещо повече — освободи я от оковите на робството, които бе носила през целия си живот. Сега животът и принадлежеше само и единствено на нея.
— Не успях да прочета цялото писмо — призна той. — Преди да стигна до края, бяхме нападнати от хората, които Николас бе изпратил да ни пленят. Вече ти го казах — тогава загина Сабар. По време на битката писмото падна в огъня.
Ничи се сви още повече.
— Добри духове! Мислех, че знаеш.
— Какво да знам? — Ричард бе уморен и на ръба на търпението си.
Ничи отпусна ръце покрай тялото си. Вдигна глава към него и от устните и се изтръгна въздишка.
— Джаганг е намерил начин да използва възможностите на Сестрите на мрака, които държи в плен, и с тяхна помощ да превръща хора в оръжия, както е правено през Голямата война. В много отношения Джаганг е гениален. Той не престава да научава нови и нови неща. Където и да отиде, събира книги. Виждала съм някои от тях. В библиотеката му има всякаква литература, включително древни наръчници с магически формули от времето на Голямата война.
Проблемът му е, че макар да е пътешественик по сънищата и гений в определени области, той не притежава дарбата. Следователно разбирането му за нея, за това какво всъщност представлява Хан и как функционира е доста повърхностно — меко казано. Не е лесно за човек, който не притежава магически способности, да разбере подобни неща. Ти притежаваш дарбата и въпреки това дори ти не я разбираш съвсем, не знаеш с подробности как работи. Е, понеже Джаганг не познава механизма на магията, той допуска грешката да изисква определени неща да бъдат направени само защото ги бил сънувал, тъй като е велик император и иска виденията му да се реализират.
Ричард разтри челото си с пръсти.
— Не го подценявай в това отношение. Може би знае повече за това, което прави, отколкото предполагаш.
— Какво имаш предвид?
— Ами например аз не съм много добре запознат с магията, но едно от нещата, които научих, е, че за магията може да се мисли като за форма на изкуство. Както става с произведенията на изкуството, може да бъде създадена магия, която не е съществувала преди.
